Парламентът разреши присъединяване към фискалния пакт

За да отпадне този риск още на последното правителствено заседание за миналата година Николай Младенов заяви, че България трябва да поиска отпадане на целия четвърти дял от договора.

Искането на България не е било прието, но с отлагането на неговото изпълнение, което правителството ни е договорило, България няма да вдига данъците си под натиск от Брюксел поне до влизане в Еврозоната.

Бюджетните правила

Самите правила за фискална дисциплина изискват държавите да поддържат балансирани бюджети, като дефицити ще се позволяват само в период на икономически кризи или извънредни събития, каквито са природните бедствия например. В тези случаи държавите ще имат право да реализират структурен бюджетен дефицит до 0.5% от БВП (при този показател реалният дефицит се сравнява с потенциалния брутен вътрешен продукт на страната, а не с реалния). Страни като България, чийто правителствен дълг е много под допустимия лимит от 60%, ще имат право на структурен дефицит от 1%.

В периоди на рецесия потенциалният БВП винаги е по-висок от реалния, което означава, че дефицитите в структурно отражение предполагат дори по-голям дефицит спрямо реалния БВП. Досега действащият критерий от Маастрихт ограничава бюджетния дефицит до 3% именно спрямо номиналния БВП.

Това означава, че при следващи рецесии държавите ще имат право на антикризисни мерки и стимулиране на икономиките си дори с цената на бюджетни дефицити, но за тях се поставят два нови ограничителя – да не са по-големи от 1% спрямо потенциалния БВП и да не надхвърлят 3% спрямо реалния брутен продукт.

Внимание към детайла

След гласуването финансовият министър Симеон Дянков напусна парламента без да направи никакво изявление за медиите.

В сряда, когато три парламентарни комисии (по бюджет и финанси, по външна политика и по европейските въпроси) разглеждаха проекта на договора, Симеон Дянков обясни, че България вече е изпълнила изискванията на документа, въвеждайки правила за бюджетния дефицит в Закона за устройството на държавния бюджет.

"Допълнително ще анализираме какви промени трябва да се направят в конституцията, след подписване на договора. За това отложихме и процедурата по гласуване на предложенията, които направихме миналата година", обясни финансовият министър на заседанието на трите комисии.

Също тогава външният министър Николай Младенов заяви, че страните още не са се споразумели по всички текстове в договора. Той допусна възможността да се направят промени в него в последния момент в понеделник на срещата на върха, а всички варианти, с които правителството разполага, са чернови.

Така само от съобразителността и твърдостта на премиера Бойко Борисов и екипа му ще зависи в понеделник България да не подпише договор с неизгодни клаузи за страната.

Според източници от ГЕРБ обаче, дори да се направят промени, те ще са в текстове, които не касаят България, а това, за което страната ни е настоявала, няма да се променя.

Първи вариант на Договора за засилен икономически съюз бе изготвен в Брюксел още през декември, като финансовото министерство разпространи официален превод на документа. След това страните членки започнаха преговори по спорните въпроси и снощи е била изготвена последната чернова на договора,. Точният му текст още не е разпространен, нито се знае какви промени в него може да се направят до понеделник.

На днешното заседание, както и в сряда при обсъждането в комисиите лидерът на ДСБ Иван Костов заяви, че България трябва да настоява за промени и в четвъртия дял на договора, който ще изпълняваме чак след влизането ни в еврозоната.

"Изисква се България да съгласува реформите, които прави с европейските си партньори. Ние искаме България да бъде свободна сама да провежда реформите и икономическата си политика без те да противоречат на европейското законодателство, но и без да искаме разрешение за тях от други държави", обясни Костов.