Нови в занаята

Как извънредната ситуация предизвиква креативността и смелостта, примери на хора, отдали се на нещо съвсем ново за тях

Ели Александрова и новото й пиано

Мария Иванова, Весела Аспарухова и маските

Началото на пандемията е. В България съобщават за първите жертви от коронавирус, обявено е извънредно положение. В неделя, 15 март, две приятелки, Мария Иванова и Весела Аспарухова, готови да помогнат с каквото могат, научават, че от Клиниката по нуклеарна медицина в Александровска болница търсят спешно маски. Весела Аспарухова е проектов мениджър в сферата на IT технологиите и няма представа какъв точно материал е нужен или как се шият маски, но се консултира с Мария и веднага хуква да търси отворен магазин за плат. Купува големи количества памучен плат. Мария Иванова работи като финансов контрол в голяма телекомуникационна компания и обикновено работният й ден е поне десет часа. Не е ползвала шевната си машина от дванадесет години, но се оказва, че тези умения не се забравят. Прави си кройка и веднага започва да шие. След дълга безсънна нощ първите двупластови маски за многократна употреба са готови, както ги искат лекарите - с вътрешно джобче за поставяне на филтър. Мария не спира, защото от болницата казват, че маските им трябват спешно за следващата сутрин, а и защото тя е на работа на другия ден и има сериозни задължения, които няма как да пренебрегне.

В 8 сутринта лекарите от Клиниката по нуклеарна медицина я чакат нетърпеливи пред вратата, за да вземат маските. Те не могат да преустановят рутинната си работа въпреки заразата и извънредното положение и продължават да правят високоспециализираните изследвания с ПЕТ скенер и да оказват помощ на пациентите, които не са болни от коронавирус, но имат сериозни и животозастрашаващи заболявания. Работата им трябва да се осъществява при спазване на строги мерки за безопасност и необходимите лични предпазни средства, затова бързата реакция в тези първи дни без маски е изключително важна.

Следва призив и от отделението по детска урология в "Пирогов", където също изпитват недостиг на предпазни средства. Весела и Мария продължават с безвъзмездната работа и дарения, но акцията става все по-трудна, защото заема цялото им свободно време, а то въобще не е много. Въпреки преминаването на режима работа от вкъщи, както повечето фирми в България, работният ден не се съкращава особено. "Даже работя повече часове по време на хоум офис", споделя Весела Аспарухова.

Мария допълва, че шие вечер и през уикенда. Боян Бакарджиев и компанията за наемане на коли Spark, които помагат с логистиката и превоза за множество кампании и дарения, разнасят и маските, които Мария шие, до Александровска болница и до "Пирогов".

И двете са категорични, че колкото и трудно да изглежда положението, сега не е време за самосъжаление и за униване, а точно обратното - за действие. А и чувството да си полезен и да помагаш е безценно.

Рая Ангелова и нейното осиновено куче Дар

"Приятел сподели публикация от страницата на New chance for Strays, видях тъжния му поглед и ми трепна сърчицето. Отидох да го разходя и веднага реших, че ще стана приемен дом, за да има шанс за по-щастлив живот", разказва Рая Ангелова за важното решение да осинови куче. Тя отдавна обмисляла тази стъпка, но винаги са я спирали липсата на свободно време, честите пътувания и фактът, че прекарва малко време вкъщи. "Предполагам, че карантината катализира решението ми, сега съм повече време у дома и ще има време да се синхронизираме с Дар", така кръщава симпатичното дружелюбно куче на година. Като бебе Дар е бил взет от безотговорни хора за ловджийско куче, но след като се оказал неподходящ за тази роля, го изхвърлили. Рая никога не се е грижила за домашен любимец, за нея това е съвсем ново преживяване, което обаче в момента й помага да преодолее самотата, защото живее сама и изолацията засилва това чувство: "Дар успя да ме измъкне от засилващото се безпокойство, което информацията за пандемията създава. Престанах да гледам еднотипните брифинги и тонове статии за вируса, фокусът ми се насочи към положителни неща като играта и обучението на кучето."

Все още тече процедура, а когато приключи, следва и осиновителски договор. Тя е напълно наясно, че кучето е реална отговорност, а не само играчка за гушкане. "Всъщност процесът е почти като за дете, подават се кандидатури, избират се подходящите хора. Самата организация помага много на кучетата и на бъдещите им... не бих употребила собственици, по-скоро приятели", казва Рая.

