Речта на края

Седмица по-късно, когато задълженията й на вицепрезидент по студентските дейности в студентската асоциация на университета в Дънди  я връщат в Шотландия, тя настоява в писмото си: "Каузата ни да оцелее – борим се за правата на студентите." Целта е те да имат правото, каквото имат всички останали студенти на територията на Великобритания, включително и от страни, които не членуват в Европейския съюз, да работят срещу заплащане общо 20 часа седмично по време на семестъра и неограничено време през ваканциите.

Дела и документи

Документът, който узаконява правото на труд за българи и румънци в Обединеното кралство, по принцип се получава след кандидатстване в Агенция "Граници" (UK Border Agency). Задължителните условия са да бъде попълнен въпросник, наречен BR1 Application, и да се приготви комплект от документи и уверения. Проблемът е в процедурата, която става все по-тромава и поражда абсурдни казуси за студентите, които все още не са освободени от нея, макар че са студенти, а не алчни за социални помощи имигранти. Случаите, в които български и румънски студенти не могат да се дипломираът, защото университетът изисква платен стаж, който би бил незаконен без разрешението им за работа, нарастват. Под въпрос е и издръжката на онези, които се финансират чрез собствения си труд, вместо да разчитат на обезпечени родители.

Най-голямата заблуда за обучението в Обединеното кралство според Анна Димитрова е, че то "е само за децата на богатите" и допълва, че "все повече способни и амбицирани младежи успяват да намерят финансов модел, за да осигурят съществуването си тук". Тя например избира да учи в Шотландия, защото европейските студенти там са освободени от такса. "От друга страна, продължава Анна, след като е по-достъпно, следването в чужбина не би трябвало да е самоцел. Единствено хората, които оценяват предимствата на обучението тук, извън това, че са в чужбина, и обвързват тези предимства като инструменти към развиване на личния си професионален интерес, са хората, които успяват да се интегрират."

Виктор Радославов

Малко по-късно се срещаме и с Виктор Радославов, познат в музикалните и парти среди като Мечока. Той завършва висшето си образование по бизнес и връзки с обществеността в Ливърпул. Заминава с всичките си спестявания на 11 септември 2010 г. През октомври същата година заявява официалното си желание да получи разрешение за работа, като попълва BR 1 Application и приготвя необходимите документи за Агенция "Граници" - уверение от университета, че е студент, снимки, извлечение от банкова сметка в доказателство, че няма да е в тежест на социалните услуги на страната домакин и лична карта (изричното изискване е за оригиналния документ, копие не върши работа), която британските служители подозрително губят по време на трансфера. Следват пътувания до България, нов документ за самоличност, изпуснати крайни срокове и повторно кандидатстване. Междувременно правилата на Агенция "Граници" се променят в движение - вече има изискване за задължителна медицинска застраховка (с не особено конкретни параметри) и телефонните линии са затворени.

Alumni

След повече от година административно лутане и писане на писма между курсовите работи през март 2012 г. процесът за Виктор завършва благополучно с жълта карта. Спестяванията му са стопени и сега той се издържа, като работи на две места, но е доволен и от заплащането, и от образованието във Великобритания: "Образованието развива критичното и аналитичното мислене, учи те да си по-широко скроен, имаш достъп до всякакви източници за информация - електронни библиотеки и каквото поискаш, нямаш извинение, ако не си намерил нещо, защото морето от информация е огромно." Професионалната му оценка за връзките с обществеността на Агенция "Граници" в конкретната ситуация е следната: "Първото правило на теорията по комуникация е двупосочната комуникация. Според мен това липсваше от самото начало."

Петко Анчев

Kъм разговорите дотук добавяме и позитивния опит на възпитаника на Coventry University от септември 2009 г. Петко Анчев. При него всичко до момента минава "по вода". Той получава разрешението си за работа "лесно, бързо и ясно", и го описва така: "Отне не повече от месец и половина. Попълних апликация/въпросник. Споделих малко информация за финансовото си състояние, заедно с това обещах, докато пребивавам тук, да не стигна дотам, че държавата да трябва да ме издържа."

