Как да говорим с децата за войната

В Украйна се води война, това не е военна операция, както продължава да твърди руската пропаганда. "Не можем да кажем на децата нещо друго, освен че войната е недопустимо насилие", казва Весела Банова, Не можем да премълчим факта, че в момента над два и половина милиона украинци са били принудени да напуснат дома си, за да оцелеят и много майки и деца търсят подслон, включително в България. Данните на УНИЦЕФ към 11 март са, че вече 1 милион деца са избягали от Украйна. Всяка минута 55 украински деца стават бежанци. С други думи, всеки ден средно 75 000 деца стават бежанци, пише УНИЦЕФ в едно от последните прессъобщение.

Много родители се колебаят кога да проведат разговора за войната. За най-малките деца в предучилищна възраст няма еднозначна препоръка от психолози и педагози - ако по никакъв начин не са изложени на новини и до този момент не са чули нищо за войната и не проявяват симптоми на тревожност, бихте могли да изчакате.

Най-важното е, когато дойде моментът, разговорът да се проведе по правилния начин, в защитена среда, като се остави възможност на детето да задава въпроси. Когато родителите са много притеснени, съществува опасност да прехвърлят своята тревожност върху децата си.

Ако детето дойде при вас с въпроси за войната, а вие в този момент сте твърде афектирани и нямате готовност да обясните спокойно или не намирате точните думи, бъдете открити за емоциите си. Весела Банова предлага следните думи: "Да, темата за войната е много сериозна, но аз в момента съм много развълнуван и ми е трудно да говоря, хайде да го обсъдим малко по-късно." Възможно е и да насочите детето към някой друг роднина или семеен приятел.

"Важно е да кажете тези две неща, че войната е сериозно нещо, че сте развълнувани и да оставите отворена вратата за по-късен разговор", съветва д-р Банова. Колкото по-трудно намирате думи, толкова по-ясно детето ще разбере, че това, което се случва, е важно и сериозно - "няма как да му се спести реалността", допълва тя. Детето най-вероятно не разполага с понятия, за да опише своите притеснения. Дайте му шанс да сподели опита си със собствени думи и се заредете с търпение, за да го изслушате.

Валентина Стоева от фондация "Детски книги", която дълги години общува с деца от цялата страна чрез насърчаване на четенето, е убедена, че с тях трябва да се говори честно. "Те не са глупави. Разбират, че се случва нещо, и възрастните са притеснени, но страхът им може да се засили многократно, ако не им бъдат изложени накратко фактите и не бъдат уверени, че възрастните около тях ще се погрижат за живота и здравето им", казва Стоева.

Не говорете с детето преди сън

Не започвайте разговор за войната точно преди лягане. По това време децата са най-уязвими и чувствителни и създавате предпоставки за кошмари. А и в детската глава впоследствие могат да изникнат много въпроси, които да нямат как да ви зададат, докато лежат сами. Хубаво е да инициирате разговора в момент, когато детето не е превъзбудено и преуморено, например по време на семейната вечеря. Най-важно е то да разбере, че оставяте вратата отворена за въпроси и има достатъчно време, след като говорите, да ги зададе, както и че вие сте насреща и ще му обърнете внимание.

Спектър на утехата

Колкото и да ни е трудно на моменти, нашата задача е да утешим децата и да се погрижим те да се чувстват в безопасност. "Трябва да подкрепим децата си, не да ги лъжем, а да ги успокоим", казва Весела Банова. Според нея е хубаво да им обясним, че не сме сами, че България е част от НАТО, има съюзници, също така, че се водят преговори за мир. Винаги може да изведем разговора към по-конкретни ситуации - да опишем как хората са обединяват в каузи, за да помагат на пострадалите.

Валентина Стоева споделя, че в тази трудна задача да успокои сина си й помагат именно книгите. С него четат "Войната, която промени Рондо". "Успокоих го, че ще бъдем заедно и ще преодолеем всичко, което ни чака. Не съм го заблуждавала, че ни очаква светло бъдеще, защото не знам какво предстои", признава Валентина. Но тя говори с него честно и топло, както според нея трябва да се говори с децата. Извор на утеха е и физическата близост - прегръдки, присъствие.

