Децата (не) са добре

Ефектите на пандемията и изолацията върху малки, големи и още по-големи

"Липсват им срещите на живо, искат да се видят, за да се прегърнат, което е невероятен обрат: преди пандемията голяма част от тийнейджърите, дори когато прекарваха време заедно, си чатеха, вместо да си говорят" - наблюденията са на д-р Весела Банова, клиничен психолог и психоаналитик, специализирана в работата с деца и бивш заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето. Освен някои любопитни добри ефекти от непривичната обстановка по време на социална изолация отрицателните последствия никак не са за пренебрегване: при голям брой деца те се изразяват в тревожност, депресия, чувство за несигурност. Проблемите варират при различните възрасти: най-малките не разбират ясно какво става, но попиват стреса и безпокойството на родителите си; на по-големите деца им липсва играта навън, като допълнително предизвикателство идва и ученето онлайн; тийнейджърите по правило мразят всичко, особено някой да ги контролира, а абитуриентите е много вероятно да останат с усещането, че са измамени, лишени от важно житейско събитие. Накратко, всички преминават през тежък период на изпитания.

"Усилията да се овладее коронавирусът са жизненоважни за здравето на световното население, но в същото време мерките излагат децата на повишен риск от насилие, включително малтретиране и сексуална експлоатация", казва за "Капитал" д-р Скендер Сила, ръководител на офиса на СЗО в България. Според данни на Световната здравна организация една трета от населението на планета е [била] в състояние на извънредно положение заради COVID-19, а затварянето на училищата е засегнало повече от 1.5 милиарда деца. "Ограниченията в придвижването, загубата на доходи, изолацията, пренаселеността у дома и високите нива на стрес и тревожност увеличават вероятността децата да станат жертва или свидетел на физически, психически и сексуален тормоз вкъщи, особено онези деца, които вече живеят в проблемни семейства или семейства, в които съществува насилие", подчертава Скендер Сила. Той напомня също, че докато онлайн формите заемат централно място в обучението, подкрепата и играта при много деца, прекаленото присъствие в интернет също крие рискове.

Може би периодът на социална изолация беше най-интересен за децата в предучилищна възраст. Свободни от нервността на тийнейджърите и страховете на възрастните, те разполагаха с времето и спокойствието на собствения си дом да играят, творят, но и да научат важни уроци, като например какво значи да си отговорен и да спазваш правила.

Малки деца, големи изненади

"Много родители се изненадаха на какво са способни 2-3-годишни деца. Първият месец и половина за тях беше период за открития и споделяне", коментира д-р Весела Банова. Тя прави уточнението, че за самотни родители и родители на малки деца с увреждания извънредното положение е било особено тежко заради затварянето на центровете за социално подпомагане. Малките деца са и първите, които след месец - месец и половина дават категоричен сигнал, че изолацията им идва в повече. "В периода около три години детето полага големи усилия да се отдели от родителите си, най-вече от майката. И това повторно принудително сливане е стъпка назад", казва д-р Банова. Общуването с други възрастни и игрите с връстници са много важни в този период.

Пирина Воденичарова - уеб дизайнер, блогър и майка на момченце на две години и половина, споделя наблюдения в тази посока: "Бяхме стриктни в изолацията, но също така обръщахме голямо внимание на сина си. Той дръпна много в речта, за сметка на това, когато дойде време да го пуснем отново на градина, отделянето стана много трудно и в момента преминава през нещо като повторна адаптация."

Родители на 5-6-годишни споделят, че децата им са осъзнавали напълно откъсването от средата и са страдали от това. "Дъщеря ми е 4-та група в детската градина и с нея ни беше най-трудно", казва Надежда Цекулова, журналист, активист и майка на три деца. Момичето плачело всяка вечер за приятелите си, за любимата си госпожа, за баба си и дядо си. "Водихме много разговори и се стараехме да излизаме всеки ден на разходка. Вариантът да затворим три деца, без да излизат, не беше добър за нас. Но разходките не заместват социалния контакт", разказва Надежда Цекулова.

