Крипто

Има ли измъкване от криптогравитацията?

Биткойн и другите дигитални активи се сринаха синхронно с Уолстрийт, след като горивото от лесни пари свърши

Николай Стоянов

Shutterstock © Shutterstock

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко

От върха си преди половин година биткойн и криптовалутите като цяло са загубили над половината от стойността си
Въпреки ранните илюзии, че те са алтернатива на печатането на пари и инфлацията, те се сриват в синхрон с технологичните компании на Уолстрийт
При липсата на евтин и изобилен финансов ресурс единственият възможен двигател за нов полет нагоре е да станат по-масово използвани, но шансът това да стане бързо не е голям

Ранните биткойн ентусиасти преди над десет години се виждаха като предвестници на революция. За тях криптовалутата беше алтернативна финансова вселена, която ще се раздуе, а в най-смелите мечти и ще унищожи напълно старите хартиени пари и банките. Това не се случи точно така и при сблъсъка си двата свята по-скоро започнаха да се сливат и да търсят мостове един към друг.

Най-обаятелната част на дигиталния кеш обаче си остана - той не е подвластен на централни банки и правителства и дава защита срещу безогледното печатане на долари и евро. Но сривът от началото на 2022 г. до голяма степен унищожи тази аура - глобалният възход на инфлацията и неохотните мерки срещу нея по всички правила трябваше да направят криптоактивите още по-атрактивни. Вместо това обаче тяхната стойност се стопи не просто в синхрон, а и дори в много случаи по-рязко от класическите финансови пазари. Цената на биткойн през ноември 2021 г. достигна рекорд от над 69 хил. долара за монета и за половин година падна до текущи нива около и под 30 хил. долара. Пазарната капитализация на цялата криптовселена също се преполови и от почти 3 трлн. долара сега е под 1.3 трлн. долара. Криптовалутите разбиха и надеждата, че могат да са спасителен актив в периоди на икономическа несигурност, високи инфлация и лихви. Разпродажбите при тях дори се случиха с много по-голяма скорост и мащаб спрямо акциите.

Разбира се, това не е първият подобен драматичен спад - например след достигнатите близо 20 хил. долара за биткойн в края на 2017 г. стойността му се стопи с почти 80% и три години не достигна това ниво, преди да се насочи към новите върхове насред пандемията. Сега обаче пазарът не е доминиран от вманиачени компютърджии, убедени, че скоро всички ще видят светлото криптобъдеще като тях самите, а и от големи институционални играчи. Но също така и от орди начинаещи дребни инвеститори, надъхващи се в анонимни форуми като Reddit и търгуващи през току-що сваленото приложение на телефона си. Те за пръв път, и то болезнено, научават, че парите им могат не само да се умножават, а и да се стопяват буквално до нулата.

Ще се върне ли блясъкът

Затова и този път доста по-гласовито отеква въпросът какво може да върне блясъка на койните и кога? Точен отговор няма или по-скоро той варира доста спрямо това кого питате. Очевидно както болните оптимисти, така и пълните скептици не са изчезнали. Видимо обаче минорното настроение властва и нереализиралата застраховка срещу инфлацията е само малка част от черните облаци над криптопазара.

Едната гледна точка е, че през последните две години дигиталните валути, също както и технологичните акции и въобще всички рискови активи, са се превърнали в балони, надути от притока на горещи лесни пари

Спирането на печатниците на пари и покачването на лихвите от централните банки просто отряза потока от гориво за дирижабъла и в резултат той потъва безславно. И това обхваща не само валутите, а и всички "мании" от последно време.

NFT, своеобразният начин да се продава собственост върху дигитални уникати на произведения на изкуството, музика и т.н., буквално за месец през март потъна и като обеми, и като цени. За закупените за милиони цифрово подписани пиксели изведнъж просто не може да се намери купувач. Последната страст по метавселените, която създаде пазар за първите ентусиасти да се сдобият с всичко за своите аватари в роящите се дигитални светове - от дрехи и бижута до имоти и дори ипотеки, също рязко загуби привлекателността си.

За усилването на паниката през май имаше и конкретен повод. Зрелищният колапс на един от най-популярните стейбълкойни Terra предизвика шокова вълна. Той по замисъл трябваше да е вързан за долара в криптоаналог на валутен борд. За разлика от други стейбълкойни, където доверието във фиксирания курс се поддържа от резерв от активи, при нея за целта трябваше да служи сложен алгоритъм, обвързващ я със сестринската й валута LUNA. Само за дни обаче конструкцията се срути, фиксираният курс се разклати от разпродажби и стойността и на двете се стопи от сумарно над 50 млрд. долара до практически нула.

Стейбълкойните са ползвани на криптопазара като подстъп за инвестициите в други активи, така че колапсът временно потопи буквално всичко с двуцифрени проценти. И нещо повече - за кратко разклати и фиксирания курс на най-големия стейбълкойн Tether, който на 12 май временно поевтиня до 96 цента. Макар в следващите дни постепенно паритетът с долара да се върна, за няколко дни пазарната му капитализация спадна от 83 до под 76 млрд. долара - или тегления за над 7 млрд. долара.

Има и още един компонент - сривът на криптопазара донякъде взаимно се индуцира с този на поне част от Уолстрийт. Очевидно той влияе на направилите IPO в последните години борси и брокери като Coinbase и Robinhood, чиито акции се сриват с по 70 - 80% надолу от листването им. Компании като Tesla на Илън Мъск, също рискуват загуби - неговото решение да вложи 1.5 млрд. от свободните средства на автопроизводителя в биткойн беше довело до удвояването им, но сега са около изходна позиция. Удари идват дори и от почитани криптoгурута като създателя на борсата FTX Сам Банкман-Фрийд - през седмицата той каза пред FT, че биткойн няма бъдеще като платежна система заради неефективността си.

От другата страна няма много убедителни аргументи

Какво може да изведе пазара в по-висока орбита

или поне да го върне в предишната. В краткосрочен план има много причини гравитацията да изглежда непреодолима. Макар да няма точни данни, е ясно, че поне част от играчите на пазара ползват ливъридж. Възможността инвестициите в биткойн, етер и други да се ползват като обезпечение, с което да се вземе заем (който на свой ред евентуално да се ползва за покупка на още биткойн, етер и др.) при пазар нагоре дава възможност за мултиплициране на печалбите. При срив обаче идва каскада от принудителни ликвидации, които допълнително сриват цените и тази спирала може да се завърти и няколко пъти.

Една от оптимистичните тези е, че възприемането на криптоактивите от институционалните инвеститори става все по-широко, така че и търсенето би трябвало да расте. Това обаче също не е гарантирано. Фиаското на Terra неминуемо ще засили както притесненията, така и натиска за повече регулации, което може да изтласка част от големите играчи от пазара. А дори и да се реализира мащабно навлизане на Уолстрийт на криптопазара, това също не премахва с магическа пръчица всички въпросителни. Пуристите в света на дигиталните валути виждат в това по-скоро рискове така вместо революция да получат сбутана ниша на финансовия пазар и при разликите в мащабите тези притеснения не са необосновани. Именно чистият алгоритмичен модел на Terra беше в основата на огромния интерес към нея преди зрелищния колапс.

Да се вярва на прогнозите какво ще се случи от тук нататък с цената на криптоактивите е по-скоро въпрос на вкус и атрактивни оферти и в двете посоки не липсват. Само преди месец съоснователят на криптобанката Nexo Антони Тренчев прогнозира пред CNBC, че цената на биткойн може да стигне 100 хил. долара в рамките на една година. Тогава това значеше стойността му да се удвои, а сега - да се утрои. Един от неговите аргументи е, че сривът на акциите заради затягането на паричната политика на Федералния резерв може да принуди централната банка светкавично да обърне посоката.

Като крайно обаче надуването с евтина ликвидност едва ли може да се брои за устойчиво развитие. Реално това, което може да подплати по-голяма стойност на криптоактивите, си остава по широката им употреба или поне перспективата за такава. А поне засега големи новини в тази посока няма извън света на куриозите. Да, биткойн вече е официално платежно средство в две държави - Салвадор и Централната африканска република, но текущият му срив по-скоро им носи рискове, отколкото ползи. А и без него трудно ще се превърнат рекламни криптоутопии, които да убедят света в ползата на цифровите пари.