Кристофор Павлов: Фискалните трансфери от по-богатите страни към по-бедните трябва да нарастват

Как се отразява това на лансираната до момента идея за фискален борд (част от нея беше реализирана с промени в закона за устройството на бюджета, а втората част, касаеща Конституцията, се отложи за след изборите)?

- Очевидно решението от 9 декември на всички лидери на ЕС, с изключение на Великобритания, ще легитимира по нов, по-силен начин досегашните усилия на българското правителство за въвеждане на правила, които имат за цел избягване на нездрави политики в областта на публичните финанси.

Що се отнася до лимита от 40% от прогнозния БВП за максималния размер на разходите, вече заложен в Закона за устройство на бюджета - според мен, ще остане в сегашния си вид.

В същото време, лимитът за размера на дефицита в консолидираната фискална програма ще трябва да се видоизмени, като от общ дефицит се премине към структурен дефицит, и по-важното - това ограничение ще трябва да залегне в Конституцията, а не както е досега в Закона за устройството на държавния бюджет.

Също така в Конституцията ще трябва да има текст, който пояснява, че при превишаване на 0.5 процентния праг за нивото на структурния дефицит автоматично се задейства механизъм за корекции. Как точно ще изглежда този автоматично действащ механизъм за корекции, към днешна дата, все още не е ясно. Подписаният документ от правителствените ръководители на ЕС казва, че този механизъм ще бъде дефиниран от всяка страна на база на принципи, предложени от ЕК. След като въпросният механизъм бъде договорен с ЕК, той ще трябва да бъде разписан в българското законодателство, най вероятно чрез промени в Закона за устройството на бюджета.

Предполагам, че като част от процедурата по изготвяна на проекта за бюджет за съответната година, успоредно с изготвянето на така наречения основен сценарий за бюджета, ще се гласуват и планове за действие при непредвидени обстоятелства. Тези планове ще се задействат автоматично в случаите, когато действително отчетените в хода на годината стойности за основните допускания, върху които е изграден базисният сценарий, започнат да се отклоняват значително от прогнозните такива. Това предполага доста по-комплексна процедура за изготвяне на новите бюджети, но поради очевидни причини това няма да засегне бюджет 2012, тъй като уточняването на този нов процес ще изисква време и в най-благоприятния случай ще бъде налице някъде до средата на следващата година, тоест преди бюджетната процедура за 2013 г. да е навлязла в същностната си фаза.

Тук има един интересен подвъпрос – какво става с идеята размерът на косвените данъци да бъде променян само с квалифицирано мнозинство от парламента. Това изискване не е част от подписания вече фискален договор. Това е по-скоро превантивен акт на някои български политици, който е адресиран към онзи момент от процеса на изграждане на общ фискален съюз, когато ще се разглежда въпросът за синхронизиране на системите за данъчно облагане. Очевидно днес се намираме много далече от момента на завършване на процеса на изграждане на общ фискален съюз, а естеството на този въпрос е такова, че той ще бъде решаван едва в заключителната фаза на този процес. Така този въпрос на практика се превръща в неактуален. Аз лично смятам, че текст, изискващ квалифицирано мнозинство за промяна размера на косвените данъци не е необходим, но сега не е моментът за такъв разговор.

Вече чухме резервираната позиция на президента Първанов, кое всъщност е притеснително за България?

- Боя се, че не разбирам какви точно са притесненията на президента Първанов, особено когато говори за цитирам: "тежка политическа зима в Европа". Ако има предвид, че към вече съществуващата дългова криза в еврозоната – сега след решението на Великобритания да не се присъедини към новите критерии за стабилност, е налице и опасност от институционална криза и в най-крайния вариант дори разпадане на ЕС в сегашния му вид, съм готов да се съглася.

Отказът на Великобритания да се присъедини към новите правила за стабилност, блокира възможността те да залегнат в договорите за учредяване на ЕС, тъй като последните изискват единодушно решение. Това ще направи трудно да се използват съществуващите институции на ЕС и съответно поражда рискове за осъществяването на практика на новите правила. Може би по-важното, обаче е, че това може да доведе до постепенна изолация и отдалечаване на Великобритания от ставащото в Европа.

А иначе, новите правила са необходими на България защото те ще редуцират възможностите да се водят нездрави политики, които могат да доведат до дестабилизиране на публичните финанси. Този риск не бива да се подценява поне поради две причини. Първо, нереформираните системи на пенсионно осигуряване и здравеопазване, в комбинация с факта, че процесът на застаряване на населението в България протича с едни от най-смущаващите темпове в ЕС, представлява значителен риск за стабилността на публичните финанси в средносрочен и дългосрочен план. И второ, възможното включване на България в проекти, чиито мащаби далеч надхвърлят тези на страната, само по себе си е в състояние да доведе до значително увеличаване на публичния дълг само за няколко години.

Последното, може би изисква да се обмисли въвеждането на изискване за одобрение с квалифицирано мнозинство от Народното събрание проекти, които ще бъдат финансирани с публични средства и надхвърлят някакъв предварително определен от законодателя лимит. Така ще стане невъзможно мащабни проекти, които при определени обстоятелства могат да се окажат значителна тежест за публичните финанси, да се приемат без достатъчно политическа, а следователно и обществена подкрепа.

За мен ще бъде притеснително, ако българският елит не успее да осигури достатъчно широка обществена подкрепа за приемане на новите правила. Ясно е, че страните от ЕС, с изключение на Великобритания, възнамеряват да продължат по пътя на федерализма, като след изграждането на общ пазар и общ монетарен съюз ускорят процесите на изграждане на общ фискален и политически съюз. Ако България откаже да участва в този процес, то страната може да изпадне в изолация. Това би означавало на практика, че страната ще трябва да приеме всички правила и регулации на ЕС, без да има право да участва в процеса на изготвянето им, като по този начин се опитва да отстоява националните си интереси.

За мен България може да защити по-добре националните си интереси като страна членка на ЕС отколкото като страна извън него. В същото време, да се правят опити да се черпят аргументи за каузата България да остане встрани от процеса на задълбочаване на интеграцията в областта на фискалната политика, като се вглеждаме в позицията на Великобритания е лоша идея, тъй като България не е Великобритания.

Какви позиции ще трябва да защитава страната ни в предстоящия процес по създаване на т. нар. "фискален съюз"?

- Трябва да настояваме изграждането на фискалния съюз да се осъществява по начин, който няма да позволи намаляване на фискалните трансфери, които по-богатите региони на съюза правят в момента към по-бедните. Дори напротив, тези трансфери трябва да бъдат увеличени достатъчно бързо, за да може страните като България по-бързо да постигнат необходимата степен на изравняване на структурата на икономиките си с тази на по-развитите страни.

Основната критика към ограничението за структурен дефицит не по-голям от 0.5% от БВП е, че спазването му ще изисква в добри години правителството да поддържа много високи излишъци в бюджета, за да се осигури достатъчно поле за фискални стимули, когато дойдат лошите години. В случая с България е налице някаква усилена версия на този принципен недостатък, защото, за да се компенсира процикличният характер на провежданата монетарна политика, при равни други условия, е необходимо фискалната политика да бъде още по-антициклична.

Затова, според мен, трябва да има механизми, които да смекчават тази процикличност на съществуващата монетарна политика в лошите години. Допълнително финансиране от ЕС, чрез използване на механизмите, които предлагат ЕБВР и ЕИБ например би могло да помогне. Затова може не само да се разшири мащабът на съществуващите механизми - като вече споменатото финансиране от ЕБВР и ЕИБ - но да се създадат и нови. Това искане може да се обоснове със съществуващата в момента ситуация, в която България е в по-неблагоприятна позиция от страните от евро зоната, защото тя ще трябва да води фискална политика, подчинена на същите правила като тях, но в същото време няма да може да се възползва от разхлабването на монетарните условия, предприемано от ЕЦБ. Така, без инструменти за предоставяне на допълнително финансиране, монетарните условия в България биха останали трудни, тъй като по дефиниция страната има проциклична парична политика.