Добре дошли в COVID-сити

Въпросът е, че и в миналото често големите промени са ставали незабелязано, а не изведнъж. А нерядко очакванията са били големи, но нищо кой знае какво не се е променяло. Хигиеничните жилищни кутии на модернистите станаха масови едва след Втората световна война. И никой не спря да строи небостъргачи след атентатите от 11 септември и взривяването на двете кули на Световния търговски център в Ню Йорк например (въпреки че се очакваше).

Обичайна гледка преди пандемията на една от най-натоварените улици на Лондон (градът е с население над 9 млн. души по официални данни от 2020), "Риджънт стрийт" - търговското сърце на града, на 22 май т.г. Автор : Shutterstock Преглед на оригинала

Архитектурата и COVID-19

Но да се върнем към настоящата пандемия.

През февруари, докато вирусът още беше в Китай, архитекти и дизайнери вече се бяха заели да проектират. От сайбър пънк щитове-маски за цялото тяло със стерилизиращи UV лъчи, наречени (на границата с добрия вкус) Be a Batman, до модулни, бързо сглобяеми и разглобяеми болници. През март и април, когато нещата станаха сериозни, проектите започнаха да варират от 3D принтирани дръжки за отваряне на врати с лакът и сглобяеми картонени бюра за временна работа от вкъщи, през "социално дистанцирани" разпределения на пазари, ресторанти и офиси до цели нови градове, а гигантските архитектурни студия на Бярке Ингелс и Норман Фостър зарязаха макетите и започнаха да 3D принтират защитни екрани. Организираха се безброй онлайн разговори, лекции и конференции на тема живот в изолация и бъдещето на градовете и архитектурата, а мощни архитектурни портали като Dezeen и designboom отделиха цели #coronavirus секции на сайтовете си със стотици статии. Нормално, през март и април всички говореха за това. Въпросът е "а после какво".

След COVID-19

Реално очакваните архитектурни и градоустройствени промени след COVID-19 можем да групираме по теми и дори да подредим по степен на вероятност. Интересното е, че повечето от тях бяха тенденции още преди пандемията, просто извънредната ситуация ги напомпа със стероиди и станаха по-видими. И естествено голямата нова стара тема е екология, която може да бъде проследена във всяка от тях. И така:

Материали: Естествени вместо изкуствени

Хигиеничните стомана и пластмаса, избирани от модернистите след миналите пандемии, защото се чистят най-добре, днес се оказват подвеждащо чисти на вид, но всъщност материалите, които задържат най-дълго вируса на COVID-19. В архитектурата и дизайна изкуствените и високотехнологични материали отдавна не са на мода - и защото така е по-екологично, и заради ретро утопията на старото занаятчийство, и заради по-високото качество на живот, което дават. На мебелното изложение в Милано от години има повече скъпи дървени варианти на тезгях, отколкото бели пластмасови спейс интериори като от филм на Стенли Кубрик. Сега вече има и здравословна причина за това. Дървото, естествената кожа, дори метали като месинг и мед се оказват по-добрият антибактериален избор. Неслучайно в старите месарници дръвниците и дори подовете били от необработено дърво, каза наскоро британският архитект Линда Мори-Бъроус пред Monocle 24.

Преглед на оригинала

Функционална организация: Затваряне вместо отваряне

За разлика от видимата социално-политическа реакция срещу "отвореното общество" дълго преди пандемията в архитектурата качественото публично пространство от десетилетия е отвореното, общо, споделено пространство - от площади до покрити пазари и офиси. Най-вероятно така ще остане и след нея. Въпреки широко тиражираните идеи как ще се върнем към оградените кутийки на 80-арския офис и ще вечеряме в ресторант под индивидуални стъклени похлупаци това е по-скоро малко вероятно.

