Петър Чобанов: България трябва да запази автономната си данъчна политика, но не съм сигурен дали ще може
Ерата на дефицитите приключи за дълъг период от време
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Фискалният съюз, за който се разбраха европейските лидери на срещата си на 9 декември вече бе очертан с проекта на Договор за засилен икономически съюз, на страните членки от ЕС без Великобритания. Какво вещае той на България и каква позиция трябва да отстоява българското правителство попитахме Петър Чобанов, който беше директор на закритата вече Агенция за икономически анализи и прогнози, а в момента преподава макроикономика и е съосновател на организацията Институт за нов икономически напредък.
За алтернативно мнение потърсихме и Кристофор Павлов, който е главен икономист на Уникредит Булбанк. Интервюто с него можете да прочетете тук.Какво вещае за България договорът за Усилен икономически съюз, който държавите членки ще обсъждат до март с цел да синхронизират фискалните си политики?
- Новият фискален пакт е малка крачка напред към разрешаване на кризата. За съжаление новите идеи в него са много малко, поне на базата на информацията, която беше обявена. Идеята за средносрочна цел от 0.5% дефицит в структурно изражение не е нова, но сега се официализира и получава задължителен характер, като фискалното правило трябва да попадне и в Конституциите на отделните държави. Това правило изглежда по-различно от предложения Пакт за фискална стабилност от министъра на финансите и е по-добре, че не избързахме да променяме Конституцията си, защото сега трябваше да повторим действието, което е несериозно.
За нас последствията са, че трябва да бъдем още по-дисциплинирани, отколкото сме в момента. В есенните прогнози на ЕК структурният ни дефицит е оценен на 0.7% през 2012 и 2013 г., което е над целта от 0.5%. Трябва да осъзнаем, че целта е поне балансиран бюджет, а не нисък дефицит. Във фискалната стратегия на настоящото правителство трябва да залегне идеята за излишък при висок икономически растеж, който евентуално би се наблюдавал в бъдеще. Изразходването на фискален резерв е лесно, но трябва да се демонстрира готовност и за неговото натрупване, при подходящи икономически условия, което отново означава излишъци.
Правителствата в ЕС трябва да осъзнаят, че ерата на дефицитите приключи за дълъг период от време, ако наистина искат да демонстрират дисциплина и бавно да възвърнат доверието на пазарите и икономическите агенти. ДЦК вече не са безрисков актив и осъзнаването на този факт променя изцяло концепцията за управление на публичните финанси.
Много важна последица за нас е да осъзнаем, че освен фискални правила, са необходими и фискални институции, които да следят за спазването на тези правила. Такава институция с малки промени можеше да бъде закритата Агенция за икономически анализи и прогнози. За съжаление вече я няма, но трябва да се създаде независим Фискален съвет, който да е извън правителството и да следи за начина и резултатите от провеждането на фискалната политика.
Какво трябва да защитава България при изготвянето на новия пакт?
- България, ако иска да е силен пример за фискална дисциплина, трябва да защитава подобни идеи. Трябва във времена на икономически растеж да се натрупва резерв (в германските предложения се говори за спасителни фондове на всяка страна), който да може да бъде използван при рецесия. Това се случва и в момента – наследеният фискален резерв е такъв фонд и той се изразходва в кризисните времена за ЕС, които няма как да ни подминат.
Трябва във фискалната стратегия да присъстват само понятия като балансиран бюджет и излишък, а дефицитът да се разглежда не като основно състояние на публичните финанси, а като тежко изключение. Освен това идеята за нулев номинален растеж на разходите, която правителството прилага (с изключение на разходите, финансирани от средства от европейските фондове), също може да се обмисли и да влезе във фискалните правила, особено във времена на несигурност.
Трябва да не забравяме, че ние сме страна с малка и отворена икономика, която е в процес на икономическа конвергенция. В този процес са възможни временни отклонения, които в ЕС сега се определят като макроикономически дисбаланси. Трябва ясно и категорично да отстояваме своите позиции в това отношение и да не допускаме стартирането на наказателна процедура за макроикономически дисбаланси, когато се отнася за подобни временни отклонения. Трябва тази процедура да се прилага, само ако се вземат предвид конкретните обстоятелства и поведение в процеса на конвергенция.
Може ли България да запази автономната си данъчна политика?
- България трябва да запази автономната си данъчна политика, но не съм сигурен дали ще може. Нашите икономически условия са различни от тези в развитите европейски страни и това трябва да продължи да се заявява ясно и категорично. Още повече, че до момента не може да се намери категорично доказателство, че е необходима промяна в данъците в посока увеличение.
Основните усилия и на европейско ниво трябва да бъдат положени по отношение на правителствените разходи и дефинирането на набора от наистина публични услуги, които трябва да се предоставят от държавата. Трябва да се повиши тяхното качество и ефикасност, като програмното бюджетиране да не остава само на хартия.
Какво трябва да поискаме в замяна на отказ от тази автономия?
- Не трябва да търгуваме данъчната си автономия, особено при липсата на категорично доказателство, че промяната в данъците би се отразила благоприятно на икономическото ни развитие. А трудно можем да си представим подобно доказателство.
4 коментара
"Трябва във фискалната стратегия да присъстват само понятия като балансиран бюджет и излишък, а дефицитът да се разглежда не като основно състояние на публичните финанси, а като тежко изключение."
Това е ясно - въпросът обаче е защо досега не беше така?
За нас последствията са, че трябва да бъдем още по-дисциплинирани, отколкото сме в момента.
Кажи си го направо - трябва да сме дисциплинирани, а в момента не сме
Нима НЯМА да подкрепим предложението на Германия под натиска на ФРНАЦИЯ за вдигане на данъците????????????????????направо не може да бъде....а искам да попитам в една КАП.ИКОНОМИКА държавата ли е основния създател на работни места????или НЕЙНА грижа е да стимулира бизнеса или най-малкото да НЕ МУ ПРЕчИ... държавата все ПАК дали имя някакви каквито и да са социални дейности?, .....ОСВЕН една която всички знаем- ДА ХАРАНТУТКА раздут щат примерно на МВР.............ааааааааааа, не знам, не знам-просто ПИТАМ....
я виж ти-ОКАЗАЛО се моля ти се че данъците БИЛИ лост за влияние на ДЪРЖАВАТА върху ИКОНОМИКАТА- не МОЖЕ ДА БЪДЕ!!!!!!!щото според някои ДАНЪЦИТЕ само част от ФИСКАЛНАТА ПОЛИТИКА.................
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.