Работа на високо ниво: споделени офиси в планината

Места, където бюрата са хамаци, а гледката не е скрийнсейвър

Хижа "Септември"    ©  Septemvri hut

Хората, успели да работят от домовете си вече повече от една година, определено са имали немалко предизвикателства, свързани с изолация, липса на концентрация, понижен тонус и други. Рано или късно всеки достига точката на скука и творчески блокаж. Друг проблем е, че се получава сериозно размиване на границите между личен и професионален живот и често работата от 9 до 5 се превръща в домашно-работно пребиваване по пижама от 9 до 9.

Но какви са алтернативните възможности?

Един от вариантите се оказват споделени работни пространства (т.нар. коуъркинги). През последното десетилетие бизнесът с коуъркинг пространства нараства главоломно и според публикация на Business 2 Community от април 2020 г. броят на хората, които работят от разстояние в световен мащаб, се е увеличил с 44% само за пет години.

Причината е, че все повече компании насърчават служителите си да работят извън офиса, както и че много хора се насочиха към по-свободни професии и се появиха т.нар. "дигитални номади". Въздействието на ковид-19 ускори още повече тези тенденции. Според прогноза от януари тази година се очаква коуъркинг пазарът да достигне внушителните 13.03 млрд. долара през 2025 г. До интересни изводи достига и излезлият наскоро доклад Coworking Survey Europe, според който бъдещето е на дистанционната работа. Прогнозите за пост-ковид света, които дава проучването, са, че с 82% ще се увеличат хората, които работят от дома си или близо до него, с 69% ще нараснат посещаващите споделени работни пространства, с 67% ще се увеличат т.нар, дигитални номади и с 47% повече ще бъдат хората, които се възползват от уъркейшън-и (работни ваканции).

Тенденцията се потвърждава и от нов доклад на Airbnb, който показва, че резервациите в платформата за 28 дни или повече са станали почти двойно повече през 2021 г. в сравнение с 2019 г., като над половината анкетирани са заявили, че са използвали времето за работа или учене. 71% от гостите, имали дългосрочен престой, са споделили, че планират да резервират за повече дни и през следващата година.

Макар и да нанесе огромни щети, коронавирусната пандемия, оказва се, има и позитивни ефекти за някои сектори, както е случаят със споделените работни пространства. Друга интересна тенденция, която започва да се усеща напоследък, е свързана с един нов вид работна свобода, която все повече хора усещат и от която все по-умело се възползват. Докато животът в големите градове става по-малко привлекателен, а нуждата от пребиваване в конкретен офис - по-незначителна, много хора започнаха да търсят алтернативни работни пространства по-близо до природата, а защо не и по-високо в планината. И тук въпросното усещане за свобода започва да се разгръща с пълна сила, подтиквайки хората да взимат лаптопите си и да се отправят към някоя високопланинска хижа, или пък към голям курорт, други си намират малки дворчета с обикалящи между столовете кокошки или просто избират две дървета, за да опънат "работния" си хамак. Възможностите са неограничени, както е и въображението, което ги захранва, но на някои от тях решихме да обърнем по-специално внимание, давайки идеи на всички, решили да намерят малко гледки и планинска прохлада, докато работят.

Проучване на Coworking Europe показва, че хората, които работят от споделени работни пространства, смятат, че това ги прави по-ефективни и по-щастливи. 67% от тях казват, че коуъркингът е повишил професионалния им успех, а 84%, че са по-мотивирани.

Редица проучвания показват, че работата близо до природата или дори разглеждането на снимки със зеленина може да подобри когнитивните функции и да увеличи производителността на служителите, като същевременно понижи стресовия хормон кортизол и кръвното налягане. Едно изследване дори установява, че само добавянето на растения към работната среда може да увеличи производителността с 15%.

Рила

Съвсем наскоро на едно от най-емблематичните места в българските планини изненадващо се появи коуъркинг пространство. Името му тематично е "7 lakes coworking" и се намира в едноименната хижа "Рилски езера" на 2150 м надморска височина.

Създатели са живеещата във Виена архитектка Симона Славова и Виктор Тулев, който се занимава с дигитален маркетинг. Споделеното работно пространство е сравнително малко - едва 40 кв. м, на които са разположени 8 бюра, но осигурява грандиозна гледка. Интересно при него освен локацията е, че се предлагат пълни пакети, които включват работно място с бърз интернет (70 мегабита в секунда), храна и настаняване в хижата. Целта е решилите да поработят високо в планината да нямат допълнителни грижи и да им остава време за разходки и спортове в района.

