Киноревю | "Аватар: Природата на водата" на Джеймс Камерън

Потъването в Avatar: The Way of Water е за три часа и четвърт и с ефект на медитация и откъсване от реалността. Триумф на класическото ходене на кино в салон като колективен сън. Шапки долу пред визионера Камерън, разширяващ техническите граници на медиума с всеки свой филм. Тук до честота 48 кадъра в секунда в подводните сцени и кристална 3D яснота на природния рай на Пандора, където е изцяло действието в "Аватар 2.0". Надграждането е в посока жизнеподобие на дигиталния свят.

Сюжетът е вторична грижа, опростен до уестърн на отмъщението в ключа на "Танцуващия с вълци" и военен екшън с базисен диалог. Но не заради диалога сме се събрали, а заради феерията за сетивата.

Минали са години от събитията в първия филм. Джейк (Сам Уортингтън) и Найтири (Зоуи Салдана) спасяват на'ви семейството си от ново земно нашествие, целящо девствените ресурси на Пандора. Децата им са с важна роля - двама пораснали синове в съперничество, дъщеричка, приютено момиче (Сигорни Уивър) в тайнствена връзка с богинята - майка на планетата. Петото момче не е на'ви, а малък русоляв Тарзан. Намират убежище при племето на морските хора. Но аватарът на злия полковник (Стивън Ланг), убит в първия филм от Найтири, ги открива и там. Малкият Тарзан е негов син, което усложнява нещата.