Пътят към АCTA e постлан с добри намерения

Търговското споразумение срещу фалшификатите засега не въвежда глобално следене в интернет, но може да превърне мрежата в по-мрачно място

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Ако все още не сте чули за ACTA, по всяка вероятност сте прекарали последните две седмици в пълна изолация. Шумното публично говорене по проблемите на международното споразумение Anti-Counterfeiting Trade Agreement (ACTA), което според неговите противници може да разклати устоите на интернет, лавинообразно заля медиите и зарази по-голямата част от българското (а и не само) общество.

Само преди няколко дни въпросната четирибуквена абревиатура не говореше нищо на почти никого освен може би на шепа експерти по проблемите на интелектуалната собственост и авторското право. Много е вероятно и в момента да не знаете чак толкова много за ACTA, освен че по някакъв начин заплашва гражданските свободи в интернет – нещо, което всъщност все още е само в сферата на теоретичните опасности.

По всяка вероятност неинформираността по проблемите на ACTA щеше да цари и сега, ако през последните два месеца американската технологична индустрия не бе надигнала глас срещу два много по-радикални нормативни акта със същото поле на действие – проектозаконите SOPA и PIPA. Ако бъдат одобрени в настоящия си вид, те ще дадат изключително широки правомощия на щатската администрация да прави в интернет каквото пожелае: да блокира достъпа до сайтове във всяка точка на света, да спира финансови транзакции към тях, да разпорежда изваждането им от оналайн търсачките.

Бурният дебат около въпросните проектозакони, чиято връхна точка беше протестното спиране на най-голямата онлайн енциклопедия Wikipedia на 18 януари, обаче подейства на хората като огромен мигащ червен надпис, който гласи: "Нещо страшно се случва с интернет в момента!" И ги накара да се замислят, че онлайн свободата е нещо, което всъщност трябва отстояваш всеки ден, защото много лесно можеш да го загубиш.

Протестите срещу SOPA и PIPA заостриха вниманието на хората по проблема и изиграха ролята на своеобразна образователна кампания по въпросите на дигиталното право и гражданските свободи в интернет. Затова, когато на 26 януари представители на ЕС и 22 държави членки (сред които и България) поставиха подписа си под международното споразумение ACTA в Токио, онлайн населението се нуждаеше от едно-единствено нещо, за да въстане. Просто някой трябваше да каже: "Току що бе одобрен международният вариант на SOPA." Както и стана.

ACTA не е точно SOPA

Съкращението ACTA се разшифрова като Anti-Counterfeiting Trade Agreement, или Търговско споразумение за борба с фалшифицирането. Специфичното при него е, че в много голяма степен приравнява фалшифицираните физически стоки с нарушенията срещу интелектуалната собственост. Не всички знаят, че документът се опитва да регулира не само дигиталните авторски права, но и други важни патенти като лекарства, храни и т.н.

Дебатът по документа започва в далечната 2008 г., но едва през 2010 г. работен вариант на документа вижда бял свят. Затова любителите на конспиративните теории твърдят, че договорът е изготвен секретно и умишлено крит. Поддръжниците на ACTA пък смятат, че хората просто не са се интересували от договора, не са го разбирали и не са обръщали внимание какво се случва.

Основното опасение около международния документ е, че под маската на по принцип правилната защита на авторските права в интернет и борба с онлайн пиратството може да се роди система за следене на потребителите в глобалната мрежа, без да има основателни подозрения да се смята, че те са извършили подобни деяния. "Замисълът на това споразумение е благороден. То обаче може и да се използва недобронамерено за репресия или за злоупотреба с власт", коментира за "Капитал" и българският евродепутат Ивайло Калфин, който е един от противниците на ACTA. Той призова парламентът на страната ни да не ратифицира споразумението, защото не е било обект на обществен публичен дебат. Най-яростните противници на ACTA са убедени, че договорът ще се превърне в основание за повсеместен онлайн шпионаж. Застъпниците му пък наричат това абсолютни измислици и твърдят, че нито една разпоредба не налага безконтролно онлайн следене.