Освен за работа "7 lakes coworking" се ползва и като място за тиймбилдинги, йога ритрийти и други събития. Избират го главно хора със свободни професии, т.нар. фриленсъри, но и компании за информационни технологии. Макар и да съществува едва от началото на тази година, коуъркинг пространството вече се радва на немалък интерес.

"Пандемията за нас се оказа много голям плюс. Повечето хора вече работят от вкъщи и когато дадена фирма реши да събере служителите си, може да го направи не в офиса, а на по-интересно място, близо до природата. При нас през зимата работата може да се съчетава с каране на ски и сноуборд, а през лятото... аз не знам по-красиво място в България през лятото", казва арх. Симона Славова.

Тя споделя, че изборът на място са направили, след като сама е успяла да се убеди в ползите от работата високо в планината. "Работех доста дълго време от ресторанта на хижата и така ни дойде идеята да направим коуъркинг. Установих, че тук съм много по-мотивирана и ефективна." Думите на Симона се потвърждават и от много изследвания, доказващи, че когато човек се намира сред природа, е много по-креативен и нивата на стрес са по-ниски. Решилите да изберат "7 lakes coworking" за свое работно място също се убеждават в силата на природата и чистия въздух. "Всички хора, които досега са идвали, са много щастливи, че са тук. Свободата да можеш след работа, вместо да се прибереш вкъщи, да се разходиш на това невероятно място е нещо несравнимо. Хората са много доволни от нас, от хижата и от условията за работа. Досега нямаме нито един негативен отзив", разказва Симона.

И макар посетителите на работното пространство да са изключително доволни, критики не липсват, но те са по-скоро от страна на планинари. След като "7 lakes coworking" заработи официално, се появи и дискусия в планинарските среди дали подобни пространства имат място в планината, дали хората, които ги посещават, уважават истински природата и опасения, че ще се увеличи многократно потокът от туристи на подобни места с крехки екосистеми. Друга част от критиките бяха насочени към законността на лифта, който стига до хижата, и джиповете, които, извозвайки туристи, нарушават закона. Според Симона тези опасения са неоснователни, защото коуъркингът е много малък, а хората, които го използват, уважават природата. "Рилски езера" е хижа и така или иначе хората се качват до нея, за да спят. Дали някой ще остане повече време и ще поработи, не мисля, че разликата ще е голяма. Освен това не смятам, че привличаме чак толкова много хора, които да вредят на природата наоколо. Доколкото знам, през лятото на ден тук се качват средно между 1000 и 3000 и на този фон нашите десетина работни места са изключително малко", добавя съоснователката на "7 lakes coworking".

Родопите

Докато в Рила е едно от най-новите места за работа в планината, в централната част на Родопите се намира първото, създадено още през 2014 г. То обединява под общия бранд "Office in the woods" три локации - Чепеларе (1150 м), Пампорово (1650 м) и Мечи чал (1830 м). Идеята за място за споделено работене и споделено живеене в Родопите идва на хората, стоящи зад организацията "Mountain restart" или "Планинско презареждане". Един от тях е Станислав Вангелов от Чепеларе, който решава, че трябва да се възроди традицията на климатолечение в санаториуми, която е била изключително успешна преди век в района. "Хората отивали на санаториум за 14 дни в планината заради лековития въздух на боровите гори и приятната слънчева радиация през голяма част от годината и ползите били големи. Зададохме си въпроса как съвременният човек може да си позволи да отиде на санаториум и стигнахме до извода, че е възможно само ако си "донесе" работата и така стигнахме до концепцията за трите пространства в Родопите", разказва Станислав.

Характерно за "Office in the woods" е, че трите места предлагат интересно съчетание между настаняване, работни пространства, местна кухня и това, в което според Станислав са най-силни - много и интересни неща за правене. Хората, които станат посетители на някое от трите споделени пространства, са поканени да участват в общи пешеходни и колоездачни походи, посрещане на изгреви, зимни карания на ски и сноуборд и туринги, често се предлагат и кръжоци по родопски занаяти. По този начин се осигурява едно цялостно преживяване, което води до въпросното планинско презареждане. Форматът, който използват за приключенско-работните преживявания, от организацията наричат "тиймбондинг", т.е. сплотяване на екипа, както и популярните напоследък workations (working vacations - работни ваканции).

Подобно на други места за споделено работене близо до природата "Office in the woods" се радва на повишен интерес през последната година. "В момента има бум от посещения и запитвания. Изпреварихме събитията и малко преди пандемията създадохме кемперстоп, за да могат да идват посетители с кемпери и каравани. Направихме и covid-free споделено работно пространство, което е на открито". Така капацитетът се увеличава още повече, добавяйки нови работни места към вече съществуващите около 60 в Чепеларе и по 20-30 в Пампорово и Мечи чал.

