Киноревю | "Майка" на Зорница София

Зорница София прави филми ("Мила от Марс", "Прогноза", "Воевода") за силни жени в моменти на изпитание и премеждия. "Майка" качва тази линия на глобално ниво - и географски, и като екзистенциален проблем. Българското кино има световен филм, фактът бе отбелязан с главната награда на националния фестивал във Варна. "Майка" бе и оригиналният избор за оскарите, но няколко минути английски диалог в повече го извадиха от състезанието. Случаят не е прецедент, така отпаднаха и първите предложения на Канада, Австрия и Нигерия. Това са и част от рисковете на глобализацията.

Рискуването е в природата на Зорница София като артист - тя сама изигра воеводката си в предишния филм, при всички физически предизвикателства. Сега смесва документ и фикция до финално преливане на драматизираната си Елена (в ролята Дария Симеонова) в прототипа й от живота - театралната режисьорка Елена Панайотова заминава за Африка с програмата си, в която помага на деца. Тя е себе си на финала, с реалните си сълзи. Смесени с тези в салона, те плащат режисьорския риск.

Елена е на 32, когато от хладния речитатив на лекаря разбира, че никога няма да има своите деца, за които мечтае и за които се "трудят" с все по-дистанцирания си партньор, диригент с международна кариера (хърватският актьор Леон Лучев). Тогава намира смисъл в сбъдването на най-простите мечти на най-драстично лишените от тях - децата от ромско сиропиталище в Широка лъка и такова в най-бедното африканско гето Кибера в Кения.