Кино | "Вавилон" на Деймиън Шазел

Babylon е предизвикателство - или си на вълната му, или си отстранен от телесните ексцесии, френетичния ритъм, диапазона от екзалтация до повторени девет дубъла. С La La Land (2016) Шазел стана най-младият носител на "Оскар" за режисура, тогава на 32 години. Там обигра светлата страна на мита за артиста, призванието му и любовта като жертва по пътя към него. Сега със същия екип и без задръжки разнищва циничните кулиси на Холивуд от появата на звука до началото на цвета (1926 - 1952). Един "Вавилон" на греха и суетата, но и на чистата отдаденост към мимолетните екранни сенки, който сбъдва мечти и разрушава животи.

Фокусът е върху три съдби в низходящата спирала на триумф, падение и просветление. Невинен мексикански младеж (Диего Калва) с мечта да попадне на снимачна площадка, който с чар, оправност и морални компромиси се издига по стълбата. Внезапната любов на живота му - начеваща актриса с качества на родена звезда (Марго Роби) и саморазрушителни импулси. Екранен любовник и студийна звезда (Брад Пит) от нямото кино, когото идването на звука трагично обрича.

За Шазел немите години са триумф на анархията и крайната освободеност. Самото кино е качено до действащо лице през въртележката на жанровете му, от фарс и мелодрама до трагедия. Има монтаж от върховите му моменти за сто години, който би просълзил всеки киноман - от бръснача на Бунюел и началото на "Персона" на Бергман, през космическия валс на Кубрик до "Аватар". Разрез на медиум, търсещ идентичността си - първо звука, цвета, после телевизията, днес стрийминг платформите - подобно на грешните герои във филма.