Сбогом на оръжията?

На този драматичен фон френският фотограф Лоран Бадеси представя своята изложба и книга "Невинни години - децата и оръжия в САЩ" в парижката галерия Art Trope (до 30 януари). В партньорство с Polka Galerie и френското издателство Images Plurielles Бадеси изследва този сериозен проблем на съвременното американско общество с ясното съзнание, че за Европа той изглежда като "телевизионен репортаж по CNN".

Джордж С., 16 г., Тексас 2016: "Харесвам оръжията, защото обичам да ходя на лов" Преглед на оригинала

Проектът "Невинни години - децата и оръжията в САЩ" е осъществен в продължение на три години (2016 - 2019). Идеята на фотографа е да обиколи американските щати, които влизат в черната статистика с най-много деца, станали жертва на огнестрелно оръжие (заради лесния достъп), и да заснеме младежи, които нямат против да застанат пред обектива и да отговорят на въпроса "Защо харесвате оръжията".

Интересът му към темата е провокиран още в първите години на преместването му от Париж в Тексас, когато самият Лоран става свидетел на няколко улични престрелки и осъзнава, че за много американци носенето на оръжие е неизменна част от идентичността и делничния им живот. Особено за фермерите, които твърдят, че това е единственият начин да се защитят.

Си Джей С., 15 г., Тексас 2016: "Обичам да ходя на лов за елени и глигани" Преглед на оригинала

"Живея в САЩ от повече от 30 години и съм силно заинтригуван от тенденцията все повече малки деца и млади хора да посягат към оръжията", разказва за "Капитал" от Ню Йорк Лоран Бадеси. Според него относително лесният достъп на деца до оръжията вкъщи става причина броят на жертвите да расте мълниеносно: "По официалната статистика, с която разполагам, в страната циркулират повече от 300 милиона оръжия (населението на САЩ е около 330 млн. - бел. ред.). Лесният достъп до оръжия на децата, тяхната емоционалност и състоянието на афект са опасен коктейл, който е причина за зачестилите стрелби в училища или търговски центрове."

Заедно с асистента си Бадеси обикаля различни локации (в щати, известни с това, че най-много домакинства законно притежават оръжие), чука на много врати и успява да убеди достатъчно семейства да позволят на децата си да участват в артистичния проект.

За негов ужас по време на обиколката няколко пъти става свидетел на това как родители учат децата си да боравят с оръжие в много ранна възраст - в името на семейството и неговата защита.

Джоли Д., 7 г., Ню Йорк 2016: "Харесвам играчките оръжия, защото е забавно да си играем и нещата да са наужким" Преглед на оригинала

От уста на уста откриват "въоръжени" фамилии и след понякога дълго убеждаване ги канят в импровизираното "номадско" студио, както го нарича Бадеси. Обикновено това са хотелски стаи, наети помещения или дневните в домовете на хората. Семействата и децата имат право на избор - да дойдат с истинско оръжие или оръжие играчка. А задължителен елемент в цялото приготовление е и присъствието на специално нает полицай или друг специалист, който да проследява протокола по безопасност.

Децата са приканвани да разсъждават за оръжията. Така например за 12-годишния Аштън от Тексас пистолетът му е символ на неговата вяра в свободата на индивида и тежестта на Втората поправка на американската конституция (осигуряваща правото за притежаване и носене на оръжие), която му позволява да защитава семейството си. Седемгодишният Конър от Ню Йорк също е готов на всичко, за да защити семейството си. Седемгодишният Гейбриъл от Айдахо и 15-годишният Гарет от Тексас дават почти същия отговор на основния въпрос на Лоран - "Обичам да убивам неща и да се храня с тях. Харесвам оръжията, защото осигуряват храна".

