Киноревю: "Три хиляди години копнеж" с Тилда Суинтън (Three Thousand Years of Longing)

Three Thousand Years of Longing е филм извън потока. Дължим го на визионера Джордж Милър, предишният му беше Mad Max: Fury Road (2015). Помним също диаболичната му метафора по Ъпдайк "Вещиците от Йистуик" (1987), както и историята за безстрашното прасенце "Бейб" (1998) в човешко-животинския свят. За бившия австралийски лекар Милър жанровете не са граница, тук е написал сценария заедно с Аугуста Гор. Основа е фантастичната новела "Джин в окото на славея" от сборника с приказки на английската писателка Антония Сюзън Байът, преведен на български (изд. "Агата - А", 2018). Приказната стилистика е наложена върху съвременна проблематика.

Тилда Суинтън е Алития (от гръцката дума за истина), знаменитост в литературоведския свят, "наратолог", т.е. специалист по повествования и митове. Живее сама, разказването е целият й живот. Посреща ни зад кадър с "моята история е истина, но за да ми повярвате, ще ви я разкажа като приказка". В паузата на конференция в Истанбул по древни и модерни митове (комиксовите герои са днешните), в магазинче за антики на Капалъ чаршъ, Алития попада на стъклена лампа от дъното на Босфора. В хотелската й стая от нея се материализира услужлив

дух с име Джин и голата физика на Идрис Елба. Три нейни желания ще му върнат свободата. Но ще е готова ли Алития на това, спечелена от разказите на Джина за любовните му копнежи през вековете.