Хората, които избират "Office in the woods", според Вангелов могат да се разделят на няколко типа. Сред най-честите посетители са големи екипи от компании, които отсядат за 4-5 дни, разпределяйки времето си между работа, срещи и приключения. Вторият тип са малки екипи от 4 до 6 души, които най-често са от стартиращи компании и остават за около седмица. Не са рядкост и работещите от вкъщи и хора на свободна практика, които често идват със семействата си и обикновено остават най-дълго. Един от любимите примери на Станислав е за двойка кинематографи, които остават в района за три зимни месеца, като успяват да си намерят клиенти и в района. Четвъртата категория са т.нар. дигитални номади, които често идват от чужбина, пътуват и работят, без да се задържат дълго на едно място. Разбира се, има и хора, които идват само за през деня, за да имат работно място с бърз интернет и не ползват базите за нощувки и хранене на "Office in the woods". Независимо кой какъв тип посетител е, за да се усети истинското планинско презареждане според Станислав, е важно да не се бърза и да се изпита насладата от природата наоколо. Друг съвет, който дава родопчанинът, е хората да се възползват от възможностите за нетуъркинг, които дава подобно място.

"Ние поддържаме един своеобразен огън и така събираме хора около него, те се запознават, обменят идеи, вдъхновение и енергия, зареждат и нас и ни дават идеи. Цялото това нещо възражда тази част от Родопите. Рестартираме хора от града, рестартираме самите себе си и всичко това рестартира района. Вярваме, че даваме добавена социална стойност в един район с отрицателен демографски ръст. Хората, които бяха тук цяла зима, си харчеха в Родопите заплати, дошли от международни клиенти. Така се поддържа местната микроикономика", убеден е Станислав Вангелов.

Витоша

"Домашната планина", както често я наричат софиянци, все още няма специални коуъркинг пространства, но част от хижите в нея се развиват по интересен и сходен начин, предлагайки възможности за дистанционна работа. Един от примерите в обновената и официално открита преди малко повече от година хижа "Червената шапчица" (1446 м). В нея няма обособени работни места, интернетът също не е изключително бърз, но пък има просторна зелена поляна, тенти за сянка, много дървета за хамаци и външен бар с наливна бира и домашна лимонада. Изглежда, тези условия са напълно достатъчни за хижа с лесен и бърз достъп от града, за да започнат все повече хора да я избират за свое работно място, особено в горещите летни дни. "Има доста сериозен интерес за работа от хижата", отбелязва хижарят Петър Велков, който е програмист по професия.

"Идват отделни хора, случва се да пристигат малки екипи, случва се да пристигат и големи екипи, но не толкова за работа, а по-скоро за тиймбилдинг. Напоследък има интерес тук да идват и колеги, които се включват с доброволческа дейност, свързана с планината. Помагат с работа, хапват, пийват, правят си офлайн среща и си тръгват", разказва Петър. Някои от групите са с колеги, които не са се виждали на живо от повече от година, защото всички са разпуснати в домашен офис, но има и такива, които почти не са излизали от офиса напоследък и имат нужда от глътка свеж въздух, буквално.

"Не е готино денонощно да седиш на климатик и затворен между четири стени", допълва Петър, който също е сменил офиса с планината. През първите три години, в които стопанисва хижата, той се занимава с ремонтирането й и успоредно с това работи за софтуерна компания. В един момент, още преди пандемията, минава изцяло на домашен офис и работи дистанционно от хижата.

"Червената шапчица" стана моят "хижа-офис". Оказа се, че от тук успявах да свърша много повече работа за по-малко време, защото го няма обичайното офисно разсейване. Имаше ситуации, при които по време на онлайн срещи чужденци, особено американци от централен Манхатън, ме карат да си пусна камерата, за да видят обстановката около мен, и ахват, гледайки иглолистната растителност наоколо", разказва Петър. Освен него и повечето качили се на хижата да поработят установяват, че там са по-ефективни. Според хижаря на всеки пет души има поне по един, който казва, че наистина горе успява да свърши повече работа за по-малко време. Петър обаче вижда и други ефекти на "хижа-офиса": "Някои хора казват, че ще си работят от хамака и се събуждат един-два часа по-късно с лаптоп в скута, пропуснали важна онлайн среща". Друго разсейване той забелязва и от наливната крафт бира на външния бар, която може бързо да свали КПД-то. Въпреки приятната атмосфера работещите дистанционно рядко остават да спят на хижата. Затова и не се предлагат специални пакети с нощувки. Няма и нужда от допълнително заплащане за работа от хижата. "Казваме на хората, че всеки е свободен да дойде, да се закачи за интернета и да си цъка. Единственото, което плащат хората, е това, което консумират и ако останат за нощувка", допълва Петър Велков.

