Частните пенсионни фондове в подножието на 20-милиардния връх

Активите на трите основни типа осигурителни схеми, управлявани от дружествата, се покачват с 13% до 19.6 млрд. лв. през 2021 г.

През 2021 г. в първа сделка от десетилетие NN беше купена от KBC, собственика на ОББ и ДЗИ. Изпълнителните директори на пенсионната компания Николай Стойков (вляво) и на застрахователната Коста Чолаков представиха новото й име.

Николай Стоянов

През 2021 г. в първа сделка от десетилетие NN беше купена от KBC, собственика на ОББ и ДЗИ. Изпълнителните директори на пенсионната компания Николай Стойков (вляво) и на застрахователната Коста Чолаков представиха новото й име. © ОББ

Моят Капитал

Най-важното от света на личните финанси, пазарите и управлението на спестяванията.

Темата накратко

Активите на частните пенсионни фондове нараснаха с 13% през 2021 г. до 19.6 млрд. лв.
Постигнатата доходност е над тази от 2020 г., но не успява да компенсира развихрилата се инфлация.
Пенсионните компании, част от местни групи, продължават да увеличават вложенията си в свързани лица и те вече са около 1.6 млрд. лв.

При пенсионното осигуряване по замисъл всичко трябва да се случва бавно и планомерно, а резките промени и изненадите определено не са желани. В идеалния случай вноските се натрупват и умножават с години.

Ако се изходи от това, 2021 г. би трябвало да не се брои за добра за сектора, тъй като беше изпъстрена с новини. През нея българските универсални пенсионни фондове (УПФ), където се осигуряват всички родени след 1959 г., излязоха от фазата, в която само натрупват средства, и започнаха да изплащат пенсии на първите си клиенти, достигнали необходимата възраст. Въпреки че беше очаквано, нужните законови промени как да стане се случиха буквално в последния момент. Освен това за пръв път от десетилетие имаше и смяна в собствеността на пенсионна компания - NN стана част от групата на белгийската KBC и се сдоби с името на българската й банка ОББ. А също има и заявка от нов играч - "ДаллБогг: Живот и здраве", последният лиценз за работеща компания в сектора е от 2009 г. И, разбира се, светът остана под сянката на ковид несигурността, а инфлацията в България достигна 7.8% в края на годината.

На този фон частните пенсионни фондове все пак отчитат сравнително успешна година. Активите на трите основни типа схеми, управлявани от дружествата, се покачват с 13% до 19.6 млрд. лв. А това означава, че вероятно още през настоящото тримесечие ще бъде прескочена бариерата 20 млрд. лв., тъй като все още се изплащат малко пенсии, а постъпленията само в УПФ от вноски средно месечно са над 140 млн. лв.

Доходността: Нагоре, но под инфлацията

Другият основен измерител на представянето на пенсионните фондове е постигнатата доходност. При всички фондове тя е положителна (виж графиката) и чувствително надхвърля реализираните нива през 2020 г. А освен това и на фона на нулевите лихви по депозити доходността, достигаща 6.5% при УПФ и дори 8.7% при доброволните схеми (където служители и работодатели могат да правят допълнителни вноски за, образно казано, "трета пенсия"), изглежда внушително.

Тя не е изненадваща, като се има предвид, че световните капиталови пазари през миналата година достигаха рекордни върхове, а индексът на БФБ SOFIX се покачи с 42%. Причината доходността на пенсионните фондове да не е също в подобни порядъци е, че голяма част от инвестициите им са в по-консервативни инструменти и най-вече в ДЦК. Доходността по дълга на много от правителствата в еврозоната е все още на ниски и дори отрицателни нива, но портфолио мениджърите на пенсионните компании инвестират и в други развити и развиващи се пазари, където тя може да е много по-висока и дори двуцифрена (справка - Турция). Там обаче пък има валутен риск.

Освен това в последните месеци с очакванията, че централните банки ще реагират на инфлацията, доходността по ДЦК се повишава, което съответства на спад в цените на облигациите. Пенсионните фондове преоценяват активите си всеки работен ден по пазарната им стойност, така че това също натиска представянето им надолу.

Постигнатата реална доходност обаче е отрицателна, тъй като инвестициите на фондовете не успяват да победят отчетената от НСИ инфлация - т.е. и пенсионните спестявания губят покупателна способност. Все пак при фондовете, реализирали по-високи стойности, тази загуба е минимализирана.