Големият проблем при анализа на ACTA е, че споразумението не казва нещата категорично. За разлика от проектозакона SOPA и по подобие на повечето международни договори той използва изключително хлъзгав и обтекаем език. В него няма да видите неща като блокиране на достъпа до сайтове, спиране на транзакции, махане на рекламни банери и филтриране в търсачки. Тонът на договора е спокоен и умерен, а разпоредбите му търпят коренно противоположно тълкуване. Нещо, което и поддръжниците, и противниците на ACTA, разбира се, правят.

Най-важното, което трябва да се отбележи в началото, е, че разпоредбите на договора не стават автоматично част от законодателството на страната ни, въпреки че по принцип международното право има приоритет над вътрешното. Преди да влезе в сила, спогодбата трябва да бъде ратифицирана от законодателните органи на всяка от подписалите страни. В случая с ЕС документът трябва да мине не само през народните събрания на отделните държави, но и през европарламента. По план това трябва да се случи евентуално на 12 юни. Ако обаче депутатите в Брюксел поискат от Европейския съд да анализира дали договорът не противоречи на общностното законодателство, тази процедура може да се удължи.

Оттук нататък договорът трябва да бъде ратифициран. Това трябва да стане в парламентите на държавите членки. По принцип българският премиер Бойко Борисов пък пое писмен ангажимент, че ако се стигне до ратифициране, страната ни ще гласува с резерви разпоредбите, засягащи регулацията на интернет трафика, и ще прилага действащото в момента законодателство. Не трябва обаче да забравяме, че министър-председателят има голяма склонност да се отмята от думите си.

Голямото притеснение на технологичната индустрия и онлайн общността в случая с ACTA е, че договорът би могъл да доведе и до промяна във вътрешното законодателство, по-тежък режим за защита на интелектуалната собственост и вменяване на полицейски функции на интернет доставчици и телекоми. "Най-смущаващото е задължението за интернет доставчиците да следят съдържанието в интернет и да предоставят данни, които да доведат до идентифицирането на нарушители на носителите на права за интелектуална собственост", твърди Ивайло Калфин.

На противната позиция е юристът в сферата на авторското право Велизар Соколов, който представлява интересите на международното Сдружение на издателите на бизнес софтуер (BSA). "АCТА няма да наложи промени в българското законодателство. Като цяло в по-голямата си част [споразумението] преповтаря вече приети разпоредби и закони", коментира за "Капитал" той. Според Соколов абсолютно неоснователно е притеснението, че АCТА може да доведе до проверки и санкции срещу хора, слушащи музика, която са си свалили на mp3 файлове на плеъра. "Всъщност повечето от скандалните твърдения в публичното пространство са абсолютно неверни и идват от хора, които или не разбират материята, или манипулират целенасочено", смята представителят на BSA в България.

Подобна теза застъпва и министърът на икономиката Трайчо Трайков, в чийто ресор влиза работата по ACTA. Според Трайков България отдавна е изпълнила всички законови критерии, които са залегнали в основата на настоящото споразумение.

"Това, което е записано в ACTA, вече го има в нашето законодателство", казва и Георги Дамянов, директор на дирекция "Авторско право" в Министерството на културата. "Поначало ACTA представлява един договор, в който са кодифицирани всички актове на ЕС по отношение на интелектуалната собственост", уточнява той. И допълва: "Може би на много хора им се струва, че тези норми ги няма, защото не се прилагат на практика. За мен това е по-големият проблем."

На противоположното мнение е технологичният блогър Йовко Ламбрев, бивш служител на IBM – България, съосновател на Openintegra и технологичен мениджър на "Икономедиа". "ACTA просто е пореден опит (и сигурно няма да е последният) с гаечен ключ да извършим мозъчна операция - приблизително така мога да определя разминаването във времето и прецизността на инструментариума за регулация, с който непрекъснато все едни и същи корпоративни интереси се опитват да надделеят над еволюционното развитие на интернет", казва той. И добавя: "Новото е, че за пръв път това се маскира като международно търговско споразумение и плашещ в случая е мащабът и нарочно общите формулировки, които, от една страна, звучат мъгливо и приспивно (погледнете само йезуитските оправдания на ЕК), а в същото време обръщат с главата надолу базисни концепции като презумпцията за невиновност или вменяват отговорности на субекти, които нямат отношение към тях."