За говоренето и страшните думи

"По-малките деца имат нужда да знаят какво става. Но никой не си дава сметка колко е важно да се разговаря с тях. Помните, че идеята щабът да отговаря на въпроси на 5-6-годишни деца беше приета от много хора с насмешка", коментира Маргарита Габровска, логопед и специалист по ранна детска интервенция. Всъщност недостатъчната комуникация по повод настоящата ситуация идва от притеснението на родителите да използват думи като болест, смърт, пандемия. "Това е погрешно разбиране, когато става въпрос за 4-5-годишни деца, казва д-р Банова. Те обичат да слушат страшни истории, да се плашат. В същото време не разбират необратимостта на смъртта, така както я разбират възрастните или юношите. Смъртта е една от темите, за която думите не стигат и всеки си изгражда собствена представа. Въпросът е да има място за диалог и да се говори открито", казва терапевтката и допълва, че някои родители дори избягват да четат страшни приказки, защото си мислят, че са "травмиращи".

Вместо да се фокусираме върху страховете си, можем да използваме повода, за да предадем по-лесно много важни уроци - какво значи да съм отговорен, да спазвам граници и как, ако искам да постигна нещо конкретно (да видя приятелите си, да отида на гости на баба и дядо), трябва да се държа по определен начин.

Sweet sixteen

Гергана Дянкова, която в началото на пандемията е на шестнадесет и междувременно става на седемнадесет години, споделя, че в началото физическата изолация й понася добре, дава й време да свърши неща, които от доста време отлага. След втората седмица обаче всичко й омръзва - дните се сливат и нищо не й се прави. "Всеки ден ми се струваше еднакъв и ненужен, нямах желание за каквото и да е." През цялото време се чува и вижда с приятелите си в Mеssenger, Zoom, Discord - "но не след дълго всъщност нямаше за какво да си говорим, защото при всички беше пълен застой. Звъняхме си всяка сутрин на видеочат, за да пием кафе заедно и да мълчим". Дори рождения си ден празнува във видеочат с приятели, което все пак се оказва забавно. Три седмици по-рано е имала наета зала, готови плейлисти и още планове за рождения ден и е останала разочарована, че трябва да се откаже от всичко това. "По време на изолацията се чувствах в безизходица, безсилна да променя каквото и да е. Трябваше да стоя и да чакам, а това ме побъркваше. В един момент виждах само лошите неща, започнах да се взирам в своите несъвършенства и грешки и да се обвинявам, че не съм оценявала всичко около мен преди", споделя Гергана. Тя осъзнава, че най-много й е липсвало това животът й да има развитие и смисъл, а не болезнено еднообразие и очакване да чуе следващата статистика, която ще обявят от щаба.

Когато тийнейджърите имат глас

Съвсем наскоро УНИЦЕФ - България, завърши проучване, което обхваща над 800 от българските ученици на възраст между петнадесет и деветнадесет години. Целта: да разберат как тийнейджърите преживяват пандемията, какви са техните, чувства, мисли и поведение. Анкетата е дълга и изчерпателна и беше представена първо по време на обучение на АЕЖ (Асоциация на европейските журналисти). "За нас беше важно да направим това проучване, защото българското общество не е свикнало да разпознава емоциите, да ги назовава и да разчита в тях симптоми и знаци", казва Ивайло Спасов, експерт "Комуникация за социално развитие" в УНИЦЕФ. Какво сочат резултатите? (пълните резултати можете да видите на: unicef.org) Тийнейджърите смятат, че проявленията на кибертормоз по време на онлайн обучението са спаднали, увеличили са се емпатията и солидарността между тях. "Винаги когато се даде възможност на тийнейджърите да задават въпроси и да говорят, ние, възрастните, научваме много важни неща, те са сериозен източник на корекция на нашата гледна точка", коментира анкетата д-р Банова.

Проучването показва, че в ситуация на извънредно положение младежите изпитват два пъти повече страх и тревога и пет пъти повече скука, гневът е нараснал три пъти, значително се е повишила иронията. Четири пъти повече е усещането за самота, резултат, който Весела Банова потвърждава през практиката си в момента. Тя и колегите й непрестанно получават нови заявки от отделите за Закрила на детето за семейства, които искат консултации. Има вълна на родители, които в момента не могат да се справят със своите тийнейджъри. След разговор с младежите се разбира, че същината на проблема е, че те се бунтуват, защото родителите не им обръщат внимание - "представете си колко интересно е това субективно преживяване, при положение че те са затворени два месеца в един апартамент". Според нея това показва, че в начина на говорене между възрастните и децата има огромно разминаване. "Възрастните не желаем да положим усилие, за да разберем кои са думите, които тийнейджърите наистина разбират и чуват, арогантни сме в нежеланието да изградим общ език с тях", обръща внимание Весела Банова.