Мъж бяга с дете от Ирпин, след мощните бомбардировки на единствения коридор, използван от местните жители за напускането на града Източник: Reuters

Не гледайте новини с децата си

За деца в предучилищна възраст препоръката е категорична - не пускайте новините, докато са наоколо, дори да си мислите, че те играят и не слушат или не обръщат внимание, докато вие гледате централната емисия. "Новините показват много тежки картини, образите се запечатват много, преди думите да облекат в значение образа", казва Весела Банова. Тя обяснява, че малките деца не могат да разберат, че тези зверства се случват някъде другаде, не могат да преценяват разстоянията и си мислят, че всичко, което гледат, става тук и сега. Те проектират нещастието върху себе си и собственото си семейство.

"Има тънкост от гледна точка на психичното развитие - децата в предучилищна възраст не правят разлика между реалност и фантазия", родителите трябва да го осъзнаят и да внимават как говорят за войната, защото от начина, по който говорят, детето ще си създаде представа за това какво е война. Ако родителят показва на децата си видеоклипове или говори за войната все едно е видеоигра, филм или приказка, това ужасно обърква детето, защото в неговото съзнание няма да се появи никакъв инструмент за разграничаване на фантазия от истина.

Източник: Shutterstock

"Разговорите в класната стая започват с "по новините казаха", следват въпроси като какво да правим по време на бомбардировки, може ли войната да стигне дотук, защитени ли сме достатъчно, след като сме в НАТО и ЕС", разказва учителят Димитър Механджиев. Учениците му са в 5 клас и той се опитва да ги успокои и да отговори на всичките им въпроси. Механджиев използва повода да ги научи какво е демократично и автократично управление, както и защо една държава трябва да бъде независима.

По-големите деца може да ви се струват достатъчно зрели, но и с тях не е препоръчително да гледате новини, защото те се разстройват, дори да не го показват. "Преди години участвах в среща с тийнейджъри на тема как медиите им влияят, тогава възрастните си мислеха, че предавания с кечисти и тяхната агресия влияят негативно на подрастващите", разказва Весела Банова. Изненадата била, че младежите много добре знаели, че това е постановка, и въобще не се впечатлили. Но споделили, че това, което ги разстройва, са новините, защото знаят, че са истина. Точните им думи тогава били "новините ни съсипват".

Въпросите на децата и реакцията на възрастните

Деветгодишната София се върнала от училище с въпроса "Защо най-голямата държава в Европа иска да вземе от друга държава, нямат ли си достатъчно". Децата търсят логика в нелогичното. В класа на София не водят специални разговори за случващото се, психолог посещава само класовете от пети нагоре. Истината е, че майка й не е знаела какво да й отговори. Нормално е да нямате отговори на всички въпроси, които задават децата.

Десислава Коста, преподавателка на деца от 11- до 16-годишна възраст в училище в Англия, казва, че още първия ден след обявяването на войната въпросите заваляли. "Бяха наплашени, че ще бъде използвано ядрено оръжие, имаме и деца от украински семейства, бащите им заминаха доброволци да защитават страната и те са ужасени, че могат да загинат."

Други учители от различни краища на България споделят, че по-големите ученици се интересуват какво се случва и се опитват да се ориентират: "Естествено, казвам, че съм за мира и не одобрявам войната като средство за разрешаване на каквито и да е конфликти. Даже се възмущавахме заедно как не сме се развили особено от античността, която изучаваме." Децата сравняват ставащото в момента със сблъсъка между Хектор и Ахил или с нещо, което им е познато.

"През годините съм имала много възможности да поставям трудната тема за войните и бежанците пред деца, покрай книгите", казва Валентина Стоева. Тя описва как децата първо се шокират, че войните не са някаква измислица, а ги е имало наистина. Следва въпросът: "Защо би хрумнало на някого да причинява такова нещастие на човешки същества?".

Постепенно много родители осъзнават, че децата запомнят случайно чути от възрастните думи за войната и насилието, и въображението увеличава страха им. "Обсъждахме с баща й новините около военните действия и тя, както си четеше "Хари Потър" и не даваше вид да ни слуша, се сепна уплашено и попита "В България ли е вече войната", казва майката на осемгодишната Неда.

Каквото и да питат децата, опитайте се да реагирате с разбиране. Никога не подценявайте страха или тревогата им, не казвайте, че задават глупави въпроси. Важно е да разберат, че са чути и че чувствата им се зачитат. Опитайте се да разберете къде точно се коренят страховете на детето, войната е нещо абстрактно в тяхното съзнание: дали ги е страх, че и България ще бъде въвлечена или че няма да има достатъчно храна за нас, или се страхуват, че баща им ще трябва да отиде да се бие на фронта? Слушайте, защото не знаете в каква посока е поело детското въображение.

