Кино: "Джурасик свят: Господство" с Лора Дърн, Сам Нийл и Джеф Голдблум

Jurassic World Dominion е чисто лятно развлечение, без задълбаване в характерите и смисъла. Режисьорът Кевин Тревъроу е фен на оригинала на Спилбърг (1993) от дете, събирал е гумените фигурки на "заврите". Преди от "Юнивърсъл" да му поверят началото на новата трилогия Jurassic World (2015), той имаше една малка независима комедия с пътуване във времето (Safety Not Guaranteed, 2012), очаровала арт средите. Междинният Fallen Kingdom (2018) направи друг режисьор, с уклон към хоръра. Опасността от намесата на науката в естествените закони на природата по оригиналния автор Майкъл Крайтън бе забравена. Тревъроу връща финала в коловоза на Спилбърг. Вярваме за последно, признаците на изчерпване са явни.

Бившите служители в "Джурасик свят" Кевин Прат и Брайс Далас Хауърд са влюбена двойка с къща в гората. Той е укротител на динозаври, с протегната длан им влияе телепатично. Тя е известна с това колко добре бяга от тях, в един от филмите на високи токчета. Двамата отглеждат като дъщеря (Изабела Сермон) генетично клонирано момиче, ценно за лошите във филма. Те отвличат не само момичето, но и неговото другарче в игрите, бебе рапторче, също клонирано. Прат обещава на майката раптор да върне и двете невредими. Помага им тъмнокожа пилотка (ДеУанда Уайз) на всичко, което лети, непукистка като Хан Соло.

В линията на "сериозната" наука се връщат Лора Дърн и Сам Нийл, с жива старата любовна искра. Голдблум е циничният коментатор на ставащото. Те трябва да се справят с поредния милиардер, взел се за господ и луд учен, клонирал гигантски скакалци, заплашващи със световен глад. Следват шеметни преследвания по въздух, под вода и земя, с щракащи отблизо челюсти, чистите фенове ще са доволни. Лошите са изядени, добрите минават на косъм с окото на хищника в близък план. С реверанс към Спилбърг и грандиозната красота на съжителството с древните гиганти (перфектен CGI), чуват се и етичните въпроси на Крайтън.