Арх. Павел Янев: Жилището трябва да отговаря на вашия битовизъм

Колко е най-малкото жилище, на което сте правили интериорен дизайн, и колко е най-голямото?

- Най-малкото е 55 кв.м за двама млади, около 25 години. Средните жилища, които правим, са около 180 - 300 кв.м. Повечето къщи са около 450 - 600 кв.м. Най-големият проект е резиденция между 1600 и 2000 кв.м - с вътрешен басейн и СПА, кинозала и няколко гаража.

Виждаме и доста функционални дизайни на маломерни жилища?

- Няма лошо, но според нашата философия premium living, която изповядваме, че трябва да съществува, идва от обема и пространството, а не от това колко струва леглото и на кой производител е. И от обитаването - например да можеш да ползваш душа сам, без да те притесняват. Защото, ако утре доходите ви нараснат, може да смените евтините мебели с по-качествени. Но дневната ви пак ще е 25 кв.м. За да я уширите, трябва да купите апартамента на съседа. Или да продадете и да търсите по-голямо жилище, което е хамалогия. Да, не са много хората, които могат да си позволят голямо жилище. В масовия случай човек преценява с кое да направи компромис.

Когато купува жилище човек не трябва да прави компромис с изложението. Важно е да е светло и да гледа на юг, казва арх. Янев

С какво не бива да се прави компромис при избора на жилище?

- С изложението. За мен, когато човек купува жилище, независимо какво, е важно да е осветено и да гледа на юг. Светлината гарантира комфорт на живеене, а и сметките са по-малки. Безсмислено е да се дават пари за северни жилища. Те много трудно се отопляват и в тях усещането е друго.

Южните жилища не са ли много горещи лятото?

- През лятото слънцето е по-високо и светлината пада под друг ъгъл. Ако балконите са направени добре, тя няма да влиза толкова навътре. Слънцестоенето зимата е ниско и огрява целия апартамент. Когато проектираме къщи и сгради, правим изследване на слънцестоенето, за да може да ориентираме дневните и трапезариите по южната част и така проектираме горните етажи с еркерите, че да е оптимален ъгълът на влизане на слънце. Югоизток и югозапад също са поносими. Само да не е северозапад и североизток,

Човек трябва ли да купува с идеята, че може да преправи жилището чрез вътрешното преустройство? Не е ли трудно?

- Лесно е. Трябва да се знае къде са носещите колони и носещите елементи тип шайби. Те са от бетон и желязо и са скелетът на сградата. Всичко останало може да се коригира. За тези неща е хубаво човек да е гъвкав. Едно са нуждите сега, други, ако след пет години се родят близнаци или ако едното дете отиде да живее в чужбина. Забелязваме при клиентите, че човешкият битовизъм се променя с годините и цикълът му е пет-осем години. И едно жилище трябва да бъде измислено така, че да поеме промените, да може да го манипулираме. Жилищната единица трябва да се нагажда спрямо човека, а не той да става роб на един куб.

Нали знаете какво става в един жилищен блок, когато се чуе, че някой кърти стена?

- Архитектите като нас правят проект и заснемат и описват всяка стена. Всеки, който се интересува, може да го разгледа. А ако нещо го притеснява, може да подаде и жалба до съответните инстанции.

Но подобни интервенции не правят ли сградите по-малко устойчиви?

- Когато носещите колони не се пипат - няма проблем. В Закона за устройството на територията ясно и точно пише какво може да прави собственикът на дадено жилище с неносещите стени - от тухли и гипсокартон. В наредба седем са описани всички възможни интервенции. Не може например да се прави кухня под баня или баня над кухня и баня над спалня. Това, че някоя стена се е напукала и се кърти, е неспасяемо и се случва и без вътрешни преустройства.

Рremium living идва от обема и пространството, казва арх. Павел Янев. Според него нормалното жилище за четиричленно семейство е 130 - 150 кв.м

С какво трябва да е наясно човек, когато вече има жилището и реши да потърси услугите на интериорен дизайнер?

- Три са нещата, които правим, и съветваме клиентите да си ги изяснят предварително - колко пари са готови да похарчат, за какво време ще бъде изпълнен проектът и с какво качество ще е, т.е. дали ще има дизайн.

На първо място хората трябва да знаят колко пари могат да похарчат за вътрешното обзавеждане. В този термин влизат поне 15 пера - ремонти, ОВК инсталация, климатици, термопомпи, газови котли, керамика, санитария, осветление. После идват корпусните мебели, на които хората казват обзавеждане. И правят грешката да мислят, че бюджетът се свежда до това да купят диван, мебели, маса и кухня. Освен това трябват врати, свободни мебели, електроуреди, тапети и мазилки, стъкла и огледала. После идват корнизи, щори, матраци, килими, аксесоари за баня, телевизори и пр. И човек трябва да е готов според нашия опит да даде минимум две трети от цената, на която е купил апартамента, за да може да се случи интериорният дизайн. Това показват моите таблици за около десет години опит.

Две трети от цената на жилището?

