20 въпроса | Юлия Георгиева

Ежедневието ѝ е толкова натоварено, че единственият начин да възстанови силите си е да прекара уикенда сред природата или в градината на селската си къща, където физическият труд и особено дърводелството я успокоява и зарежда.

Като какъв човек се определяте?

Като човек, който вечно се опитва да се доближи до човека, който си представя, че "трябва" да бъде, и вечно не успява. Припряна, мрънкаща недоволница с три думи.

Нещото, в което вярвате абсолютно?

Доброто.

Любимият ви момент от деня?

Онези 15 минути сутрин, когато, полубудна и прегърната, се чувствам като на пет годинки.

Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

Да продължавам ежедневно да вярвам, че позитивната промяна е възможна. Че мнозинството от хората могат да се поставят в обувките на хората със зависимости и да ги подкрепят, както и че самите те могат да се постараят повече и да постигнат съществен прогрес в живота си. Огромно предизвикателство беше да повярвам, че в държавната администрация има хора, на които им пука, но май и в това ще повярвам.

Кое е най-голямото ви постижение?

Розовата къща се получи доста добре, а иначе се радвам, че не се отказах да се занимавам с намаляване на вредите от употребата на наркотици, когато почти всички други го направиха.

Невероятен успех e това, че много хора ни повярваха и ни подкрепиха в работата ни, като така променят нагласите в страната.

Как си почивате?

Работя в селската ни къща. Правя ремонти, отглеждаме растения - домати, краставици, всичко. Вечно нещо засявам, пикирам, копая, а накрая обикновено не изяждам. Много ми се иска да имам повече време, за да дърводелствам - магично е!

Какво ви зарежда?

Добрите думи, които чувам за работата ни с хората, които употребяват наркотици. Невероятно е усещането някой да те разбира и подкрепя в тази тежка тема.

Ремонтите, градината и дърводелството през уикендите ме спасяват съвсем буквално.

Какво ви разсмива?

Котките и кучетата могат да са безумно глупави и смешни и дори понякога зяпам кратки видеа за разпускане. Често се смея през сълзи на политически изказвания. Обичам да се смея с любимите ми хора.

Какво ви натъжава?

Изборите, които голяма част от сънародниците ни правят за собствените си животи. Убеждението им, че не заслужават нещо по-добро и че "много хубаво не е на хубаво".

Понякога ме натъжават хората в Розовата къща, толкова жестоки съдби имат някои от тях, че е неописуемо. Но пък се борят, което е достойно за възхищение.

Какво ви вбесява?

Мрънкането ме побърква. Мрънкане за щяло и нещяло, изискване към всички освен към себе си - някой да ми даде, някой да ми направи... Абсолютно вярвам, че ако само 10% от енергията, която се влага в мрънкане, се пренасочи към някакво действие, България ще разцъфти за нула време. А ако излязат и от ФБ тези хора - ехееей!

Личност, на която се възхищавате?

В зависимост от ситуацията се възхищавам на различни хора и те са стотици. Предизборно в главата ми се е загнездил Кристиан Таков, при все че още дори не съм гледала филма.

Кое свое качество харесвате най-много?

Хората казват, че не се спирам - това звучи добре.

А кое никак не харесвате и бихте искали да промените?

Супернетърпелива съм и твърде пряма, и с двете вероятно обиждам много хора.

Каква суперсила бихте искали да притежавате?

Да се телепортирам! Тогава щях да мога да живея в гората на село и да си работя тук.

Последният подарък, който направихте/получихте?

Последният, който направих, бяха печени пресни картофи с мащерка, получих изненада сладкиш с маскарпоне.

Израз или дума, която употребявате прекомерно?

"Офф, човеееек."

Къде бихте искали да живеете?

Избрала съм България, а иначе в гората, но с възможност да работя това, което работя. Карибите също звучат добре, но подозирам, че ще ми стане скучно твърде бързо.

Коя е последната книга, която прочетохте?

"Тери Пратчет: Живот с бележки под линия".

Най-интересното място, на което сте били?

Много интересно изживяване беше престоят ни в стара мелница в Северна Португалия. Мястото беше цилиндрично, с диаметър около 3-4 метра, а вътре някак бяха успели да сместят абсолютно всичко необходимо.

Невероятната гледка към Атлантика от малкото зидано прозорче на втория етаж беше магична. Усещането беше за пълно безвремие и безкрайност.

Мото или цитат, близък до философията ви за живота?

"Все пак вярвам много в смисъла да се твори добро. Защото, оставени сами на себе си, нещата се влошават. Дори само за да останат в сегашното им положение, са нужни непрестанни усилия. Естествената посока е към разпад и хаос - за да ги осуетим, непрестанно трябва да влагаме възпираща енергия. Тази енергия наричам "добро" - Кристиан Таков.