Сега Анчев е на 22 години и работи за университета, като помага в отдела за поддържане на отношенията с бивши, вече завършили образованието си, студенти на университета (Alumni Office). Казва, че всяка година "университетът провежда кампания за набиране на средства и очаква скромна финансова подкрепа от хората, завършили тук, които се предполага, че вече са се реализирали в професионалния свят. Разговарям по телефона със стотици от тях. Практиката е често срещана в университетите на Запад."

Между българската и британската образователна ситема Анчев избира британската "добре помислена методика на обучение". Впечатлява се от хората, които взимат решения за съдържанието на всеки курс в департамента, "като се стремят да балансират теоритичата и практическата част от обучението и се интересуват от това какво търси и изисква индустрията от бъдещите служители." Той вярва, че в България това все още липсва и разпознава още един основен проблем на българската образователната система - "липсата на добре подготвени преподаватели" с уточнение, че "това съвсем не е първоизточник на всички проблеми в сектора, но е лесно забележим и основен. Наясно съм, че и за тях е трудно – възнагражденията им са пренебрежимо ниски, а не трябва да е така."

След три месеца Петко Анчев ще завърши специалността "Промени в климата" и в момента работи върху финалния си проект - дисертация от 10 000 думи на тема генните модификации на земеделските култури. "Наред с това, допълва той, правя стъпки за реализирането на бизнес идея, която имам от края на миналата година. Ако всичко върви по план, до юни месец идеята трябва вече да се е превърнала в съвсем истинска компания. Университетът ме подкрепя много в този процес – от първоначалното финансиране, което получих безвъзмездно, до менторството от опитен бизнес консултант. Много се вълнувам и нямам търпение за времето, когато ще мога да концентирам цялата си енергия в подготовката на продукта."

Студенти от двете страни

Александра Богату

Александра Богату е на 19 години и все още е финасово зависима от родителите си. Студентка е в University College London, специалност "Икономика и бизнес с Източноевропейски науки" и е един от основните участници в кампанията за равни права за студентите от Румъния. В началото е очаквала от Великобритания "да постъпи правилно и да гарантира на румънските и българските студенти свободен достъп до пазара на труда", но сега просто иска "Обединеното кралство да спази закона и да издаде жълти карти за румънските студенти "незабавно" (както е отбелязано в Договора за присъединяването) в срок от 20 дни (според препоръките на самата UKBA)." Нейната мечта е един ден да стане румънски политик и да не й се налага да се занимава с въпроси, свързани с дискриминацията. Надява се, дотогава ЕС вече да е свободна трибуна, "където отношението към всички граждани е еднакво, с уважение, морал и почтеност, каквито заслужават".

Коментарът на Богату за покрепата от румънските институциите в Румъния е положителен - тя разказва за официалното становище на Министерство на външните работи, за въпросите, отправени от министъра по социалните въпроси на Румъния, за румънското посолство в Лондон, което също им предлага съдействие за каузата.

Писмото от Анна Димитрова, която в момента се опитва да подсигури финансовия аспект за магистърската си степен в едно от най-добрите училища за международни отношения - Johns Hopkins School of Advanced International Studies (с почетни възпитаници Мадлин Олбрайт и Хилари Клинтън) също завършва с благодарност към институциите и продължава: "Искрено се надяваме нещата да не спрат дотук и темата да бъде преследвана от отговорните институции до достигане на адекватно и категорично решение.

Намеренията на британския премиер Дейвид Камерън относно референдума, медийното нагнетяване на гражданското мнение спрямо българите и румънците и растящата подкрепа на инициативи, целящи ограничаването на българи и румънци във Великобритания, са сигнали, че ако не бъде разрешена ситуацията с работните права на българските и румънските студенти сега, бъдещето на тази група остава нерешено до 2017/2018 г., нещо, което ги прави уязвими на трудовия пазар и води до редица други негативни ефекти.

Така развилата се ситуация сега оборва аргумента, че кампанията ни е лишена от смисъл, тъй като ограниченията падат през 2014 г. Една от тиражираните хипотези в момента, е че Камерън ще се опита да преговаря редица, предварително взети ангажименти към ЕС, един от които по въпроса за допускането на българи и румънци до британския трудов пазар. Борбата си заслужава. Скоро ще пуснем и отворено писмо до британските медии и институции. За жалост връщането към Обединеното кралство след ваканция в България и изпити ни забавиха."

Очакваме продължение на www.facebook.com/groups/beststoriesbulrom