Как договорът ще промени интернет

Частта, която засяга функционирането на интернет, е най-вече чл. 27 от ACTA. Първата алинея съдържа разпоредбите, на базата на които поддръжниците и противниците на ACTA изграждат своите тези относно евентуално бъдещо филтриране на интернет и блокиране на сайтове (или пък неговата липса).

"Всяка от страните по споразумението гарантира наличието на процедури за прилагане в своето законодателство съгласно предвиденото в раздели 2 ("Гражданскоправни средства на прилагане") и 4 ("Наказателноправни средства на прилагане"), които да позволяват ефективни действия срещу всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда, включително и на неотложни правни средства за защита за предотвратяване на нарушения, както и на правни средства за възпиране на всяко последващо нарушение", гласи ACTA.

Именно последната част на разпоредбата провокира съмненията, че може да се стигне до затягане на режима за интернет доставчиците. Под "неотложни правни средства" обикновено се разбират действията на полицията преди евентуалното им одобряване от независим съдебен орган. Зад "правните средства за възпиране на последващо нарушение път" биха могли да се крият мерки като филтриране на достъпа до определени сайтове, за да се блокира хипотетична противоправна дейност на ответника по иск за нарушени авторски права.

Следващата алинея по някакъв начин се опитва да балансира въпросната разпоредба и да разсее съмненията, че може да се стигне до погазване на човешките права в интернет. "Тези процедури се прилагат по такъв начин, че да се избегне създаването на препятствия пред законната дейност, включително и за електронната търговия, и в съответствие с правото на съответната страна по споразумението да се спомогне за защитата на основни принципи като свобода на изразяване, право на справедлив процес и неприкосновеност на личния живот", казва чл. 27 ал.2 на ACTA.

Алинея 4 обаче отново поражда съмнения, че договорът се опитва да задължи интернет доставчиците да следят потребителите си.

"Дадена страна по споразумението може да предвиди в съответствие със своите законови и подзаконови норми компетентните й органи да разполагат с правомощието да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение, когато носителят на правата е подал юридически допустима жалба, свързана с нарушение на права върху търговска марка или за нарушение на авторско или сродно право, и когато такава информация е необходима за целите на защитата или прилагането на тези права", гласи ACTA.

Изискването за юридически допустима жалба би трябвало да значи, че носителите на авторското право все пак ще могат да изискват от интернет доставчиците проследяване на определен потребител само със съдебно разрешение, и то за конкретен онлайн потребител. Така че в случая договорът по-скоро не създава условия за въвеждане за повсеместно следене на онлайн трафик под контрола на полицейските органи. Това обаче също е казано общо и подлежи на тълкуване от правоприлагащите органи.

@@galwidg:1758559@@ 

В случая обаче има още нещо специфично. Интересно е, че се говори за предаване на информацията от интернет доставчика на правоносителя, а не на правоохранителен или съдебен орган. Вероятно подобни незначителни детайли са една от причините противниците на ACTA да съзират опасност от определени полицейски функции онлайн да попаднат в ръцете на частни фирми и корпорации, които дори теоретично не подлежат на демократичен контрол. "Според  Европейския  надзорник за личните данни опасност има: масово наблюдение, невидим мониторинг на милиони хора  – независимо дали са под подозрение  -  и систематично записване на данни. Към това трябва да се добави предвиденото приватизирано прилагане на мерките от интернет компании посредници, както и неяснотите при дефинирането на основанията за санкция (по-рано ЕП предложи критерий  търговски мащаб)", коментира експертът по дигитално право проф. Нели Огнянова.

Встрани от притеснението, че има опасност да се стигне до погазване на основни човешки права онлайн, представителите на технологичната индустрия се опасяват, че ще трябва да понесат и икономическото бреме от евентуално въвеждане на технологии за следене онлайн. "АCТА няма да увеличи разходите на интернет доставчиците. Информацията, която може да се изисква от доставчиците, просто трябва да бъде "достатъчна за идентифициране на абонат", смята Велизар Соколов от BSA. Според него това например са данните, с които човек се регистрира в даден сайт, и по-скоро се отнася към собственика на услугата, а не към интернет доставчика. "Това и в момента е практика в България и е разписано в действащите закони", заключва Соколов, наблягайки още веднъж на тезата, че според него ACTA не налага корекции в българското законодателство и че на практика дори след ратифициране на споразумението всичко ще си остане както досега.

Другата, може би най-притеснителна от принципна гледна точка новост в ACTA е възможността за забраната на определен тип софтуер. Да, идеята е да се направи нелегално самото съществуване на дадена програма, а не закононарушенията, извършени с нея, както би било нормално. В случая очевидно става дума за поставяне извън закона на софтуери, предназначени за разбиване на DRM защити. При едно "по-креативно" тълкуване обаче може да се стигне и до забрана на други технологии, които теоретично заплашват интересите на правоносителите. Като например така мразените от правоносителите програми за достъп до торент тракери...

Накрая нека да обобщим отново: само по себе си споразумението ACTA е твърде общо и неконкретно, за да има пряк негативен ефект за интернет икономиката и гражданските права онлайн. Попаднало в лоши ръце обаче, то павира пътя към превръщането на интернет пространството във все по-регулирано и несвободно място. ACTA би могло да бъде формалното основание за всяка авторитарно мислеща власт да измени своето интернет законодателство в ущърб на гражданите си. И ако хората приемат безропотно това малко отстъпление от своите онлайн права, може би не сме далеч от момента, когато върху тях ще се стовари европейският вариант на американската SOPA. А защо не и нещо по-сурово...

99 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    lyubomirsirkov avatar :-|
    Любомир Сирков
    • - 129
    • + 16

    От всичко, изписано по ACTA, най-изумително неграмотно е изказването на Калфин (още повече, че този човек е евродепутат).

    Изглежда той, както и множество други коментиращи, изобщо не може
    да осъзнае, че това не е нито еврорегламент, нито е евродиректива – а е едно много по-гъвкаво споразумение.

    Авторите на горната статия правилно посочват, че за ACTA е характерно изравняване на третирането на физическия и дигиталния свят. И това е нещо много положително, защото тези два свята няма как да стоят отделно в правния свят. Каквито и особености да имат, тези двата „свята” трябва да вървят към сливане в един общ свят – нашия, днешния.

    В текста на ACTA присъстват много неща – и за много от тях на страните е дадена достатъчно голяма свобода да преценяват какво да включат в своето законодателтво и какво да не вклключват.

    Конкретно тези неща, които се отнасят до Интернет, и които разни хора раздуват като особено „опасни”, са сложени в текста само като една опция.
    (Например, член 27, т.4, започва с думите „Дадена страна по споразумението може да предвиди ...”)

    Изобщо тази фраза: „Дадена страна по споразумението може да...” – се среща доста често в текста. Разбира се, фразата „всяка от страните по споразумението трябва да предвиди...” също се среща доста често – но главно в онези части от текста, които се отнасят до физическия свят.

    Нередност?
  • 2
    gospodin avatar :-|
    Г-н D
    • - 4
    • + 168

    Текстът на споразумението АСТА е наистина обтекаем и максимално неконкретен, което дава възможност за крайни тълкувания.
    Един текст, обаче, е пределно ясен: чл.27, ал.4 "Дадена страна по споразумението може да предвиди в съответствие със своите законови и подзаконови норми компетентните й органи да разполагат с правомощието да разпоредят на даден доставчик на онлайн услуги да предостави незабавно на носителя на правата информация, достатъчна за идентифициране на абонат, чийто достъп се предполага, че е бил използван за извършването на нарушение..." Преведено на български език, това означава полицията да може ЗАКОНОВО да принуди доставчик на интернет да предостави на ... НОСИТЕЛЯ НА ПРАВАТА (Майкрософт, например) информация за абонат, за когото СЕ ПРЕДПОЛАГА, че е извършил нарушение...
    Според българското и европейското действащо законодателство, което урежда въпросите с авторските и сродните права, нарушаването на тези права е обект на гражданското право, т.е. засегнатата страна, условно наречена КОРПОРАЦИЯТА, следва да заведе граждански иск в СЪДА срещу нарушителя на правата, като ДОКАЖЕ нарушението по безспорен начин.
    С цитираната постановка в АСТА се подменят няколко цивилизадионни норми:
    - полицията издирва и предава на носителя на правата предполагаемия нарушител. Полицията е елемент на държавата, финансирана от държавния бюджет, а не частна охранителна фирма;
    - престъпва са презупцията за невинност до доказване на противното, залегнала още от римското право;
    - заобикаля се функцията на съда, който също е елемент на държавата!
    Всичко това - в доста сбит вид - дава достатъчно основания да се допуска, че духът на споразумението АСТА е мракобеснически и целта му е постигане на тотален контрол чрез поставяне в услуга на корпорациите на цели държавни структури.
    Ако позволим това да стане, децата ни няма да ни го простят!


    Нередност?
  • 3
    dimhristov avatar :-|
    dreamer
    • - 4
    • + 92

    Благодаря за статията. Няма какво да коментирам. Кажете ми как реално да се включим против този договор за да го направим. Опита да ни наложат духовно мракобесие трябва да бъде озаптен.

    Нередност?
  • 4
    gilgamesh avatar :-|
    Гилгамеш
    • - 2
    • + 52

    До коментар [#3] от "dreamer":

    На първо време се включи в международната подписка тук http://www.avaaz.org/en/eu_save_the_internet/

    Нередност?
  • 5
    lyubomirsirkov avatar :-|
    Любомир Сирков
    • - 100
    • + 8

    До коментар [#2] от "Г-н D.":

    Именно заради такива недобросъвестни коментари, като Вашия, Г-н D., написах аз своя коментар по-горе.
    В текста, който и Вие сам цитирате, съвсем ясно е написано: "Дадена страна по споразумението може да предвиди..." - нари правите разлика между думи като "може", "трябва", "задължена е да"?
    Ясно е, че това е оставено всяка страна да си го решава, както тя прецени.
    "Може да" просто не е равносилно на "непременно ще".

    Нередност?
  • 6
    nasakoto_yakata avatar :-|
    Чингиз Хан
    • - 2
    • + 61

    ...в случай че Алинея 4 за следене на потребителите от ИСП стане част от вътрешното законодателство стане реалност, всички малки провайдери ще фалират в рамките на месец-два. Това означава като следствие потенциал за картел, по-лош и по-скъп интернет. В резултат - голяма част от българските граждани ще бъдат лишени от интернет не заради цензура а по чисто икономически причини. ...и това е само един от непосредствените ефекти...

    Нередност?
  • 7
    gilgamesh avatar :-|
    Гилгамеш
    • - 4
    • + 65

    До коментар [#5] от "lyubomirsirkov":

    Въпросът тук е, че няма никаква гаранция, че няма да предвиди. Напротив, когато реши да го направи, ще го направи, и копче няма да можеш да ѝ кажеш, понеже ще е в хармония с международното законодателство.

    Нередност?
  • 8
    v_milenski avatar :-|
    Vladimir
    • - 2
    • + 46

    [quote#5:"lyubomirsirkov"]"може", "трябва", "задължена е да"[/quote]
    Когато имаме оставено такова право на избор, какво казва историята на българското правотворчество? Какво избира българският закон? Не е трудно да се досетите, че изборът е върху "задължена е да". А ако не го избере, ще му го наложат.

    Нередност?
  • 9
    v_milenski avatar :-|
    Vladimir
    • - 2
    • + 38

    [quote#3:"dreamer"]Кажете ми как реално да се включим против този договор[/quote]
    Включете се в подписката, както е подсказал Гилгамеш #3, пишете писма до нашите евродепутати - до всички заедно и до всеки поотделно; пишете писма до евродепутатите в комисията на Европарламента, която се занимава с въпроса - всички указания ги има в мрежата. Присъединете се към групата във фейсбук - https://www.facebook.com/groups/322747524436678/.
    Питайте пак, ако са нужни още подсказки - ще се отзовем поне 50 човека.

    Нередност?
  • 10
    jenq.mavrikova avatar :-|
    jenq.mavrikova
    • - 4
    • + 40

    Хайде да се включим всички,че искат да ни осакатят с тая АСТА!А този сладур Трайчо,направо е за големите шамари...

    Нередност?
Нов коментар