Писателката Рута Сепетис за жертвите на комунизма и срама от невежеството

"След като видях и шокa на баща ми, който научи, че неговата свобода е струвала живота на част от роднините му, осъзнах, че трябва да разкажа тази история", казва Рута Сепетис, така се ражда и първата й книга "Пепел в снега" (изд. "Сиела"). Романът й не просто е дълбоко личен и болезнен, отнася се с уважение към историята и се превръща в своеобразен учебник за зверствата на комунизма. Много американци, сред които тийнейджъри, научават през историята на петнайсетгодишно момиче Лина за офицерите на чудовищната съветска военна полиция - НКВД, за ГУЛаг и за съветските окупации. "Това, което аз самата научих от моите роднини, които са оцелели, е какво е храброст, както и умението да видиш лъч светлина дори в най-големия мрак." Тя се среща с братовчедка на баща си в отдалечено село в Литва, след като е била освободена от лагер в Сибир, след години мъчения успяла да се върне в родината си, но нямала право да учи, с много ограничения какво може да работи или къде да живее. "Когато се срещнах с нея и й поисках прошка за това, че бягството на баща ми я е изпратило на това ужасяващо място, тя каза да не се притеснявам и че именно в лагера се е запознала с любовта на живота си, нейния съпруг", казва Рута Сепетис.

Българското издание на "Пепел в снега" на Рута Сепетис Преглед на оригинала

Американската писателка споделя, че все още се опитва да осъзнае силния дух и житейската мъдрост, които са помогнали на нейните роднини да запазят разсъдъка си и да не се озлобят след всички зверства и несправедливости, които са преживели. През 2012 г. свещеник от църква в Чикаго й се обажда, че дядо й е оставил пакет с писма и снимки за семейството. Оказва се, че възрастният Сепетис е знаел какво се е случило с роднините му в Литва, водел е тайна кореспонденция с някои литовци, страхувал се е дори докато е живеел в САЩ, че ако руски агент открие писмата, може да им навреди, и е оставил всички на съхранение при свещеник с надеждата, че ще послужат на някой историк като документ какво се е случвало в родината му. "Каква ирония на съдбата, че в крайна сметка ми послужиха на мен за историческите ми романи и макар да не съм историк, именно аз, неговата внучка, ще се постарая тази тъмна част от миналото да не се забравя", казва Рута. Тя посвещава книгата на дядо си, който цял живот е изпитвал силна носталгия по родината, но умира преди Литва да обяви своята независимост през 1990 г.

След огромния успех на "Пепел в снега" Рута Сепетис е поканена да говори в Европейския парламент. Тя е изненадана, защото си мисли, че всички в Европа са запознати със съдбата на прибалтийските страни - "след моята реч чух признание от някои делегати, че не са знаели за депортациите, които Сталин организира от Литва към Сибир, и че чак сега разбират защо отношението на литовците спрямо руснаците е толкова предпазливо". През леко притеснителен смях Сепетис споделя, че хем е очаквала, че хората, които решават бъдещето на Европа, ще са по-добре подготвени, хем си е отдъхнала, че явно тя не е била единствената незапозната с историята.

Сега, по време на войната, литовците оказват огромна помощ на украинците - приемат бежанци, изпращат оръжия, обикновените граждани събират пари за електрически генератори. "Ядосана съм на начина, по който американските журналисти и експерти обсъждат действията на Путин - търсят логика и се опитват да предвидят как ще действа, крайно време е да разберат, че при него тя отсъства, той се ръководи изцяло от желание за власт", казва Рута Сепетис. За нея е плашещ начинът, по който се повтаря историята, особено в началото - "започнаха да говорят за войната както едно време на Мюнхенското споразумение се събират без Чехословакия, добре че този път президентът Зеленски каза: "Не, няма да водите преговори за Украйна, без да участва Украйна". Според нея, ако Русия победи в тази война, няма да се спре с Украйна, ще продължи с други държави. Американската писателка се надява историческите й романи да служат като напомняне кои грешки не бива никога да повтаряме.

Времето показва, че не е било грешка да смени професията си след 22 години в шоубизнеса. "Истината е, че колкото и да се опасявах какво ще кажат литературните критици, вече нищо не може да ме изплаши, след като влиятелен човек в музикалния бизнес ми каза, че много харесва работата ми, но не харесва лицето ми", казва Рута Сепетис, тоест намеквали са й, че трябва като толкова много други американци да се подложи на естетична хирургия. Според нея не са очаквали, че ще се сблъскат с непукизма и борбения дух, който е наследила от литовските си предци. Затова и не се стряска особено, когато само преди няколко дни в Прага, която посещава преди София, я питат дали историческите й романи не са твърде тежки за юноши. В Чехия й прави впечатление, че от една страна, Чехия помни и не иска да повтаря историята си, но от друга, възрастните все още имат пречки да предлагат на деца, дори и те да са ученици в горните курсове, такива исторически романи - "една журналистка ме пита дали за децата моите книги няма да са нещо като порно с човешка мъка, не я разбрах добре".

Истината е, че и в България книгите й се четат предимно от възрастни, докато в САЩ - от юноши и даже се изучават в някои гимназии. "Грешка е да се пазят децата от историята, тя трябва да се преподава и учи дори когато е тежка за преглъщане", казва Рута Сепетис. Тя споделя, че при дискусии с американски ученици в гимназии те винаги искат да научат още за историята, имат и много ясна представа какво е недопустимо. В книгата й "Фонтани на мълчанието", която е за фашисткия режим на Франко в Испания, присъства нацист, който има тежко детство - "за него по-големите ученици винаги казват: не, това е недопустимо, без значение какво детство е имал, но аз мисля, че те са добре подготвени - в повечето щати изучаването на Холокоста е задължително, "Дневникът на Ане Франк" е част от задължителната литература". Рута ни съветва да не се боим да предложим "Трябва да те предам" на българските тийнейджъри - ще научат повече за режима на Чаушеску и жестоките секуритате в съседна Румъния.

На въпроса ми как е избрала да опише историята на Румъния тя казва, че по време на една от срещите с нейни читатели там научава за безумията на режима и осъзнава, че в САЩ нищо не се знае за страната, освен че румънските сиропиталища са зле поддържани. По тази книга тя работи дълго с румънски историци, интервюира свидетели и оцелели от комунистическия терор, допитва се до румънски архиви. Изборът й да разкаже историята през очите на седемнадесетгодишно момче се оказва повече от удачен - без значение колко е дебела книгата, тя се чете на един дъх. И отваря болезнен спомен - децата, които са вербувани от системата да следят и предават родителите си. Срещата й с читателите в София се превърна в силно емоционална дискусия, румънка през сълзи каза, че всичко, коeто американската писателка пише, е вярно, и тя самата все още не може да се справи с травмите от детството си.

По време на гостуването в България Рута Сепетис чува за горянското движение - въоръжена съпротива срещу комунистическия режим в България, и нищо чудно то да се превърне на тема за следващ роман на американската писателка.

Българското издание на "Трябва да те предам" на Рута Сепетис Преглед на оригинала