Милиарди от семки

Храната – това съм аз

В основата на опасенията на критиците на ГМО стои патентоването, което позволява биологичните видове да се концентрират в ръцете на малко на брой мултинационални гиганти. Основното, с което търгуват корпорациите в сектора и помежду си, е интелектуалното право. Те на практика продават интелектуално право за ползването на генно модифицирани семена за срок от една година. На следващата година фермерите отново трябва да се обърнат към компанията, ако искат да се радват на същата реколта, като нямат право да запазват семена за следващата година. Патентът дава право на компанията да съди собствениците на съседните земеделски имоти, ако случайно в тяхната продукция са попаднали генно модифицирани семена, тъй като ползват семената им, без да са платили за тях. Фермерите от съседните стопанства на практика нямат вина за това. За разнасянето на ГМО семената спомагат естествените природни процеси като летенето на пчелите или вятъра.

Пословична стана историята на 78-годишния канадския фермер Пърси Шмайзер. През 1996 г. в Канада за пръв път корпоративният гигант Monsanto въвежда в земеделието семена на генно модифицирана соя, рапица, царевица и памук. Две години по-късно фермерът от провинция Саскечуан открива генно модифицирана рапица сред своите 320 хектара. Това откритие е направено и от Monsanto. Корпорацията започва дело срещу него за това, че ползва семената им незаконно. Съдебната битка трае 10 години. В крайна сметка юридическата сага приключва с хепиенд за Шмайзер и той става носител на алтернативната Нобелова награда за отстояване правото на поминък. "От ГМО не можеш да се върнеш към биопродукция или традиционно земеделие. До няколко години цялата продукция става ГМО. В момента в Канада соята и царевицата са изцяло ГМО и затова отглеждаме други култури", обяснява Пърси Шмайзер, който иска да предпази другите от грешките на собствената си страна. Историята на Шмайзер обаче е една от малкото щастливи и по-скоро изключение. Повечето фермери не могат да си позволят финансово да водят дела срещу корпоративния гигант.

Ще ти дам всичко

Компанията е създател и на най-известния хербицид в света - RoundUp. Той представлява тотален хербицид, който унищожава всичко, но Monsanto създаде растения, устойчиви на химикала. Така на практика компанията затваря цикъла, като предлага всичко необходимо за отглеждането на културата, а всички останали хербициди стават излишни. Това прави продуктите на Monsanto, които са по-скъпи от конвенционалните семена, изключително атрактивни за фермерите. Продуктовата гама на компанията постоянно се разширява, а бизнесът със семена се окрупнява.

От 1983 г. насам Monsanto е реализирала 70 придобивания. Сред закупените от гиганта фирми са редица компании, производители на семена. През 2005 г. Monsanto придобива Seminis - световен лидер в семената на плодове и зеленчуци с над 3500 вида в портфолиото си. Покупката е на стойност 1.4 млрд. долара, без да се броят многомилионните дълговете на Seminis, чийто правоприемник става Monsanto. През 2006 г. пък поделението на гиганта American Seeds Incorporation (създадено през 2004 г.) придобива още регионални компании в бизнеса със семена като Diener Seeds, Kruger Seed Company и др.

През 2005, 2006 и 2007 г. компанията е най-активна в разширяването на бизнеса си на базата на придобивки. Приходите на най-мощната компания в сектора за 2007 г. са в размер на 8.3 млрд. долара, а за 2008 г. те са нараснали на 11.3 млрд. долара. За 2009 г. обаче ръстът на приходите не е така драстичен. Тогава компанията отчита оборот от 11.7 млрд. долара и 2.1 млрд. печалба. Представители на неправителствени организации изказаха предположението, че интересът на компанията към навлизането на нови пазари ще нарасне.

Последната крепост

Пазарът, на който компаниите, произвеждащи ГМО, реализират най-малки успехи, е европейският. Към момента страните от Европейския съюз (с изключение на Испания и Португалия и някои от новите членове като Чехия, Словакия и Румъния) са най-рестриктивни в решенията си за допускането генно модифицирани растения да се отглеждат на тяхна територия (виж другия текст). Все пак и съюзът не се оказа непробиваем по отношение на вноса на такива храни.

През май 2003 г. САЩ, Канада и Аржентина подадоха жалба в Световната търговска асоциация (СТО), че техните фермери губят милиони евро годишно заради строгите правила на ЕС за търговия с генно модифицирани продукти. На 26 септември 2006 г. органът за разрешаване на търговски спорове към СТО издаде решение, с което заяви, че ЕС е "забавил необосновано" одобрението на ГМО продукти в предиода 1999 - 2003, и обвини някои страни членки, че поддържат неоправдани забрани за ГМО, които вече са били одобрени от ЕС. Международната търговска организация отсъди, че ЕС е приложил de facto мораториум и така е нарушил търговските правила. ЕС реши да не обжалва решението.

Критиците на ГМО си обясняват големите успехи на мултинационалните корпорации по света със силното лоби, с което разполагат на най-високи нива. Rufus H. Yerxa, един от заместник генералните директори на СТО, е бивш служител на Monsanto, който е отговарял за законодателни промени и връзките на компанията с Европа и Африка на правителствено и обществено ниво. Според критици служители на Monsanto има и в администрациите на Клинтън и Буш, както и в ресорните контролни агенции по храните на САЩ. През 2005 г. Mosanto беше официално обвинена от американското правосъдие за това, че неин служител е предложил 50 000 долара подкуп на представител на правителството на Индонезия. Компанията не оспори твърденията и се съгласи с глоба от 1.5 млн. долара.

Като една човешка длан

Понякога обаче натискът върху правителствата може да дойде и отвътре. Асоциацията на земеделските производители в България например излезе със становище, че рестриктивната политика по отношение на отглеждането на ГМО на българска територия "лиши българските земеделски производители от правото им на избор и съответно от възможността за възползване от новите възможности, които отдавна се използват по света". "Земеделието на ЕС изостава в сравнение с това на други региони в света", се казва още в становището. Според българските конвенционални земеделци със забраната за отглеждане на ГМО те губят своята конкурентоспособност, тъй като нямат възможност да се възползват от технологичните новости.

На другия полюс обаче са биопроизводителите. Притеснението им е породено от факта, че за да бъдат сертифицирани като такива, земята две години преди това не трябва да е била пръскана с каквито и да било хербициди, както и да е имало генно модифицирани растения. Появата на такива в близост подлага на риск биопроизводителя, тъй като попадането на такива семена сред неговата продукция може да обезсмисли няколкогодишните му усилия за качество. Биоземеделието позволява да се произвежда продукт в по-високия ценови сегмент, който да е конкурентен на европейския пазар. Държавата в крайна сметка сама трябва да реши какво земеделие иска да развива. Държави като Гърция и Австрия например решиха, че генно модифицираните култури ще се отразят зле на туризма, който допринася в по-голяма степен за брутния им вътрешен продукт.

Подобни малки пазари като българския едва ли представляват голям интерес за мултинационалните корпорации. Те обаче при всички положения са възможност за производителите на ГМО да печелят повече влияние и да популяризират продукцията си в Европа.