Тя работи в рекламна агенция и в момента целият работен процес е пренесен онлайн и всички са в домовете си като по-голямата част от хората по света. Новата ситуация е предизвикателство за нея - "постоянно си повтарям, че поне не е война и че трябва да стиснем зъби и да се справим". Тя определя себе си като екстроверт и невъзможността да се вижда с любимите хора й действа зле: "Започнаха емоционални реакции, с приятелките установихме, че си ревем без причина, но откакто взех Дар, просто няма време за толкова мислене, а трябва предимно действие, и карантината остана на заден план." Той изисква ежедневни разходки, къпане, хранене, обучение и други команди. А какво ще се случи, когато изолацията приключи? Според Рая ще е рестарт. Тя казва, че от нея зависи да не открие опустошен апартамент, когато започне отново работата в офис: "В момента е важно да изградя връзката и доверието с животното." Не възнамерява да се откаже от пътуванията, просто вече планирането ще й отнема повече време и ще проверява кои хотели приемат животни. "Има много изоставени животинки, които чакат някой да им даде грижа и топлина. Това всъщност не е толкова трудно. А и когато те погледнат тия благодарни очи, душата ти ликува."

Елена Парашкевова и Даниел Дончов и техният подкаст за живота им в Нидерландия

"Отдавна искахме да стартираме подкаст, но никога досега не ни оставаше време", казват Елена Парашкевова и Даниел Дончов, които живеят в Нидерландия от две години. Допреди пандемията те пътуват всеки ден по час и половина до работа. Елена работи в голяма компания за Procurement, а Даниел в IT сферата и досега не им е оставало почти никакво свободно време. В момента са хоум офис и още първата седмица от изолацията се заемат да осъществят отдавнашната си мечта. Купуват си нови микрофони и саунд карта за компютъра, обособяват си място в апартамента, в което е тяхното студио, и започват часове записи и монтаж. Подкастът им се казва Moving Out (anchor.fm/movingoutpodcast) и във всеки епизод двамата разказват различен аспект от техния бит и адаптация: ученето на холандски, културния шок, холандската храна, както и полезна информация за професионалната реализация в Нидерландия. Най-новото им предаване е за момиче, което живее в Англия и споделя наблюденията си за там. Ще поканят и странстващи хора с опит, които могат да разкажат за различни държави, включително такива, които са пробвали да се установят някъде в чужбина.

В момента Елена и Даниел излизат много по-малко, работят на терасата на апартамента си, а в свободното време освен с подкаста се занимават и с другите си любими хобита - Елена се вихри в кулинарията, а Даниел свири и създава ефекти за китара. Отварящата и закриващата част от музиката към подкаста е негова авторска, той свири и в групата Leaver.

Мартин Леви и коментарите на актуалните събития с Lego сцени

Мартин Леви колекционира Lego от години - има редки комплекти от 60-те и 70-те години на XX век и, разбира се, най-разнообразни от наши дни. Купува постоянно от различни места - колекционери, ebay, групи с други ентусиасти като него или от различни градове по света, докато пътува. Пет години живее и работи в столицата на Латвия Рига и оттам освен с нови приятелства си тръгва и с няколко интересни комплекта Lego. Вече е постоянно в София и е мениджър в международна компания за организиране на научни конференции. Разбира се, и тяхната дейност е силно променена, налага им се да отменят някои събития, а Мартин работи от вкъщи. Въпреки това не се поддава на лоши настроения или отчаяние. Подтикнат от необичайната ситуация, в която всички ние живеем в момента, той решава да създава невербални коментари на актуалните събития чрез сцени с Lego.

"Основната ми цел е да накарам хората да се смеят, а не само да трупат негативизъм и стрес", казва Мартин. И определено успява, публичните му постове във Facebook със снимки на различни Lego конфигурации развеселяват множество хора и са свежо разнообразие в еднотипния информационен поток. Предлагат му да направи рубрика и вече си има фенове, които чакат новата сцена всеки ден. Неговите човечета от конструктора се запасяват с фурми против коронавирус, организират си дистанционни срещи, спазвайки изолацията, презапасяват се с тоалетната хартия от Billa или взимат вкупом причастие от една лъжица, опитват се да се целунат в маски на Дарт Вейдър. Каквото и да правят, хуморът винаги е там, а именно смехът е помагал на хората да минат през най-големите ужаси в човешката история. Мартин смята, че конструирането на различни ситуации, заиграването с тях, построяването им му помага да рефлектира над настоящето, да се отдръпне, да наблюдава отстрани, надява се да имат същия ефект и за другите.