Офисните площи обаче със сигурност ще бъдат ревизирани откъм брой служители на квадратен метър, а гъстотата на обитаване на сградите, която беше почти удвоена след последната финансова криза от 2008, вероятно ще бъде променена. Ще се наложи да бъде преосмислена вентилацията и циркулацията на въздух в помещенията, която стои в основата на съвременните енергоефективни сгради, и да се осигури повече връзка с околната среда, както коментира Норман Фостър пред Ханс Улрих Обрист в средата на май. С две думи, по-важната тема ще бъде как да направим едновременно енергоефективни и отворени към околната среда сгради, отколкото как да ги разделим на клетки вътре.

Бизнес организация: Домове вместо офиси

Че ще има голяма промяна в офисите, ще има. От години корпоративният свят размножава модела на Google за офиси, които приличат на домове - с кътове удобна мека мебел, игри и библиотеки, уютни домашни кухни и кинозали - изобщо места, от които не ти се тръгва. Работата нахлу във всички сфери на живот и все по-малко и по-формални ставаха часовете, прекарани у дома.

През последните месеци обаче се разбра, че същият този корпоративен свят може спокойно да оцелее и при дистанционна работа на милиони служители от истинските им домове. Наистина, международни IT компании, включително и в България, от години поддържат по-малки офис площи от броя наети служители именно защото има регламентирани дни в седмицата за работа от вкъщи. При този модел обаче бюрата не са индивидуализирани, а се ползват на ротационен принцип - нещо, което в настоящата ситуация би било по-скоро неприемливо. Да не присъстваш физически на работното си място има много позитиви - компаниите пестят пари от наем на площи, околната среда се облагодетелства от намаления трафик към и от работното място. Губи се социалният контакт, разбира се, но във всички случаи след пандемията ще има сериозно разместване на пазара с офисни площи, а защо не и адаптация на огромните офисни кули към друга функция - примерно жилищна.

В същото време в домовете има шанс работното място - кът или кабинет, да се превърне от лукс в част от екзистенц-минимума на съвременното жилище и да стане неизменно инвестиционно изискване. А това вече би било сериозна промяна в масовата жилищна архитектура.

Факт е обаче, че работата, която може да се върши от вкъщи, е основно офис работа. Не можеш да събираш боклук, да оправяш водопроводи и да береш ягоди онлайн. Както написа американският социолог и урбанист Ричард Сенет в ключовата си статия How should we live? за италианското списание Domus през май: "Опасявам се, че най-продължителното въздействие на пандемията в работната сфера ще бъде оголването на острата разлика между умствен и физически труд, като физическите работници ще бъдат потенциално излагани на по-нездравословни и по-рискови условия на труд."

Мобилност: Велосипеди и пешеходци вместо автомобили

Пандемията беше голямото време на пешеходците и велосипедистите - факт. (Макар в началото на епидемията в България придвижването с кола да се считаше за най-безопасно и затова бяха премахнати синя и зелена зона, за да не се насърчават хората да пълнят градския транспорт.) Начинът, по който се движим в градовете, се промени рязко и видимо, а ползването на градски транспорт беше на исторически ниски нива със спад близо 80%. Ако тази тенденция продължи и след падането на карантината и постепенното изчезване на страха от зараза у хората, това би било голяма победа за каузата на "пешеходния град".

От друга страна, истински ефективният "град за хората" умело съчетава обществен транспорт с велосипеди и ходене пеш и голямата цел е намаляването на автомобилите, а не на автобусите. И има поне две причини да охладим оптимизма си за едно пост-COVID-19 велосипедно бъдеще. Първо, велосипедите са ефективни само на малки до средни дистанции, т.е. все още не са алтернатива на колите при ежедневното междуградско пътуване до работа например. И второ и основно, в затворените капсули на колите си всъщност хората се чувстват най-сигурни именно по време на пандемия.

