🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Кино | "Изкуството да падаш", игралният дебют на Орлин Милчев

Семейна драма на порастването и диалога между поколенията с Елена Замяркова, Ивайло Христов и Валери Йорданов

Елена Замяркова и Димитър Николов в кадър от филма

"Изкуството да падаш"

Оценка: 3½ от 5

Режисьор: Орлин Милчев

Сценаристи: Неда Филчева и Марин Дамянов; Консултант: Тео Чепилов

С: Елена Замяркова, Александра Сърчаджиева, Ивайло Христов, Иван Бърнев, Валери Йорданов, Димитър Николов, Полина Недкова

Времетраене: 108 мин.

Още от същото: "Доза щастие"

Дипломната новела на Милчев "Добри" (2017) спечели студентския фестивал "Ранно пиле", разказваше за приютяването на бежанец от старец с добро сърце. Впечатление направи аскетичният и верен на средата стил, липсата на мелодрама, освен една тъжна народна песен. Орлин Милчев (р. 1987) е още рапър с няколко албума под името Атила, води популярен подкаст в интернет ("2&200"), с теми от изкуството и живота.

Влизането му в игралното кино (след опит в тв и уеб сериали) е обещаващо. "Изкуството да падаш" е с наградата на публиката на отминалия "София филм фест" в силна конкуренция.

Историята вътре е от живота, без разкрасяване. Зад сценария са Неда Филчева и професионалистът Марин Дамянов ("Събирач на трупове"). За разговорния и нетезисен диалог е помогнал консултантът Тео Чепилов. В центъра е Бори, на 17, в ролята е откритието Елена Замяркова. Бори е от Борислава, но й отива повече, защото не се предава и казва каквото мисли. Затворена е в слушалките с алтернативен рок (група TDK). Камерата на майстора Емил Христов следва ритъма на стъпките й.

Бори е пораснала без време, защото отговаря за лабилната си артистична майка (Александра Сърчаджиева), живееща между бутилката и антидепресантите. Контролираща сила в семейството е станал дядото (Ивайло Христов), бивш "другар". Той я записва на джудо, след като глезени богатски синчета я нападат в училищната тоалетна. Ежедневните падания и изправяния стават спорт за Бори. Треньорът в залата (Валери Йорданов) идва на мястото на отсъстващия баща. Синът му (Димитър Николов), рисуващ тайно графити - евентуално на отсъстващата любов.

Милчев гради емоционална достоверност в дълги епизоди без монтаж. Подпомогнат от чувствителната камера и добрите до един актьори. Към финала е допуснал няколко лесни и наготово решения, очевидно заложени в предварителната драматургия. Като цяло дебютът му е достоен, с почерк и потенциал. Проверката ще е следващият филм.

Все още няма коментари
Нов коментар