- Когато го кажа на клиенти без опит в тази дейност, обикновено го намират за абсурдно. Но след шест месеца или година признават, че сме били прави и че са дали дори с 20% отгоре, защото са си купили по-хубав телевизор и по-хубави мебели. Тоест две трети от цената на апартамента са санитарният минимум, от него се започва. Разбира се, нещата могат да се случат и за половината от сумата, но тогава не говорим за интериорен дизайн. Отивате в някой склад или магазин, купувате каквото има и го слагате. Това не е дизайн, а сбор от случайно събрани продукти и елементи. Самият дизайн също струва пари.

Кое перо с най-голяма тежест?

- Ремонтът - електроинсталации, ВиК инсталации, климатизация, а и мебелите. Хората малко се страхуват да работят с архитекти и дизайнери, защото си мислят, че ще им струват допълнително пари. Но реално сумата за тези пера ще бъде похарчена със или без интериорен дизайнер. Ще я дадат нерационално и за продукти, в чието качество не са сигурни. Докато нашата работа е да филтрираме всички продукти и да преценим кое работи най-добре за дадения обект и клиент. И да му го дадем на цена, на която не може да го намери в магазина. Имаме договори с фирми и доставчици, те ни предоставят определени условия, които ние предоставяме на клиента.

Ще дам пример с мебелите - ние ги избираме, клиентът ги одобрява. Предлагаме два-три варианта - които може да си позволи с бюджета си и малко над него, като описваме и предимствата. И трите варианта са работещи от наша гледна точка. Но винаги клиентът взема решението. Ценим времето му и не го пращаме да ходи по магазините. Клиентите ни избират и заради това, че изпълняваме обектите. Поемаме отговорност проектираното да се изпълни. С майсторите например е много трудно. Но когато поемем отговорност, си носим и риска.

Как се определя вашият хонорар?

- Архитектите масово таксуват на кв.м. Ние работим с клиента така - поемаме отговорност да изпълним този проект при определения бюджет в исканото време и при желаното качество. За всичко това искаме определен хонорар. Обикновено той е около десет процента от стойността на ремонта и казваме сумата предварително.

Как стават плащанията?

- На етапи и на свършена работа. Искаме аванс, за да поемем определени разходи, и после хората плащат при постигнат резултат. На базата на план-графика с дейностите за обекта правим на клиента линеен график, в който е описано кога и за какво ще искаме пари. Представяме фактура за всички описани продукти. Казваме колко струват на пазара, за колко ги вземаме ние с отстъпката, което е и цената за клиента. Така клиентът знае във всеки момент колко пари ще трябват и кога и това е целта на проджект мениджмънта. И всеки петък нашите клиенти получават подробен отчет какво е станало на техния обект миналата седмица, колко пари са похарчени и какво предстои следващата седмица.

Възможно ли е клиeнтът да разсрочи ремонта и плащанията във времето?

- Възможно е ние да направим проекта, а той да си менажира процеса сам. Но моята цел е, като започнем обект, да го направим по-бързо, за да може клиентът да живее там, а и ние да поемем следващия. Обектът в ремонт е пасивен обект, който губи време, нерви и пари. Ако хората живееха в него, можеше да дават другата си къща под наем. А и в повечето случаи, когато човек си купува апартамент, той иска да го види веднага направен и да влезе в него още на другия месец. Най-често за 1 септември, за да може децата да тръгнат на училище, или за 20 декември, за да празнуват в него Коледа. И когато кажа, че са ми необходими девет месеца за работа, не ме разбират. Но планът ни за действие за един обект показва, че си е необходимо технологично време за някои поръчки и доставки, през което ние успоредно вършим други дейности. Както се казва, и деветима проджект мениджъри не могат да изродят едно бебе за един месец. Така е и в нашата работа - процесът обикновено отнема минимум шест - осем месеца. И за по-високото качество, за по-филтрирания дизайн има хора, които са готови да инвестират пари и да чакат.

Много ли са тези хора?

- В последните десет години са достатъчно. Бих казал, че има вълна от хора между 30 и 50 години, които са готови да се доверят психологически, че някой друг може да ремонтира къщата ти вместо теб.

За да се случи интериорният дизайн, човек трябва да е готов да даде минимум две трети от цената, на която е купил апартамента, по оценка на архитекта

Как се разбирате за стила?

- Със стила е най-лесно. За деветте години, откакто сме на пазара, сме създали почерк и сме разпознаваеми. Имаме портфолио и клиентите ни избират по него. Стилът ни е на граница между модерното и минимализма. Бих го нарекъл премиум стил за визионери. Клиентите ни са хора със собствен бизнес, като всеки от тях развива нещо. Имат визия за нещата, но държат и на детайла. И искат срок, качество и цена.

На какво да обръщат внимание хората, когато подписват договор с фирма за интериорен дизайн?

- В договора да е записан бюджетът на проекта. Има случаи, в които човек плаща за проект, получава го, но се оказва, че той е неизпълним, защото е надхвърлял бюджета му четири-пет пъти.

Интервюто взе Боряна Генчева