Частните пенсионни фондове вече управляват над 20 млрд. лв.

Активите им се възстановяват след трудната 2022 г.

Бюлетин: Моят Капитал Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Активите на частните фондове, в които българите се осигуряват за допълнителна пенсия, за първи път са преминали 20 млрд. лв. Това показват данните на Комисията за финансов надзор към края на първото тримесечие. Това обаче се дължи по-скоро на задължителния характер на това осигуряване - всеки месец 5% от брутното трудово възнаграждение на родените след декември 1959 г. отива за втора пенсия в универсалните фондове, а в професионалните фондове се заделят средства за ранно пенсиониране на всички работещи тежка категория труд. Така клиенти на пенсионните компании са общо почти 5 млн. българи.

Самите фондове инвестират средствата във финансови инструменти - предимно акции и облигации, които трябва да осигуряват доходност за бъдещите пенсионери. Когато тя е положителна, тя също допринася за увеличаване на нетните активи. В случая обаче това не се е случило - по данни на КФН към края на март доходността на база двeгодишен период е отрицателна - 3%. Разбира се, това е период, в който безпрецедентно имаше борсови сривове и скок на доходността на облигациите вследствие на затягането на паричната политика, като предвид дългия хоризонт на осигуряването резултатите за отделни години не са от такова значение. Все пак обаче настоящият период може да е болезнен за пенсиониращите се скоро, като към отрицателната доходност трябва да се насложи и инфлацията, която надхвърли 10%. По закон номиналният размер на направените вноски след удържаните такси е гарантиран. От края на 2021 г. започна и изплащането на първите допълнителни пенсии от фондовете - по тази линия са платени над 14 млн. лв., като право на това имат 14 200 нови пенсионери.

Допълнително фондовете начисляват инвестиционна такса и удръжка за управление, като по тази линия за първото тримесечие в пенсионните дружества, които управляват фондовете, са постъпили 75 млн. лв.

Според данните от отчетите най-голям дял от активите на най-масовите универсални пенсионни фондове са инвестирани в държавни облигации, като средно те са малко над 50%, акциите са 33%, останалите са във взаимни и алтернативни инвестиционни фондове, малка част са в депозити.

Повишението на лихвите в глобален мащаб удари силно пазара на облигации - доходността им се покачи и съответно цените им паднаха. Това за пенсионните фондове носи най-малкото текущи "хартиени" загуби, тъй като те ежедневно преоценяват вложенията си в ДЦК по текущите им пазарни цени. Ако обаче книжата са държани до падеж, фондовете ще получат доходност спрямо цената, на която са ги придобили, и тъй като за тях няма ликвиден натиск да продават, повечето логично залагат на тази стратегия.

Трусовете на пазарите през миналата година държаха активите на фондовете под натиск, като през цялата 2022 г. те не успяха да се върнат на нивата от предходната година. Дори в началото на миналата година имаше нетен спад на активите. Затова и сега повишението им над кота 20 млрд. може да се приеме за добра новина.

Има обаче и фондове, чиито инвестиции се различават доста от средното - става въпрос основно за тези с местни собственици, които залагат повече на вложения в акции и корпоративни облигации, листвани на българската борса. А те често са на близки до основните им собственици компании (виж карето).

Най-големият фонд по активи е "Доверие" - вече с над 5 млрд. В него са и най-многото осигурени - 1.25 млн. души. На второ място е "Алианц България" с 4.3 млрд. лв. активи и 1.012 млн. осигурени.

Всички тези движения в активи се отразяват и в натрупаните средства по една пенсионна партида - в края на март 2023 г. при универсалните фондове те са 4378 лв., което е видимо нарастване спрямо година по-рано, когато сумата беше 4212 лв. Нивата сега обаче са близки до тези през 2021 г., тоест средствата и представянето на частната пенсионна система отразяват поредицата от трусове на пазарите през последните няколко години - от ковид кризата, пазарния бум, последвалия бум и сега очакванията за лека рецесия. Натрупването по партидата на всеки осигурен е индивидуално и зависи от възрастта на осигурения, дохода му, както и от фонда, в който е осигурен. Например средно за пазара с най-голямо натрупване са осигурените над 45-годишна възраст - над 5000 лв.

Инвестирай в ближния

Универсалните фондове "Съгласие", "ЦКБ Сила" (свързани със собствениците на "Химимпорт"), "Топлина", свързана с Христо Ковачки, и "Бъдеще", близка до "Еврохолд България", имат доста повече вложения в корпоративни облигации и акции, отколкото ДЦК. Особено впечатление прави УПФ "Бъдеще", който е вложил едва 7.8% в държавни облигации, а 33% са в корпоративни, а останалите в акции и други дялове. Например най-голямата инвестиция в акции на компанията е в "Еврохолд България" - 3.42% за 15.7 млн. лв., в акции на "Синтетика", която е акционер в ПОД "Бъдеще", са инвестирани 10.6 млн. лв., или 2.3% от активите, показва отчетът за структурата на активите. УПФ "Съгласие" например има 17 млн. лв. инвестиция в акции на "Велграф асет мениджмънт", който също е свързан с "Химимпорт", над 19 млн. лв. са в "Холдинг Варна", почти 13 млн. са в ЦКБ, все компании от групата. Това са трите най-големи инвестиции в акции. По различни оценки в пряко или косвено свързани лица на тези пенсионни компании са вложени между 40 и 50% от активите на фондовете им.
4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    katia_1 avatar :-|
    Rational
    • + 2

    Стана така, че всички работещи съвсем законно финансират държавата плюс схемите на няколко мафиота от близкото и по-далечно минало. И дори доходността накрая е отрицателна.

    Нередност?
  • 2
    jordani avatar :-@
    jordani
    • + 4

    ДЗПО фондовете не управляват, а са събрали 20 милиарда, за да имат за харчене. Това е точният израз.

    Нередност?
  • 3
    popopo avatar :-|
    popopo
    • + 3

    До капитал - може ли да сложите и няколко графики, преди години имаше / когато пускахте статии по същата тема / и можеше да се направи сравнение по няколко показателя.
    Нали информирате, а не само коментирате. Ние сами може да си направим изводите, ако има факти.

    Нередност?
  • 4
    dhm191166329 avatar :-|
    dhm191166329
    • + 1

    До коментар [#3] от "popopo":

    Също смятам, че трябва да има графики, както беше преди.

    Нередност?
Нов коментар