Инвестициите: Сектор на две скорости

Данните от портфейлите на отделните пенсионни фондове затвърждават оформилата се вече повече от десетилетие тенденция на две различни стратегии в сектора. Четирите големи пенсионни компании с чужди собственици, които контролират около ¾ от осигурителните активи в България, продължават да ги влагат предимно в ДЦК и в голяма степен зад граница.

Същевременно следващата четворка, които са свързани с местни бизнес групи, продължават да са фокусирани в голяма степен в български корпоративни активи. От събраните от "Капитал" данни от портфейлите на всички пенсионни фондове се вижда, че от всичките 19.6 млрд. лв. активи към края на 2021 г. стойността на вложенията в български акции, дялове и облигации (без ДЦК) е общо близо 2.5 млрд. лв. Но от тях почти 1.9 млрд. лв. се дължат на сравнително по малките като размер пенсионни компании с българска собственост - "Съгласие" и "ЦКБ-Сила" (свързани с "Химимпорт"), "Бъдеще" (свързана с "Еврохолд") и "Топлина" (контролирана от Христо Ковачки). За разлика от пенсионните фондове, част от международни финансови групи, където делът на българските активи е едноцифрен, при местните играчи той достига от ⅓ до ⅔ при УПФ и дори до 80-90% при ДПФ.

Това само по себе си не е непременно лошо. Макар че концентрацията на инвестиции на един пазар поражда рискове за парите на осигурените, впрягането на ресурса на местните осигурени за развитие на местната икономика може да е дори оправдано. Същинският проблем е, че все така огромната част от инвестициите на местните пенсионни фондове е насочена към компании, близки до собствената им група, което поражда естествен конфликт на интереси, а в по драстична форма би могло да се ползва за откровено източване.

По принцип инвестирането на парите на осигурените в компании, свързани със самото пенсионно дружество, е забранено, но законовите рестрикции от години се заобикалят и КФН така и не намира воля да прекрати тази практика. Отделно и четирите местни пенсионни компании джентълменски си разменят пакети и кръстосано инвестират в групата на другия, което също помага да се избегнат законовите лимити за концентрация.

По оценки на "Капитал" на база портфейлите на пенсионните фондове инвестициите на "Съгласие", "ЦКБ-Сила", "Бъдеще" и "Топлина" в дружества, косвено свързани с реалните им собственици, са сумарно почти 1.6 млрд. лв., което е над ⅓ от активите им. И над половината от всички инвестиции на пенсионните фондове в частни български книжа.

Друго измерение на проблема е, че тези инвестиции в огромната си част са в десетки неликвидни дружества, специално листвани за целта пенсионни фондове да инвестират в тях, към които няма друг външен инвеститорски интерес. А това поставя и пазарните им оценки под въпрос, като ги прави много лесни за манипулиране. Например една от топ инвестициите на "Съгласие" и "ЦКБ-Сила" е "Велграф асет мениджмънт" - своеобразен имотен фонд с 200 млн. лв. активи и под 10 млн. лв. годишен оборот, има пазарна капитализация 290 млн. лв., която надхвърля тази на например "Химимпорт", която текущо пазарът оценява на 215 млн. лв. с всичките й дъщерни дружества.

Компаниите: Познатият фаворит

Въпреки тези изкривявания компанията, привлякла най-много инвестиции от пенсионните фондове, продължава да е "Софарма" със 116 млн. лв. Фармацевтичният гигант на БФБ присъства в портфейлите на 19 от 27 фонда и е топ българската инвестиция на портфолио мениджърите на две от големите пенсионни компании - "Алианц" и "ДСК-Родина". Другите две, които могат да се похвалят с толкова всеобхватен интерес, са "Адванс терафонд", който фигурира в 22 фонда, и "Монбат" - 20.

Ако се гледа обаче като инвестиции в компании, влизащи (официално) в една група, то призът би отишъл в "Еврохолд". Причината тук (освен споменатото напомпване от свързаните местни фондове) е придобитите от нея през годината мажоритарни пакети в двете публични електроразпределителни дружества на ЧЕЗ. Изглежда, далеч не всички фондове са приели последвалите търгови предложения и така те имат още сумарно инвестиции в тях за над 80 млн. лв., а заедно с инвестициите в самата "Еврохолд" и официално свързани лица сумата вече надхвърля 200 млн. лв.

Ако обаче се гледат не само местните представители в портфейлите, със сигурност таблицата на челото би се изменила драстично. Почти всички от големите пенсионните фондове залагат и на собствена селекция книжа на водещи компании на глобалните пазари, като при някои от тях сумите доста надхвърлят тези в местни акции. А също така почти всички са инвестирали и в набор от най-популярните индексни фондове и ETF-и.