Но във всички случаи отлични са новините, че градове като Милано, Ню Йорк, Лондон, Париж, София дори преосмислят на все по-висок глас ролята на тротоарите, велосипедните алеи, пешеходните улици и изобщо алтернативните начини за придвижване в града. Факт е, че например Ан Идалго, кмет на Париж от 2015 г., е пословична с упоритата си политика за по-зелен, приятелски към пешеходците град и от години е обявила война на колите в града, затваряйки цели булеварди покрай Сена за автомобилно движение, превръщайки ги в паркове и разширявайки вече близо 900-километровата мрежа за велосипедисти в града. В края на април тя обяви намерение да продължи тази транспортна стратегия още по-активно след края на изолацията, като създаде обезопасени велосипедни линии, свързващи центъра с предградията, за да намали драстично колите в града и като мярка срещу замърсяване и задръствания.

Хубаво е, че всичко това продължава още по-масово и не само в Париж именно заради COVID-19.

След събитията от последните месеци светът изглежда е на прага на велореволюция. В България също има положителна тенденция - търговците отчитат повишено търсене на велосипеди, а пешеходците и колоездачите се увеличиха видимо Автор : Цветелина Белутова Преглед на оригинала

Градска среда: Публични пространства и преосмисляне на компактния град

В същата онази своя статия за Domus Ричард Сенет, който е и съветник в ООН по програмата за градовете и климатичните промени, написа: "Това, което най-радикално трябва да преосмислим в градовете, е концепцията за компактността." В момента урбанистите са изправени през очевиден конфликт. От една страна, уплътняването на градовете е логична мярка за стимулиране на ефективна икономическа активност, за борба с климатичните промени чрез намаляване на трафика и инфраструктурните ресурси и за създаване на активна социална среда и градско многообразие. От друга страна, децентрализацията и разпиляването на хората от центровете към предградията (т.нар. субурбанизация) се оказва най-ефективната мярка срещу тази и всички бъдещи пандемии.

Градските публични пространства бяха най-сериозно ударени от пандемията. Градовете замряха, а без хората, които да се срещат и общуват активно едни с други, те са лишени от смисъл. "В момента навсякъде намаляваме градската плътност, пише Сенет, но плътността сама по себе си е добро нещо. Компактният град е по-енергоефективен град. Прогнозирам, че в дългосрочен план ще имаме сериозен проблем как да съвместим опазването на общественото здраве и опазването на околната среда."

Новите градове

На 4 май Мишел Уелбек злорадо обяви: "След карантината няма да се събудим в един нов свят; ще бъде същото, само малко по-лошо."

Всъщност голямата пост-COVID тема са новите градове. Когато през март и април светът безпрецедентно затвори, очакванията бяха, че всичко ще се промени. Че градовете ще се променят, че селата ще се променят, че хората ще се събудят различни. Но се оказа, че носталгията по "старата" нормалност е по-силна от желанието за радикална промяна и целта е всичко да се върне постарому с поносими ограничения.

Тогава един мой близък прозорлив журналист ми написа: "Можеше да се очаква, че озовали се на кръстопът - или даже в ситуация настилката на шосето да е свършила и пред нас да е само изровен път - ще започнем да търсим изходи към нови посоки и нови цели. Това като че ли засега се отлага, новите цели са връщането към старото, новите посоки са познатата гола-голеничка и самотна екология... Изглежда, както казват някои, трябва да се върнем назад, за да потеглим напред."

Затова за финал ми се иска да се хвана за думите на Арундати Рой от онзи неин прословут текст във "Файненшъл таймс" от 3 април тази година, наречен неслучайно "Пандемията е портал":

"Исторически пандемиите са принуждавали човечеството да скъса с миналото и да осмисли своя свят наново. Днешната пандемия не е по-различна. Тя е портал между един стар свят и следващия. Ние можем да изберем дали да минем през този портал, влачейки скелетите на предразсъдъци и омрази, нашата алчност, базите данни и всичките ни мъртви идеи, нашите умрели реки и небето, което не виждаме от смог. Или можем да минем през него леко, без багаж, готови да си представим един нов свят. И готови да се борим за него."