Каталиан Р., 3 г., Ню Йорк 2017: "Харесва ми как изглеждат" Преглед на оригинала

С книгата и изложбата "Невинни години - децата и оръжията в САЩ" Лоран Бадеси се надява не само да привлече общественото внимание към проблема, но и да предизвика други хора на изкуството да разработят тази тема и така да окажат натиск върху политиците, от които зависи законодателството в тази посока. Разчита на силата на фотографиите и есето на американската социоложка Дженифър Карлсън, която напомня, че проблемът е колкото политически, толкова и обществен. Оръжейната индустрия захранва с мечти и герои не само филмовия и телевизионния свят, но оказва силно влияние върху производителите на детски играчки. Така в САЩ през 50-те години на миналия век рязко се увеличава броят на играчките, които представляват оръжия, вдъхновени от образа на традиционния каубой. Десетилетия по-късно се оформя една още по-смущаваща тенденция - увеличава се броят на малките момичета, които намират стрелбата за забавление и приятен начин да убиеш няколко часа време - при това съвсем буквално.

Преглед на оригинала

Интересът ви към този проблем е от години - американската мечта, която се превръща в сериозна американска болест, а именно притежанието на оръжия и лесният достъп на деца до тях. Какво е вашето послание с проекта?

- Да установя и споделя социалната връзка между този провокативен феномен (децата и оръжията) и изградената в обществото нагласа, че оръжията са необходими. Много важно беше за мен и за проекта да дам на участващите деца свободата да изразят себе си и отношението си към оръжията, като отговорят на един простичък въпрос - "защо обичате оръжия". В САЩ общественото мнение е поляризирано и силно политизирано, разделено на две по отношение на притежанието на оръжие. Политизирано - в смисъл, че консервативните хора, това са основно поддръжниците на републиканците, подкрепят притежаването на оръжие и Втората поправка на конституцията. Със зачестилите случаи на стрелба на обществени места - училища или търговски центрове, все повече хора осъзнават необходимостта от контрол. В предговора към изданието на книгата Дженифър Карлсън отбелязва, че все повече деца са заинтригувани от оръжията. От поколения насам децата си играят с играчки оръжия не само в САЩ, но и навсякъде по света. Днес децата прекарват часове пред екрана в света на виртуалната война, някои от игрите са изключително жестоки и кървави и така много лесно се загубва тънката линия, която разделя реалността от играта.

Имаше ли нещо, което ви смути по време на подготовката на проекта?

- Да, официалната статистика. Бях шокиран да разбера, че всеки ден в Америка осем деца са ранени или убити от оръжия и до голяма степен това се случва, защото те намират оръжия у дома, които не са заключени или скрити, пожелават да си поиграят с тях и така се стига до трагедиите, за които научаваме от новините. Според същата тази статистика над 4.5 милиона американски семейства с деца притежават оръжия за самозащита.

Оказва се, че по времето на мандата на Доналд Тръмп продажбите на оръжия са скочили двойно. Въпреки всичко в разработването на проекта се опитвах да остана неутрален, за да дам възможност на участниците да изразят себе си. Запазих документалния формат от начало до край - децата имаха пълна свобода, бяха напътствани единствено от родителите си, и то само във връзка с това, че с оръжията трябва да се внимава.

След срещата с тези "млади стрелци" все още ли вярвате, че изкуството може да променя?

- Определено да, въпреки че винаги има риск фотографиите да бъдат извадени от контекст и да бъдат натоварени с различно послание. Затова в този проект исках на преден план да бъдат децата и техните отговори на въпроса "Защо обичате оръжията". Искам техните отговори да бъдат големите въпросителни в главите на големите, за да не превръщаме тази тема в табу, което я прави още по-голямо зло. Трябва да говорим открито за проблема, започнал преди много, много години, още по време на индустриалната революция. Тогава двама бизнесмени с размах, Оливър Уинчестър и Самюел Колт, са видели възможност да правя големи пари, като продават оръжия.

С годините оръжията стават все по-съвършени, а хората има лесен достъп до тях благодарение на вратичките в законите. Голяма роля във фаворизирането на оръжията има Холивуд, който продължава да пропагандира тяхното използване. И лобито им във Вашингтон работи усилено, а тъжния резултат виждаме всички ежедневно.