Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Още от същото: "Знаци" на Найт Шаямалан
В жадния ни за сензации свят кадрите с катастрофи и травмиращи гледки се осребряват най-бързо. Сега всеки е с камера и може сам да произведе такива кадри.
Джордан Пийл е съвременният майстор на "социалния хорър". Първите му два филма ("Бягай!, 2017; "Нас", 2019) бяха за вродените страхове и насадените расови предубеждения. Този е за монетизацията на спектакъла на всяка цена (по холивудски), дори когато става дума за надхвърлящо ни зло.
Започва с цитат от Стария завет (Пророк Наума) за стоварването на "забавения" божествен гняв като зрелище. Обектът е семейно ранчо сред пустошта, захранващо с тренирани коне скъпи филми и реклами. Старият му стопанин е пряк потомък на чернокожия жокей от първата раздвижена фотография на Едуард Майбридж, предшественик на киното. На коня си той е пронизан от дошла от небето дребна монета. Мълчаливият му син (Даниел Калуя) и неговата енергична сестра (Кики Палмър) поемат залязващия бизнес. Записващите им камери улавят неподвижен от седмици облак на хоризонта. Нещо или някой чака там горе.
Пийл жонглира с жанровете, през черен хумор и в уестърн среда минава от НЛО параноя в космически хорър. Съспенсът е ефективен, филмът се гледа на ръба на стола. Големият оператор Хойте ван Хойтема ("Интерстелар") работи на широкоекранна лента, вглеждането се отплаща.
Идеите са мащабни колкото и зрелището, някои остават само загатнати. Доколко опитомяването на дивото е желателно. В "зоопарка" на света (и Вселената), може ли човекът, с греховете и алчността си, да е наблюдаваният и жертвата. Пийл работи по учебника на Спилбърг с бавно разкриване обекта на заплаха ("Челюсти"), на финала стига размаха на "Близки срещи от трети вид" в кървав вариант. Древния мит за Медуза става предупреждение - ще бъдем ли изядени от собствения си глад за спектакъл? Не дали, а кога, според Джордан Пийл.
Все още няма коментари
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.