Данък "политически рейтинг"

Защо сега

Дилемата на управляващите в случая е рязане на бюджетните разходи и/или увеличаване на приходите. Колкото по-висока става вълната на недоволство срещу първата мярка (не без подкрепата на някои министри и синдикатите), толкова повече везната натежава в полза на по-високите данъци. Това обаче е и избор на принципа на най-малкото съпротивление. Следващата логична крачка е да се помисли коя ставка да се вдигне. Разногласия почти няма – за предпочитане са косвените данъци (ДДС и акцизи). Причините са много: ниските ставки на данък печалба и на този върху личните доходи правят страната ни по-конкурентна в битката за и без това намаляващите чужди инвестиции, а и увеличението им две години след като бяха понижени, внася допълнителна доза несигурност за бизнеса. Преките данъци по принцип намаляват стимулите на предприемачите да поемат риск и тези на хората да работят повече. А вдигането им в момента би довело до загуби за още фирми и още един катализатор на безработица.

"Десетте процента плосък данък правят България атрактивна дестинация за инвестиции. Напоследък много гръцки компании имат желание да инвестират у нас. В момент, в който имаме добра бизнес среда, да клатушкаме данъчната политика означава да намалим приходите в държавата", аргументира се Лукан Луканов, заместник-председател на КРИБ.

Повишението на косвените данъци - акцизи и ДДС, е една идея по-безболезнено. Резервът при акцизите обаче е почти изчерпан (ако не броим огромния сив сектор при цигарите и алкохола). Остава ДДС. "Без да се повиши ДДС, няма как да се излезе от ситуацията", заяви премиерът Бойко Борисов пред журналисти по време на посещението си в Катар тази седмица. Изборът на управляващите е логичен. Това е данъкът, на който заложиха и много европейски държави в кризата, защото е най-лесният начин те да осигурят свежи попълнения в бюджетите си (виж таблицата). Освен това той е с най-голям дял - една трета от общите приходи в консолидирания бюджет на България, а и увеличаването му в най-малка степен ще намали събираемостта му.

От дебата за по-висок ДДС през седмицата не стана ясно дали тази мярка ще засегне и туризма. От години за част от услугите в този сектор се прилага по-ниска 7%-на ставка. Логично е, ако общият ДДС се вдигне от 20% на 22%, да има пропорционално повишение и на туристическата ставка.

Ефект или дефект

На макрониво ефектите от увеличения косвен данък са няколко. Първо, по-висока инфлация -  между 1 и 2% според икономиста в "Отворено общество" Георги Ангелов (при очаквана средногодишна инфлация от 2.4% за 2010 г.), което при равни други условия ще "изяде" част от разполагаемите доходи. Второ - увеличаване на сивия сектор (но по-малко, отколкото ако се вдигат преки данъци) и леко охлаждане на икономиката, т.е. ще подейства като прокризисна мярка. Последните данни показват, че спадът в индивидуалното потребление се засилва през последното тримесечие на 2009 г. до 8.7% на годишна база спрямо 4.7% за предходното тримесечие.  А това означава и ново забавяне на ръста на икономиката. Затова политици, анализатори и синдикати заеха позиция твърдо против по-висока ставка на ДДС. Без обаче да е ясно каква е алтернативното решение за бързо закърпване на бюджета.

Правителството пропусна важни месеци, в които можеше да съкрати държавни служители, да свие доходите им, да ореже други разходи. Сега по-бързото и сигурно решение е за този политически "мързел" да платят всички за сметка на собствените си доходи.

Бизнесът също ще бъде засегнат. В секторите, в които ставката по ДДС ще бъде прехвърлена в крайните цени, ще има известен спад в продажбите. В много сегменти обаче, където конкуренцията е голяма, и в такива, в които потребителите по-лесно могат да свият потреблението си, по-високата ставка ще остане за сметка на печалбата на фирмите, често ще значи още по-голяма загуба.   

Засега повечето работодателски организации приемат по-високия с 2 процентни пункта ДДС като крайно необходимо зло. То обаче трябва да върви ръка за ръка със структурни реформи, които трайно да намалят разходите на неефективните държавни структури и учреждения. Има и още нещо: "Ако продължи тази политика ДДС да не се връща, максимум три месеца и ще фалираме, а някои фирми няма да издържат и толкова. Дали ДДС ще е 20% или 22% е едно и също, когато говорим за възстановяването му. Промяната трябва да е съчетана със стриктно спазване на закона за връщането му", твърди Васил Александров, изпълнителен директор на "Агрополихим" пред "Дневник". Според правителствени източници през последните три месеца държавата е връщала ударно задържан ДДС. Това е добро начало, остава тази политика да бъде продължена и в бъдеще.

Тук правим и една уговорка – подкрепата за по-висока ставка на ДДС е само при условие че мярката е временна (докато държавните финанси се стабилизират) и не се злоупотребява с нея – т.е. не се допуска по-голямо увеличение на косвения данък. През седмицата депутати от ГЕРБ коментираха неофициално, че ако липсва воля за намаляване на разходите и за съкращения в администрацията, тя ще трябва да се компенсира с 24%-на ставка. Такова рязко движение нагоре обаче ще забави излишно икономиката. Затова е важно, ако нарастването дори и с два процентни пункта бъде признато за неизбежно зло, то да е съпроводено с реформи, които трайно да намалят разходите в здравната и пенсионната система, МВР, отбраната. Така няма да се налага и следващата година отново да се говори за по-високи данъци. В момент, в който много от хората и фирмите са изпилили разходите си до минимум и минават през кризата на мускули, толерантността към проблемите на раздутата администрация се изпарява бързо.

Автор : Kапитал Преглед на оригинала