Произведено в Китай, преведено в България

Превод в ефир

След пилотния епизод той представи интервюта с преводачката от датски Мария Змийчарова и преводачката от сръбски и хърватски Русанка Ляпова. Скоро предстои и разговор с Катерина Кокинова за работата ѝ по "Космос" на полския писател Витолд Гомбрович, за която тя получава награда за млад преводач на Съюза на преводачите. "Държа не просто да разпитвам, а да разговарям, за тази цел проучвам обилно, избирам внимателно, винаги изчитам книгата, водя си бележки и провеждам предварително обсъждане с госта, за да се получи продуктивна и съдържателна дискусия, доколкото ми стигат ограничените способности, познания и опит, разбира се."

Според Русинов подкастът ще заинтригува всеки, който се вълнува от процесите, които остават невидими. "Колебанията, вариантите, попаденията, изцепките, удоволствията, кахърите, подобренията, щетите, всички онези неща, които правят преводачеството индивидуална творческа дейност, а преводачът - автор, какъвто той е по смисъла на българското законодателство, макар че е налице склонност към омаловажаване на този факт."

Русинов иска да заостри вниманието и към други проблеми - малкото издателства и книжарници, които посочват имената на преводачите онлайн, спорното отношение, което някои имат към работата си. Не на последно място, липсата на специализирана критика. "Ние сме лишени от изпитливо око, което да ни помага да държим летвата високо и да я вдигаме още по-високо."

Сред темите, които Стефан иска да засегне в подкаста са и променливите роли на преводачите - например как те реагират и се съревновават с технологичните промени и механичния онлайн превод. "Както и как понякога преводачът съвместява ролите на скаут, агент и пиар, каква е смислеността на наградите в настоящия им вид, как се оползотворяват или злоупотребяват субсидиите, защо повечето професионалисти всъщност не се издържат с литературен превод, какви са ефектите и дефектите от хегемонията на английския език, защо понастоящем преводачите са преобладаващо жени."

Говори пекинският брат

Литературата, която вълнува Стефан, е често свързана със сложната история на Азия, а същевременно самият Китай рядко присъства в България отвъд новините за технологическите му иновации и авторитарното му правителство. Беше ли политическата рамка пречка в процеса на навлизане в езика и културата?

"Влязох без умствен багаж в тази сфера, понеже дълго време тънех в пълно невежество за политическата ситуация в Китай (и за политиката въобще)", казва Стефан.

Сега ситуацията е друга: той има рубрика за публицистични текстове от и за Китай в онлайн седмичника toest.bg. Политиката си проправя път в работата му и заради това, че създава известни автори, които не го заслужават по художествени причини. "Китайският политкоректен мейнстрийм е твърде плътен, ялов и скучен за човек като мен, който се вълнува повече от девиациите и странностите. Трябваше доста копаене, докато се добера до жилките, които си струват цялата занимавка."

Според него в литературата има значително повече свобода, отколкото във визуалните изкуства (сред известните опозиционни гласове е съвременният артист Ай Вей Вей), така че част от находките все пак успява да намери по време на магистратурата си по съвременна китайска литература в Централнокитайския педагогически университет в Ухан. Според Русинов китайската партийна политика, независимо от недостатъците си, не е напълно и осезаемо намесена в китайските език, култура, изкуства, образование и ежедневие. "Все пак не всичко се политизира, както изглежда от репортажите, които достигат до нас. Не всяко произведение на изкуството (трябва да) е акт на утвърждение или съпротива срещу политическото статукво. Правителството не е пълна репрезентация на държавата, както и много българи бихме казали."

"Бележка под линия" е в Spotify, Anchor, YouTube и Apple Podcasts. "Нашето литературно предаване" е в YouTube.

"Живи" от Ю Хуа е част от поредицата "Отвъд" на "Жанет 45". Скоро в превод на Русинов предстои и издаването на "Tъмна гора", втора част от издаваната от "Колибри" трилогия "Земното минало" на Лиу Цъсин. През пролетта излезе първата част - "Трите тела", отново в превод на Русинов.