Мария Каракушева и онлайн уроците по пиано

Мария Каракушева е композиторка и пианистка (свири от петгодишна), създателка на проектите Classic In The House by Maria Karakusheva, Classic In The Jazz и "Концерт за две Марии и едно пиано", както и на мултимедийния спектакъл Hearteclipse Live. Но въпреки всички тези интересни и разнообразни проекти и дългите години на сцена има нещо, което Каракушева никога не е правила - да преподава уроци по пиано, и то онлайн. Тя отдавна си мисли да започне школа по пиано и музика, но покрай останалите й ангажименти не успява да отдели време. "Проектът е отговорност, изисква отдаденост, ресурси и време" - силното й желание е да предаде собствения си опит като пианист, творец и иноватор. Забъркала е различни музикални дисциплини, чрез които се създава база за развиване и надграждане на музикалните способности на всеки.

С началото на карантината Мария Каракушева започва да прави първите записи на видеоуроците с цел да разсее хората с нещо позитивно и в същото време полезно. Тя е постоянна: новото съдържание е всеки вторник и петък и вече има публикувани седем видеоурока в Instagram (Instagram.com/karakusheva) и Facebook профилите на композиторката. Вижда голям интерес и смисъл да развие уроците #АзСвиря и обещава скоро да ги има и на обособена платформа, а не само в социалните мрежи.

Мария Каракушева споделя, че въпреки че начинът й на работа не се е променил, се притеснява за бъдещето на културния сектор - "той първи усети сътресението и вероятно последен от всички сфери ще усети подобрение". От живота преди пандемията най-много й липсва сцената. "Наистина ме натъжава фактът, че скоро няма да имам възможност да осъществя планирани концерти и музикални проекти." Мария обича да се усамотява и да прекарва много време сама, но също така и да се вижда с приятели, да посещава културни събития, да пътува - "усещането за свобода да избирам сама да си стоя вкъщи с дни, с месеци, работейки над даден проект, е различно от принудително затваряне и неясен срок".

Засега общуването е само виртуално, а социалните мрежи са безценни канали за контакт с хората, които харесват творчеството й. Тя подчертава, че държи да бъде себе си и да не създава измислен образ, защото вярва, че творецът трябва да е искрен във всичко, което прави. "Не крия желанието си по всякакви начини да се опитвам да запаля интерес и любов към музиката - забавни клипчета с пиано, често включвам кучето си към изпълненията си, а сега и с уроците #АзСвиря." В момента обръща внимание на коментари и съобщения - смята всяко мнение за ценно, защото обратната връзка е в основата на развитието на музикалното изкуство. "Истината е, че музикантите не могат без своята публика, но и обратното е вярно - свят без музика би бил едно много сиво място." В момента уроците й са следени от хора на всякакви възрасти и всякакво музикално ниво, някои дори нямат пиано. Някои ще получат обща култура, други ще се научат да изпълняват любими произведения, а за трети е възможно да се открие хоризонт за собствено творчество - така, както се случи с нея. Има интерес за индивидуални уроци, макар и дистанционни, и това е естествено продължение, в което може да обърне внимание на всеки желаещ благодарение на технологиите.

Според Мария Каракушева е важно да не мислим само за себе си. "Винаги свързвам промяната с нещо позитивно, затова гледам и сега да извлека максимума от ситуацията - използвам момента да се уча на нови неща, да творя и да намеря ново място, в което да се чувствам уютно, макар и да не е под обичайния сценичен прожектор", казва композиторката и допълва, че животът ни не се отлага - само плановете ни.

Ели Александрова и как се купува пиано по време на пандемия

Ели Александрова пее много хубаво, но никога не й е оставало време за професионални занимания с музика, особено покрай работата й в посолство и завършването на докторантурата "Обществени комуникации и информационни науки, журналистика - интернет култура". В момента работи на половин работен ден, току-що е защитила дисертацията си и се оказва със свободно време, което може да запълни с любимата си музика. И въпреки пандемията, изолацията и задаващата се икономическа криза Ели решава, че точно сега е моментът да си купи пиано и да осъществи една своя детска мечта. "Осъзнах, че сега е моментът да си купя истинско пиано и да започна да се уча да свиря" - избира възможно най-добрата комбинация между качество и бюджет след обстойно проучване. Купува електронно Artesia, марка на Virgin, за да може да свири със слушалки и да не пречи на съседите. Гледа уроци онлайн и се опитва да напредва малко по малко с приложение на телефона, което я води. "Свиря минимум по един час всеки ден, много ме успокоява, особено в сегашната напрегната ситуация", споделя Ели. За нея пианото е инвестиция в психическото здраве.

"Предчувствам, че покрай пандемията светът много ще се промени и тепърва ще се налага да направим сериозно усилие да запазим спокойствие и психичната си стабилност, затова мисля, че инвестицията ми в пианото със сигурност си заслужава", казва Ели Александрова.

Все още няма коментари
Нов коментар

Още от Капитал