Близо до "Червената шапчица" се намира още една хижа с подобна съдба. Тя е възстановена наскоро от млади хора и се развива умело, предлагайки интересни възможности, включително за работа. Става въпрос за хижа "Балканити" (1420 м).

"Има сериозен интерес хората да работят от хижата. В момента тук са двайсетина души от екип на "Кока-Кола" и правят нещо смесено между тиймбилдинг и работа. Откакто се стопли времето, започнаха да идват още повече хора, за да работят при нас. Някои са само за през деня, други остават с нощувки, трети комбинират работа с разходки до Копитото и Камен дел", разказва Николай Луканов, който стопанисва хижата. Освен отделни фриленсъри и цели екипи, той забелязва, че напоследък при тях започват да се качват и семейства с деца, при които единият родител работи, а другият е с детето. Така в един момент на хижата се озовават 6-7 пълзящи бебета.

Освен с приятните условия и вкусни ястия, които предлагат, Николай си обяснява интереса и с достъпността на хижата и факта, че тя се намира на прохладно и сенчесто място, подходящо за работа през лятото. Друга причина според него е добрият интернет. "Дори когато дойде екип от 20-25 души и работят на лаптопите си, свалят файлове, включват се в онлайн срещи, всичко е наред с връзката", допълва хижарят. Макар и интересът да е голям и постоянно нарастващ, няма пакети за настаняване, комбинирано с работа. "Тук всеки е свободен сам да си определя програмата, храната е на свободна консумация, може да се остава за нощувки. Някои хора работят само за през деня, други остават за по-дълго", разказва Николай. И като става въпрос за работа, тя може да се случва почти навсякъде във и около хижата.

"Виждал съм хора да работят от къде ли не. Няколко души си бяха направили работен лагер буквално в гората. Имаме хамаци и шезлонги, които се разнасят и ползват в района". Повечето хора обаче избират да работят от добре устроената тераса, която има чадъри за допълнителна сянка и разклонители до всяка маса. Други пък предпочитат да са на закрито в хижата и ползват две зали, които са на разположение за посетителите. Единственото, на което не могат да откликнат до момента от "Балканити", са желанията за по-дълъг престой. "Имали сме много запитвания - за един месец, дори за три месеца. Някои хора искат да се изнесат и да работят и живеят в планината. Ние обаче не можем да предложим такова нещо, защото обикновено в понеделник почиваме. Налага ни се тогава да слезем до София, да заредим хижата, да си отпочинем", разказва хижарят. Въпреки това ограничение обаче много хора остават за по няколко дни, като най-често се качват в средата на седмицата, след като са отметнали по-неотложните задачи и срещи в града. Според Николай им харесва и остават за по няколко дни, защото им е добре в планината и им е удобно всичко да бъде на едно място - работа, вкуснa храна, студена бира, спане и природа.

Отново на Витоша и отново в района на Златните мостове се намира и друга наскоро реновирана хижа с добри условия за работа. "Септември" е разположена на 1495 метра надморска височина и през последните месеци собствениците й полагат специални усилия, за да я превърнат в удобно и предпочитано за работа място в планината. Едно от нещата, които ги отличават от другите хижи на Витоша, е, че е въведен куверт, или по-точно минимална консумация на стойност 30 лева за желаещите да прекарат пълен работен ден там. "Решихме да го въведем, защото има хора, които идват в девет сутринта и си тръгват в пет следобед. Те заемат място, носят си всичко като храна и напитки, а ползват от нашия интернет, което пречи на хижата да генерира приходи, да се развива и да предлага тази услуга. Ако обаче някой дойде и поработи примерно два часа или пък остане да нощува в хижата, няма нужда от куверт", разказва Радослав Мирчев, който е един от собствениците на "Септември". Хижата е лесно достъпна с кола и повечето хора се качват само за през деня, за да работят и вечерта си тръгват, без да ползват нощувки. Чести посетители са отделни фриленсъри и работещи дистанционно, но освен тях започват да се появяват все по-често и големи екипи. "Имали сме случай тук да дойде офис от 40 човека за един ден. Звънят предварително, поръчват обяд за всички и работят от хижата", разказва Радослав. Най-често обаче се качват с лаптопите си екипи от три до пет души, които работят заедно и си правят срещи около хижата.

Вариантите за импровизирано работно място във и около хижата са много. В столовата има дълги маси и пейки с разклонители през три метра. Навън също има изобилие от разклонители, които са до всяка маса. За по-лежерна атмосфера има и меки възглавници тип барбарон, които могат да се ползват за работа и почивка, но според Радослав най-често от тях се водят Zoom срещи. За имащите нужда от повече уединение пък на разположение са някои от стаите в хижата, които могат да се ползват за конферентни разговори и друг тип работа, която изисква повече концентрация. Тъй като интернетът на "Септември" е наистина добър (130-140 мегабита) и е с голям обхват - в радиус от сто метра около хижата, част от работните места започват да обхващат и по-далечните пейки, полянки и по-сенчести места в гората.

За да направят по-приятно пребиваването на посетителите, собствениците на "Септември" са се постарали хижата да е устроена удобно и да има колкото се може повече от улесненията, които ползваме в града. Барът гледа към поляната на двора и така няма нужда да се влиза вътре за поръчки. Има и тоалетна на приземния етаж, която е точно срещу входа. Друго удобство е, че може да се плаща с карта и според Радослав има дни, в които половината им оборот е направен безкасово. Улеснение е също така, че може да се отвори сметка на бара и да се плати направо в края на деня. Успокояващ за работещите от хижата е и фактът, че тя разполага с UPS устройство, което позволява интернет сигналът да не прекъсва дори при спиране на тока за повече от два часа.

Развивайки "Септември" и като място за дистанционна работа, Радослав се убеждава, че хората имат нужда не само да седят пред лаптопите си, но и да се раздвижат и направят нещо полезно за хижата и района.

"Има някои дейности като местене на дърва и камъни, които оформени като подходящо предложение обикновено много допадат на хората с лаптопите. Приятели ми казват, че съм съвременният Том Сойер, защото обичам да въвличам хората да се включват в такива задачи. Тук често идват посетители, които питат дали има с какво да помогнат и винаги им намирам работа по хижата. Даже за разлика от фитнеса тук е безплатно, не им взимаме пари, за да носят дърва и камъни", смее се Радослав.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kxs12649456 avatar :-|
    kxs12649456
    • + 7

    Всичко е супер, но с тия лаптопи се осакатяват много лошо - прегърбват се и т.н. Защо не им осигуряват монитори и периферия по тия споделени офиси, към които да вържат лаптопите си за да не се мъчат така? Иначе се губи смисълът и вредите стават повече от ползите.
    А това за хамаци, дворове и пр. е още по-опасно и освен опорно-двигателния апарат рушат бързо и зрението си заради силната светлина.

    Нередност?
  • 2
    inaaaa avatar :-|
    Venelina Velichkova
    • + 2

    До коментар [#] от "":

    Така е, особено при по-продължителна работа. Едно от хубавите неща на работата от хижи, дворове и т.н. е, че хората стават и се раздвижват по-често и не правят толкова дълги блокове от време без да стават от компютрите. Когато се работи от вкъщи или от офис, заседяването е доста по-продължително. Както цитирах и един физиотерапевт в статията тук Офис стани, офис немирно, няма перфектна работна позиция, важното е, да има регулярно движение. Така че има минуси, но и немалко плюсове работата от хижи, хамаци и коуъркинг пространства.

    Нередност?
  • 3
    kxs12648456 avatar :-|
    kxs12648456
    • + 2

    До коментар [#] от "":

    Много полезна статия, разгледах я. Наистина, заседяването е вредно във всички позиции. Но освен самото обездвижване и проблемите до които води, начинът на седене на повечето ползватели на лаптопи (и не само) предизвиква и някои специфични деформации - част от тях необратими. На гръбначния стълб и мускулатурата, която го крепи, а от там и намалена функция на белите дробове, кръвоснабдяването на мозъка и пр. и пр. И тези процеси си вървят и се натрупват, дори и с прекъсвания за раздвижване.
    Затова ми се струва, че изправената позиция на гръбначния стълб (при запазване естествените криви), на врата, главата и раменете може да се счита за стандарт, с който не бива да се прави компромис при работа, независимо дали седиш на удобен стол с облегалка, трупче, на земята или стоиш прав. Както и компромис с честото раздвижване, разбира се.
    А иначе, човек лесно се увлича пред компютъра и губи представа за време. Поне при мен само блокиране на екрана по график върши работи.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал