Лихвите ще се вдигат. Кога, с колко и какво да се прави

Колко

На 21 юли ЕЦБ предприе първата крачка и покачи лихвата си с 0.5 пункта, повече от сигнализираните седмици по-рано - 0.25 пункта. Има и комуникирано ясно намерение, че през септември ще продължи с още една стъпка, вероятно също от 0.5 пункта, като е възможно тя да не е последна за годината. Дали обаче това ще се случи не е толкова сигурно. От една страна, председателят на ЕЦБ Кристин Лагард опитва да демонстрира твърдост, че ще бъде направено необходимото да се охлади инфлацията. От друга обаче, стоят рисковете икономиката на еврозоната да бъде потопена в рецесия, а някои държави да се изправят пред непосилно покачване на доходността по облигациите им като ехо на дълговата криза от преди десетилетие.

Франкфурт вече предложи механизъм, чрез който при нужда може да се намеси при необосновани и прекомерни пазарни реакции, така че Рим, Атина и други да не останат зад борда. За целта тя евентуално ще трябва да изкупува книжа на държавите, за които условията са се покачили много над тези на Германия. Засега все още е съмнително доколко този механизъм е работещ, а и при по-голямо покачване на лихвите и оттам на доходността така или иначе свиването на спреда може да е недостатъчно.

В своите прогнози белгийската KBC залага, че през трето тримесечие ЕЦБ ще покачи лихвата си за рефинансиране от 0% на 0.5%, а тази по депозитите на банките при нея - от -0.5% на +0.25%. В следващото тримесечие нивата се очаква да достигнат съответно 1.5% и 1.25%, а в началото на 2023 г. - 2.25% и 2%. Сходни очаквания за до края на годината имат и Deutsche Bank, и други институции. Малко по-умерена е Уникредит Булбанк, чийто базисен сценарий предвижда основната лихва в еврозоната да нарасне до 1.75% в началото на следващата година. Всичко това с уговорката, че тази година с несигурността около войната прогнозите са с изключително кратък срок на годност.

България с валутния си борд към еврото внася директно паричната политика от ЕЦБ, така че е логично да се очаква аналогична промяна на лихвените нива в страната не само като посока, а и като мащаб.

Кога

Механизмът на пренасяне на лихвените промени е доста праволинеен, така че покачването няма да дойде с голямо закъснение. Лихвата на БНБ по свръхрезервите на банките, депозирани при нея преди действията на ЕЦБ, беше -0.6%, като би било очаквано тя да последва нагоре синхронно покачването от Франкфурт и да стане -0.1% или 0%. Оттук нататък това би трябвало да се отрази и на доходностите на междубанковия пазар и като цяло на всички лихвени нива в страната. От началото на годината доходността по българския държавен дълг вече чувствително се покачи. В момента книжата с падеж след пет години - през 2027 г., се търгуват на нива, съответстващи на около 2.75% годишна доходност, а тези с падеж 2030 г. - около 3.65%.

Много лихви са обвързани и с пазарни индекси като шестмесечния или тримесечния Euribor, така че тук влиянието ще е още по-пряко. В началото на годината те бяха отрицателни, но през юни шестмесечният мина на позитивна територия и вече е около 0.7%. А преди дни в средата на юли и тримесечният индекс прескочи нулата и достигна 0.2%. Така че лихвите по много фирмени, а и ипотечни заеми вече автоматично се индексират нагоре.

Докато това се пренесе в по-високи вноски за банковите клиенти, има известно забавяне. Обичайно по договори и общи условия те се преизчисляват два или четири пъти годишно, така че оскъпяването би се усетило след няколко месеца.

Къде

При тези директни механизми може да се предполага, че ефектът на покачване на лихвите първо ще се усети при кредитите, а на по-късен етап при депозитите. Подобни са и очакванията на БНБ в последната й макроикономическа прогноза: "При сегашните условия на висока ликвидност и запазващ се висок приток на привлечен ресурс от резиденти в банковата система в България може да се очаква, че пренасянето върху лихвените проценти по депозитите в страната ще бъде по бавно от това върху лихвените проценти по кредитите."

Казано по друг начин, банките към момента разполагат с излишен ресурс, а и предвид очертаващите се икономически трусове може да се очаква търсенето на кредити да се забави. Затова за тях има по-малко стимули да се конкурират яростно за привличане на депозити и съответно бързо да се появят агресивни оферти. "Лихвите по депозитите ще започнат постепенно да растат, като за всяка банка ще бъде различно според конкретната ѝ ликвидна ситуация. В нашия случай не очакваме някакво специално движение преди края на 2022 г.", коментираха от Банка ДСК.

През следващата година очаквам средногодишната лихва по ипотечните кредити в левове да нарасне до 4.12%.

Кристофор Павлов

главен икономист на Уникредит Булбанк

Едни от първите клиенти, които ще усетят ефекта от действията на ЕЦБ, са именно вложителите с големи суми. До момента големите банки им прехвърляха разхода си по свръхрезервите, като налагаха такси за съхранение на сметките с големи наличности. Тя обичайно беше 0.7% за суми над определен праг - между 200 и 400 хил. лв. при различните банки. Вече двете банки на белгийската KBC (ОББ и KBC Bank) и Пощенска банка обявиха, че премахват таксата и за физически, и за юридически лица. Останалите би трябвало скоро да ги последват.

Същевременно далеч не при всички кредити ефектът влиза толкова пряко. При плаващите еврови заеми наистина най-често ползваната база е Euribor, но при левовите повечето банки ползват собствен референтен лихвен процент, който се изчислява по публикувана от тях формула. Най-често тези "частни" индекси са базирани основно на данни от лихвената статистика на БНБ - нива на лихви по депозити. Така че при тях би трябвало по-големите вноски (поне по вече сключените договори) да дойдат чак след като се усети покачване на лихвите по депозити.

"Докато лихвите по кредитите в евро ще нараснат в пропорции близки до промяната на основната лихва на ЕЦБ, то тези в лева ще нараснат в по-малка степен", смята главният икономист на Уникредит Булбанк Кристофор Павлов. Той залага че оскъпяването на жилищните кредити за българските домакинства ще е с не повече от 1 процентен пункт през следващата година, и ще е по-малко от покачването на Euribor. "В случай че нашата прогноза за българския банков сектор на консолидирано ниво се материализира изцяло, средногодишната лихва по ипотечните кредити за домакинствата, деноминирани в левове, ще нарасне до 3.24% през 2022 г., при отчетена за първите пет месеца на тази година средна стойност от 3.00%. През следващата година очаквам средногодишната лихва по ипотечните кредити в левове да нарасне до 4.12%", прогнозира Павлов.

Според експертите на ДСК най-пряк и непосредствен ще е ефектът при корпоративните кредити, а при заемите за граждани и домакинства динамиката се очаква да бъде по-плавна. "Банковата система на този етап поддържа сравнително ниско съотношение между отпуснати кредити и депозитна база и необходимостта от ресурс не е притискащ фактор. Това задържа цените при депозитите, а те от своя страна са пряк фактор за определяне и на динамиката при лихвите на кредитите в банкирането на дребно", обясниха от банката.

Как

Освен по-скъпи вероятно кредитите ще станат и по-малко достъпни. При повишената икономическа несигурност банките обикновено затягат стандартите си, което означава, че повишават изискванията си към обезпечението и/или към самите кредитополучатели. Например някои оферти са само за имоти в по-големите градове (където пазарът е ликвиден и при необслужване могат да се реализират обезпеченията) или извън тях има оскъпяване. Други са само за клиенти с над определено ниво на месечен доход.

Източник: Shutterstock Преглед на оригинала

"За незадлъжнелите на този етап няма да има по-същество затягане на кредитните стандарти, но за задлъжнелите е неминуемо. Ние вече сме по-предпазливи при кредитирането на високо задлъжнели клиенти. Статистически, задлъжнялостта е основен предвестник на евентуални проблеми във финансовото състояние. Все пак това касае финансирането на нови клиенти. По отношение на съществуващите се фокусираме върху това да им помогнем в евентуален труден период, така че да преминат по-лесно през евентуална рецесия", обясниха от ДСК.

Другите големи банки обаче на този етап по-скоро дават сигнал, че ще запазят досегашната си политика, тъй като считат, че и досега са били консервативни, а и не се наблюдава влошаване на платежоспособността на клиентите. "За разлика от предходни икономически спадове, в които имахме значително намаление на икономическата активност, в момента основни индикатори като заетост и платежоспособност са незасегнати. Основна отговорност е да защитаваме клиента от неразумни решения, свързани със свръхзадлъжнялост. Така че на този етап не планираме промяна по отношение на рисковите параметри и изисквания в посока ограничаване", коментираха от екипа на Уникредит Булбанк.

"Качеството на нашия кредитен портфейл в момента е отлично и не виждаме никакви признаци за предстоящо влошаване. ОББ и КВС банк са силно капитализирани и сме заделили допълнителни провизии по инициатива на ръководството през първото тримесечие, за да сме напълно подготвени за всякакво евентуално влошаване на кредитния риск", каза Питър Рубен, главен изпълнителен директор на двете банки на KBC в България.

Засега прогнозите не са за спад на кредитирането нито при фирмите, нито при домакинствата, а само за известно забавяне. При жилищните заеми дори може да има и краткосрочен прилив на енергия, нещо като шоколадова бомба. Високата инфлация и отрицателните реални лихви обезценяват спестяванията и правят вземането на заем изгодно - при сегашната висока инфлация всъщност дори вноската да остане номинално същата, стойността й ще се е свила. А това насочва интереса към покупка на имот като своеобразна защита. Данните за юни като че ли потвърждават това - ипотечните портфейли на банките растат с 275 млн. номинално, което е с около 100 млн. лв. над средното в предходните месеци от началото на годината. Такива стойности за последно е имало през 2008 г.

Според някои банкери очакваното покачване на лихвите също може да е стимул за много хора да се забързат с плановете си, за да не изпуснат последния шанс. Други обаче заявяват, че по-скоро на този етап наблюдават известно изчакване заради икономическата несигурност.

"Търсенето на кредити беше много засилено през цялата първа половина на годината и все още не виждаме признаци за охлаждане. В настоящия икономически контекст се засилват признаците, че компаниите отлагат инвестициите, докато от друга страна тяхното търсене на оборотни средства се увеличава", обясни Питър Рубен.

В Уникредит Булбанк дори въобще не очакват забавяне на кредитирането в краткосрочен и средносрочен план. "Търсенето на пазара на имоти продължава да нараства - наред с естествените потребности на домакинствата за ново жилище все повече хора възприемат покупката му за начин да защитят спестяванията си в условията на висока инфлация", обясняват експертите на банката

Така че това заедно със спомената свръхликвидност на банките, все още бързо растящите доходи и недостига на работна ръка, държащ безработицата рекордно ниска, може да направят края на ерата на рекордно ниските лихви доста по-плавен и дълъг процес.