Киноревю | "Януари" на Андрей Паунов

Артистичен опит върху екзистенциалната самота между Радичков, Бекет и Стивън Кинг

Леонид Йовчев в "Януари"
Леонид Йовчев в "Януари"
Леонид Йовчев в "Януари"    ©  Светослав Стоянов
Леонид Йовчев в "Януари"    ©  Светослав Стоянов

"Януари"

Режисьор: Андрей М. Паунов

Сценарий: Алекс Барет, Андрей Паунов

Със: Самуел Финци, Йосиф Сърчаджиев, Захари Бахаров, Леонид Йовчев, Малин Кръстев

Времетраене: 1 час и 50 мин.

Още от същото: "Фарът"

Оценка: 4 от 5

Като документалист Паунов има "Сребърен вълк" от Амстердам, най-престижния специализиран фестивал за този вид кино. В първия му игрален филм вълците (на славата?) отново са по дирите му. Излязъл от най-загадъчната и универсална пиеса на Радичков, писана през 1974 г., "Януари", едновременно по кината в България и Великобритания, е само "вдъхновен", но не и "по" нея.

Героите и времето са обобщени отвъд селско-градското. Филмът е за кинематографично подготвена (Тарковски, Бела Тар, Робърт Егерс) публика, със структура на философско есе, загадките са повече от отговорите.

Монохромната картина на португалския оператор Вашку Виана (с продукции, печелили късометражни "Златна палма" и "Златна мечка") е поглъщащ сюрреалистичен сън. Какъвто е животът на човека. Сценарият е на Паунов и английския независим автор Alex Barrett (Life Just Is). Музиката (Иво Паунов) е дисонантна, с писъка на януарската виелица в нея, навява наджанрова заплаха и асоциации със "зоната" от "Сталкер".

Дървена хижа на ръба на гората, зад нея соц почивна станция за партийци като триъгълен бетонен космически кораб от друго време. В капана на зимата двама мъже и една птица (повече "Гарванът на По", отколкото клюводървеца на Радичков) в клетка. Пазача (Самуел Финци) и Стареца (Йосиф Сърчаджиев) пият ракия с птицата и решават кръстословица с термини от непознаваемия външен свят. Чакат Петър Моторов подобно Годо, несигурни в идването му и въобще в съществуването му. Тръгнал е с шейна и пушка през гората, шейната се връща празна с вкочанен вълк в нея. Това се повтаря със заблуден водач на снегорин (Захари Бахаров) и брат му, с диаболичен свещеник (Леонид Йовчев), по езически гонещ магии.

Хорърът е екзистенциален. В сън ли сме или самите сме сън. От повтаряща се абсурдна пиеса, с крехкостта на орехи в стоманения механизъм на времето. Или от финала на "Сиянието" на Кубрик, вече в цвят, озвучен от шлагер на Емил Димитров на френски. Все така вгледани отвъд чертата, в непознатото на гората и засипващия всичко сняг. Откъдето никой не се връща да разкаже освен вълците на собствения ни страх.

Все още няма коментари
Нов коментар