"На подрастващите, които се чувстват тревожни, изолирани и разочаровани от промените в рутината, родителите трябва винаги да напомнят: "не си сам", казва д-р Скендер Сила от СЗО.

"Винаги когато дадем възможност на тийнейджърите да говорят и да задават въпроси, ние, възрастните, научваме много важни неща, те са сериозен коректив на нашата гледна точка."

Весела Банова
Весела Банова

клиничен психолог и психоаналитик, специализирана в работата с деца и бивш заместник-председател на Държавната агенция за закрила на детето

Размяна на ролите

Проучването на УНИЦЕФ показва още, че тийнейджърите чувстват пет пъти повече раздразнение. Увеличила се е паниката - "някои от тях дори успяват да назоват професионално етапите, през които са минавали, като мания, депресия и пр., те дори казват "не позволявайте на другите да ви казват как да се чувствате - не оставяйте себе си на насилена позитивност или негативност", тоест успяват да анализират емоциите си", смята Ивайло Спасов.

Един от най-интересните изводи е, че тийнейджърите се отнасят сериозно към официалната информация (75% от анкетираните тийнейджъри й се доверяват) и огромен процент от тях (85% от попълнилите анкетата) спазват противоепидемичните мерки: стоенето вкъщи, носенето на предпазни средства, спазване на дистанция и честа дезинфекция. Същевременно те изразяват раздразнение, че голяма част от възрастните, които бяха обявени именно за основна рискова група, не спазват препоръките. "Тийнейджърът си е създал имидж на някого, на когото не му пука, заради иронията им, метаморфозата на външността, но всъщност няма тийнейджър от всички, с които съм говорила напоследък, на който да не му пука за неговите родители и баби и дядовци", казва Весела Банова. Това според нея е личният им мотив да спазват мерките, да си ограничават свободата и да правят неща, които не са им приятни, именно защото са загрижени за възрастните си роднини.

Клас седни, клас Zoom-ни

Според журналистиката Надежда Цекулова онлайн обучението не се е получило добре. "Нашата образователна система и без това не е адаптирана към индивидуалните особености и по време на дистанционното обучение някои деца бяха ощетени, например деца, чиито родители им се налагаше да ходят на работа и те трябваше да се оправят сами, или такива, които нямаха достатъчно устройства в едно семейство, за да учат." Тя не вижда как оценките тази година ще почиват на реални критерии.

В началото на децата им е забавно разминаването между виртуалното и физическото тяло. Някои младежи са споделяли с д-р Весела Банова, че са лежали или дори пушили, докато са в онлайн час. Други обаче се фокусират върху доста по-сериозни аспекти на необикновената ситуация - загубата си на опорни точки, чувството на хибернация, какво точно е криза. Но не всички преживяват тежко пандемията и изолацията - Виктория Дурчева (14 г.) казва, че с нейните приятели са поддържали контакт в Tiktok и Instagram. "В момента в Tiktok има голяма вълна от клипове, свързани с това какво правят хората, когато са вкъщи - едни отглеждат попови лъжички, други сами си правят фотосесии." Виктория допълва, че времето вкъщи й е дало шанс да се съсредоточи върху своите занимания: писане на песни, учене на корейски език, участие в международни конкурси и инициативи.

И родител, и учител, и приятел

Онлайн обучението по време на изолация се оказа голямо изпитание не само за учениците, но и за родителите: "В началото деветгодишният ми син възприемаше всичко като почивка, като игра - контактът с учителя беше за мен, аз преподавах у дома - бяхме като... на ваканция в ужасно време, което ни принуждава да стоим затворени." На Анета й се налага да стои плътно до детето през цялото време на обучението - "за децата, чиито родители не успяха да си позволят този лукс, беше много трудно". Резултатът от периода на онлайн обучение за нейния син, третокласник, е, че в момента иска да стане частен ученик и майка му да му преподава. Толкова се е стресирал от предходните месеци, че дори не е поискал да влезе в сградата на училището, за да си получи дипломата, когато все пак са ги извикали на живо в последния ден. "На родителите им се наложи да бъдат и учители, и майки, и бащи, съвместяването на тези роли е почти невъзможно, защото учителят трябва да изисква, да следи за покриване на критерии, а родителите да успокояват и насърчават и да бъдат опора", обяснява Анжела Христофорова, детски психотерапевт с дългогодишен опит в индивидуалната и груповата психотерапия с деца и възрастни. Според нея това води до чувство за безсилие.