Посланията в училище

Още на третия ден от войната в Украйна преподавателите в училищата в Англия получават имейл с инструкции как да разговарят с децата за войната. Там освен линкове и ресурси към помощни материали пише изрично: "Моля, уверете децата, че са добре дошли да споделят с вас всичките си тревоги, които възникват покрай военния конфликт, и че могат да се обърнат към всеки от учителите или персонала с въпроси или просто да споделят." Същото правят и в Германия, където не само в училищата, но и в детските градини веднага полагат усилия децата да са информирани в защитена и спокойна среда. За съжаление, българските педагози до този момент не са получили никакви официални насоки от Министерството на образованието, всеки се справя сам в собствената си класна стая, както намери за добре.

От броени дни в класовете са включени и украинчета, но учителите не са получили никаква официални напътствия, нито материали на украински. Затова предаваме указанията на английското министерство на образованието: "Обърнете внимание в час, че децата не са виновни за това, което правят лидерите им, не допускайте противопоставяне между ученици с руски и украински произход." В Българските училища има достатъчно деца и от двете страни или от смесени бракове и те не бива да бъдат тормозени.

Засега у нас реагира само общността на "Заедно в час": учителите споделят ресурси по темата, идеи и практики. Планират адаптиране и създаване на специфични материали, които да бъдат достъпни и за широката публика през сайта prepodavame.bg.

"Задължително е педагозите да заемат позиция, но и самото училище трябва да заеме позиция и да подпомогне и родителите, и учителите", казва Весела Банова. Учениците прекарват повечето си време в училище и там е мястото, където могат да намерят думи, за да опишат и осмислят ставащото. Подобна опитност училищните психолози и педагози вече имат от пандемията, когато отново беше важно децата да бъдат информирани.

"Когато препоръчвам нещо за училище, за съжаление това често се възприема от хората, работещи там, като допълнителна работа и прехвърляне на отговорност, а не осъзнават колко важно е учениците да се сблъскат със сериозна информация в средата на тяхната естествена детска общност", обяснява д-р Банова.

Важно е учителите да използват темите, които са интересни на децата, за да отворят дискусията за войната. "Не е достатъчно да се каже "говорете за това, което ви тревожи", изисква се повече, за да бъдат предразположени, да се намери път към тях през това, което в момента ги вълнува", казва Весела Банова.

Детската общност

В училище освен възрастният, който е учител, психолог или директор, учениците се свързват със своите връстници в така полезната детска общност.

Детската общност има невероятната способност сама да се лекува, да си помага и да дава сила. "Ако детето се сблъска с непознати думи, с нещо, за което чува за пръв път, изненадва го и е в разрез с дискурса на семейството, то има детската общност, в която си споделят, говорят и се подкрепят", казва Весела Банова. Това са връстниците в детската градина и съучениците в училище, според нея това е изключително важен ресурс, който е хубаво и родители, и учители да не пренебрегват. Често децата се срамуват да споделят тревожни за тях неща с учители и родители, но ги споделят с други деца. Когато в детската общност започне дискусия, учител или училищен психолог може да се в възползва от естествената среда и да я доразвие.

Социалните мрежи

Според експертите съвременните деца и особено тийнейджъри прескачат авторитетите, когато имат въпроси и се обръщат направо към своите връстници или социалните медии. Една от нововъзникващите потребности в излизането от периода на детството е отхвърлянето на авторитетите. Страшното е, че в момента войната се води и онлайн и децата имат достъп до ужасяващи видеоматериали от бомбардировки и бягащи хора само с един клик в телефоните си.

Поинтересувайте се какво гледа детето ви в Tik Тok или какви видеа си разменят по чатовете с приятели, обсъдете ги. Проблемите с осведомяването от социалните мрежи са доста: няма филтър, фактите може да са недостоверни, информацията - изопачена, извадени от контекста, манипулативна.

Избягвайте прекаленото споделяне

Със съвременните технологии човек много лесно изпада в цикъла на постоянно обновяване на новинарски сайтове и следене на живо на събитията, които коментира с хората около себе си. И въпреки че е важно децата да са информирани за най-важното, не е хубаво да ги лишаваме от техните чисто детски вълнения и да им пълним главата с ракети, бомби, жертви и превзети градове. Изисква се воля родителите да се измъкнат от войната в социалните мрежи и да прекарат качествено време с детето си.

Стига се и до други крайности- някои родители са изненадани, че децата им не проявяват никакъв интерес към войната и неволите на бежанците и започват да им подхвърлят реплики от рода на "ти се назландисваш на храната, а децата от Украйна гладуват в бомбоубежища". Психолозите отричат подобен подход като вреден за детската психика, защото детето ще започне да изпитва вина, а не трябва, то има право на своето детство и чисто детски занимания и интереси.

Обяснете основните факти и какво е фалшива новина или пропаганда

Насочете децата към "достоверни, проверени източници, които обясняват какво, къде, кога, защо и кой". Оспорвайте невярната информация, когато я срещнете, и се опитайте да представите доказателства за факти и да накарате учениците да направят същото. "Тази война се предшестваше години преди това от война на фалшивите новини", напомня Весела Банова. Затова е от съществено значение и родители, и учители да обяснsт как да се проверяват фактите.

В тази неравностойна борба има малък напредък, защото в европейския Facebook беше спряна пропагандата на руските медии, в Tik Tok временно са забранени видеа от Русия. Пропагандата там е толкова тежка, че е достатъчно само да кажем, че журналистите в саматa Русия дори нямат право да споменават думата война. В Twitter се видяха и постове как се промиват мозъците на малките русначета.

Всички двусмислици и лъжи могат да са много объркващи за подрастващите. Задачата на родителите и учителите у нас е много трудна, защото българското пространство изобилства от руски опорки и твърдения, че бежанците "играят театър", че видеата и снимките от разрушенията в Украйна са манипулирани. На помощ идват следните страници, където се проверяват на български фактите, свързани с войната и не само: factcheck.bg, proveri.afp.com, както и на сайта на БНР: bnr.bg/factcheck.

Момче в автобуса, който евакуира жители от контролирания от руските сили район Бровари в покрайнините на Киев Източник: Reuters

Децата бежанци

"В разказите на бежанците не присъства тази огромна тревожност, защото те са поставени в ситуация на оцеляване, а ние сме в позицията на свидетели, където тревогата е много по-голяма", казва Весела Банова. На нея й прави впечатление, че украинците говорят по различен начин за войната. Те са уверени, че войната ще свърши, че ще се върнат в Украйна и към нормалния си живот. От това, което се случва в момента, можем да разберем как се чувстват децата, свидетели на насилие, защото обикновено се обръща внимание на самите жертви, но не и на свидетелите. "Не е странно, че на моменти се чувстваме по-безпомощни като свидетели на войната, отколкото самите бежанци, които са участвали и бягат от нея", обяснява Весела Банова. За децата бежанци е много важно да не се чувстват "чужденци" и "сами". Хубаво е българските деца да им пишат, да им изпращат рисунки, да ги си играят с тях в общи инициативи.

Учители от общността "Заедно в час" в различни училища и възпитаници на програма "Нов път в преподаването", се организират доброволно и от 8 март започнаха учебни занимания за деца бежанци в кризисния център в "Младост" (сградата на "Софтуни"). За момента има график за следващите три седмици с различни предмети и теми. Паралелно с това се организира отпечатването на нов тираж от буквара за деца билингви (в момента е изчерпан и се намира само в онлайн формат). Той ще помогне на децата от Украйна да научат български.

В училища в цяла България вече се обсъжда кога най-скоро украински ученици могат да се включат в час.

В "Прогресивното училище" в София родители и учители заедно търсят начин да включат най-плавно децата бежанци в учебния процес - "за тях е по-добре да са сред други деца, да играят и учат, а не да стоят затворени с майките си в апартамент в чужда страна и да ги гледат разстроени", казва родител на дете, което е много ентусиазирано, че ще учи с украинчета.

Национална мрежа за децата споделиха безплатни образователни ресурси на украински.

Ще се справим всички заедно

Добрата практика от световните медии, които имат специално създадени новини за деца, е, че винаги трябва да завършим с нещо позитивно, да дадем на децата надежда. Можем да ги включим в събирането на помощи и дарения за бежанците, да ги насърчим да нарисуват нещо или да напишат писмо на украинско дете. Всеки ден излизат нови събития в подкрепа на хората в нужда, ако искате да включите и децата, подходящи са организираните от Десислава Алексиева във Fox Book Café. На техните благотворителни детски четения и концерти събират средства, за да издават книги на украински, записват и приказки на украински, които са безплатни за слушане.