Федир Александрович за филма си за Чернобил, войната и изложбата в София

В тези трагични за родината и семейството му времена трудно се говори за изкуство и за живота му от преди два месеца. Александрович изоставя галерията и кариерата си в Киев, където през 2007 г. е завършил Националната академията за изкуство и архитектура със специалност сценография. Преподавал е в академията, представял е своите картини в Европа и САЩ. От 2019 до 2022 е директор на галерия The Tadzio Gallery в Киев. Сценограф е на над 40 постановки, поставени в Украйна, Германия и Беларус.

На откриването на изложбата му в София "Вулкан Витоша" в Mini Art център идват над 50 души и голяма част от картините бързо се разпродават. "Пристигайки от Украйна, аз се влюбих в тази планина и я нарисувах, опитвайки се да предам любовта си на софиянци. Знам, че не е истински вулкан, но в днешно време всеки живее върху вулкан", казва Федир. На въпроса ми какъв е неговият личен вулкан, който не му дава мира, той казва, че това е Русия.

Федир Александрович, съпругата му Ирина и синът му Игор на откриването на изложбата в София Фотограф : Гео Калев

Дядо му и двете му прабаби са били изпратени в ГУЛаг. Братът на баба му Вера Ягодавска, която и днес живее под обстрел в Украйна, е бил разстрелян от съветски партизани. Детството на Федир е белязано от "братската руска любов" - по време на аварията в Чернобил през 1986 г. ръководството на СССР не предупреждава украинците какво се е случило и ги оставя изложени на фаталната радиация. От атомната електроцентрала се носел "красив" облак с наситен ягодов цвят, хората отишли на близкия мост да го наблюдават по-добре и се изложили допълнително на опасност. "Когато все пак се разбра, много родители искат да отпратят децата от Киев, за да ги предпазят, мен ме изпратиха в сиропиталище в провинцията за няколко месеца, но там изпитах такъв шок, че майка ми и баща ми никога няма да се върнат, бях само на 4 години, това е сериозно събитие в детството ми, което мисля, че ме промени завинаги", спомня си Федир. Впоследствие лекарите откриват натрупана радиоактивност в костите на детето и се налага да го лекуват с хормони.

"Както разбирате, за мен, както и за всички украинци, Чернобил е свързан с огромна травма, затова исках да направя пърформанс за него в Академията по изкуства." Разследването му около пърформанса прераства в цял документален филм -"Руски кълвач". Важно е уточнението, което и самият той прави - "аз съм артист и гражданин, не журналист или учен, "разследване" е условно казано. Филмът се превръща в неговата терапия - изследване на най-големите му детски страхове и опит да се освободи от тях - "това е моята поетична интерпретация".

Във филма е интервюирана украинската историчка Наталия Барановская, която след разпадането на СССР се е опитала да открие архивите от Чернобил, но всичко е било унищожено. Няма останали архивни документи, въпреки че заедно с Фукушима това е най-тежката ядрена авария в света - по така нареченото "ниво 7" според международната скала. Все пак учени и историци от цял свят правят анализи и тествания вече десетилетия и изводът им е, че причина за аварията е комбинация от процедурни нарушения и конструкционни недостатъци на реактора. Лошата комуникация между операторите и служителите, които отговарят за безопасността, също допринася.

Макар това да е заключението на Международната агенция за атомна енергия (IAEA), не съществува официална позиция на Русия. "Това, което ме вбесява и днес, е, че 36 години по-късно така и няма официално обяснение какво е причинило аварията, която беляза цялото ни поколение", казва Федир. След това артистът бързо сменя темата с виц за руския кораб "Москва", който беше потопен в деня на срещата ни. Дългият смях, който съпровожда вицовете, които разказва, изглежда, е неговият начин да съхрани разсъдъка си и усещането за нормалност в тези тежки времена.

Връщам го няколко години назад към решението му да започне да се рови в причините, довели до катастрофата на атомната централа в Чернобил. Веднага става сериозен - това, което силно го вълнува, е, радиолокационната станция "Дъга" - системата на ранното разкриване на изстрелвания на междуконтинентални балистични ракети, известна като "Руския кълвач". Той се намира в непосредствена близост до атомната електроцентрала. Докато е работила, станцията издавала звуци като кълвач, почукващ върху дърво, и оттам идва и интересното име, с което е популярна по цял свят. Във филма, кръстен на нея, виждаме консултант в Министерството на отбраната на САЩ, който казва, че това е "най-мощният източник на електромагнитна радиация ".

Федир също предполага, че Чернобилската РЛС е едно от секретните оръжия на СССР, използвано по време на студената вода за проникване в западните комуникационни системи. Той успява да разговаря с д-р Федир Дубровка, професор по радари, известен като "човекът-антена", който обяснява как функционира "Дъгата" и казва, че построяването й е струвало два пъти колкото построяването на атомната електроцентрала.

Когато отиват с оператора Артем Рижиков, за да снимат "Руският кълвач" в Припят, много хора се опитват да ги разубедят заради радиацията. "Истината е, че ако спазваш мерките за безопасност, има много малка вероятност да си навредиш, а и ние не сме толкова глупави като руските войници, които отидоха да копаят миналата седмица там, където са закопани радиоактивни отпадъци, и после припадаха", смее се през сълзи Федир Александрович. Украинската държавна енергийна компания "Енергоатом" информира, че са правили окопи именно в най-опасната зона: Червена гора (на украински: Рудий ліс) - площта от 10 км², заобикаляща атомна електроцентрала в забранена зона в Полесия. Но още по-опасно е, че в близост се водеха боеве. По сведения на Украйна руските войници са откраднали и опасни радиоактивни материали от лабораториите.

Международната агенция за атомна енергия (IAEA) се опитваше да следи ситуацията и своевременно да информира хората, но въпреки всичко паника настана. Веднага се изкупиха добрите гайгерови броячи, които са произвеждат в Украйна, Русия и САЩ - представителите на фирмите доставят с голямо закъснение, а в Amazon бързо се изчерпаха (специалистите предупреждават, че китайските не вършат особена работа). "Разбирам защо целият свят се притеснява, аз самият очаквам всичко от Путин - той няма задръжки. Сигурно още през май ще започне да изстрелва ядрени ракети: петнадесет за Германия да денацифицира, седем за Сърбия с любов, защото са "братушки", седем за България, три за Латвия, че са по-малки", казва с полусериозен, полушеговит тон Федир Александрович. След което допълва, че според него политиката на Русия е ясна - искат да върнат Съветския съюз.

Според него пропагандата, която провеждат в страните от бившия соцблок, цели да накара хората да са чувстват недоволни от живота си - "руските тролове и платените пропагандни публикации ви казват, че сте бедни, карате хубави коли, но нямате яхти, пътувате по света, но например само до Египет, но не и до Хаваите, може да живеете в Швейцария, но вашият кантон е най-бедният от всички швейцарски кантони", отново се смее Федир.

Една от линиите във филма The Russian Woodpecker е именно за успешната руска пропаганда, която до ден днешен държи много украинци в страх и парализа. Директорът на охраната на атомната електроцентрала в Чернобил Александър Наумов дава за пример инженерите, учените и военните, които са работили там едно време: "И до ден днешен когато дойдат западни журналисти, не искат да им разкажат каквото и да е, отговарят "военна тайна" или си измислят разни данни, споменът за КГБ е толкова силен в тях, още ги е страх." Според него много хора все още не могат да се отърват от съветския си манталитет - "страхът е вирус, който разрушава обществата, така както лъжите" , казва Федир Александрович.

Докато снимат Russian Woodpecker, се засилват антиправителствените протести от 2014 г., на Евромайдана загиват над сто души, операторът на филма Артем Рижиков снима на място и е прострелян в рамото. "Видях колко хора умряха, кръвта им се стичаше около мен, докато лежах прострелян, това е голяма травма за мен и целия ни народ, надявам се да не се повтори", казва той, плачейки пред собствената си камера.

"Kогато започна войната в Чечня, Путин смени изцяло хората около себе си, сега се случи същото - преди началото на войната в Украйна приближени на Путин започнаха "да се самоубиват" и да умират мистериозно", казва артистът.

Kогато с режисьора Чад Грасия и оператора Артем Рижиков започват да снимат Russian Woodpecker, Федир се опасява, че хората ще забравят за трагедията в Чернобил, че както няма запазени архиви, така няма да има и спомени. Но истината е, че след техния филм започва една цяла вълна от възобновен интерес към атомната централа в Украйна, която достигна връхната си точка в минисериала на HBO "Чернобил", който излезе през 2019 г. Той счупи всички рекорди по гледаемост, спечели три награди "Еми" и до ден днешен държи висок рейтинг - 9,4, в IMDB.

Друга цел, която постига филмът Russian Woodpecker, e да покаже нагледно развитието на конфликта в Украйна и как силата на гражданското общество, която се заражда по време на Евромайдана през 2014 г., постави основата на храбрата защита, която украинците демонстрират в момента, борейки се за страната си. Ако "руският кълвач" е символ на страха, КГБ и желязната завеса, то соколът, който лети надолу, устремен към плячката си, е символ на независима Украйна. Една от версиите за тризъбеца - съвременния украински герб, е, че той изобразява схематично летящ надолу сокол.

Няколко дни след срещата ни Федир Александрович заминава за Германия, където ще има откриване на друга негова изложба в Магдебург. Питам го за плановете му след края на войната, а той отново изпада в бурен смях: "Какви планове?! Вече не си правя никакви планове, мисля само за днес и най-много утрешния ден, войната ограби не само настоящето ни, но и възможността да си представим бъдещето."