Бал по време на пандемия

И докато момчето в трети клас не иска да си вземе дипломата, абитуриентите държаха на своето изпращане, на този символичен ритуал, които означава подобаващо да се разделят с един важен етап от живота, за да започнат нов. Ситуацията около пандемията ги лиши от дългоочаквания бал и истинското изпращане в училище.

Асен Марков е абитуриент тази година, а освен на завършването пандемията е повлияла на празнуването на рождения му ден, плановете за шофьорски курс и тренировките по фехтовка. От самотата са го спасили разговорите с приятели по телефона, а времето далеч от тях му дало възможност да преосмисли общуването: "Припомних си ценността не само на хората около себе си, но и на общността като цяло." Освен това смята, че подобни изпитания могат и да са полезни, защото ни изваждат от зоната на комфорт и ни правят по-адаптивни. "Може би, когато всичко това премине, ще сме се научили да се наслаждаваме повече и да мрънкаме по-малко", надява се Асен.

Всички копнеят за "нормалния" и безопасен свят отпреди пандемията, не само абитуриентите. Здравословното завръщане към относително нормален начин на живот ще мине през поддържане на социални контакти - всеки трябва да намери най-безопасната за себе си форма за срещи. Според Анжела Христофорова чувството за безопасност е индивидуално - за някои това е спазването на дистанция, за други - носенето на маски. Комфортната граница за всеки участващ в общуването трябва да бъде изговорена.

Като човешки същества ние, в това число децата и младежите, имаме нужда от общуване, среда, да бъдем видени, зачетени. "Пандемията от коронавирус и безпрецедентните мерки за овладяването на разпространението й нарушават почти всеки аспект от живота на децата: здравето, развитието, образованието, поведението, икономическата сигурност на семействата им и защитата им от насилие и малтретиране, и психичното им здраве", казва Скендер Силва. Обществото ни тепърва ще измерва последствията и ще търси начини за справяне с тях.

Съвети от д-р Скендер Сила, ръководител на офиса на СЗО в България:

Родителите трябва да могат да разпознаят симптомите в поведението на своите деца.

Някои реакции на стреса са промяна в режима на сън, гняв, страх, затваряне в себе си. Важно е да разделим видовете реакции. Емоционални - чувство на тъга, гняв, страх; поведенчески - липса на мотивация, избягване на дейности, избягване на учене, склонност към насилие; физически реакции - главоболие, мускулни болки, болки в кръста, трудно заспиване, липса на апетит.

Много помага проблемът да се раздели на две категории - неща, за които аз има какво да направя, и неща, за които нищо не мога да направя.

Цялото семейство може да прави заедно неща, които успокояват - пеенето, игрите, танците или дихателните упражнения винаги помагат. Ако децата са разстроени, родителите могат да кажат: "В момента ти е много тежко, но това е съвсем нормално. Нормално е да те е страх, да си ядосан или тъжен. Много момичета и момчета се чувстват по същия начин."

Офисът на Световната здравна организация в България представи приказната книжка "Моят герой си ти! Как децата могат да се борят с COVID-19". За да оживее книжката за малките деца, които все още не могат да четат сами, записва и видео приказка към нея, с помощта на Митко Павлов, Вики Дурчева и Вики Околийска - на страницата World Health Organization Country Office in Bulgaria в Facebook.

По темата работи и Лия Панайотова

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    sisoneva avatar :-|
    Svilena Nedanoski
    • + 1

    Споделям с вас "Приказка за заедността" от Роксана Ороян: https://rockosanna.files.wordpress.com/2020/05/the-together-story-bulgarian-2.pdf. История, която идва в подкрепа за най-малките и за всеки родител, който иска да включи детето си и да го направи съпричастно към случващото се. Мен лично ми помогна как да разкажа на най-малките за света сега - разбираемо, близко, достъпно! Дано ни предстоят по-хубави времена, които ще са продукт на приноса на всеки от нас.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал