Безработица в отпуск

Статистиката отчита съживяване на пазара на труда, но голяма част от него е сезонно

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Хората с добро образование и висока квалификация не се регистрират в бюрата по труда. Пред дилемата трудова книжка с печат "безработен" или няколко месеца живот на лични спестявания и мускули повечето от тях избират второто. Не става въпрос за криворазбран имидж, а за чист прагматизъм: подходяща работа за тях на трудовата борса просто няма.

Подобни случаи обаче остават извън сухата статистика за безработица в страната. Затова икономисти, работодатели и синдикати са категорични, че намаляващият брой регистрирани в бюрата по труда, който показват данните на Агенцията по заетостта вече трети пореден месец, все още не е повод за фанфари.

Извън факта, че числата не обхващат цялата картина на пазара на труда, има и още един фактор – сезонната заетост в туризма и селското стопанство. А тя както в момента нараства, така есента изчезва. Ако дотогава няма по-осезателно раздвижване на икономиката, анализаторите очакват безработицата отново да се върне на двуцифрени нива в края на годината.

Сезонно отлепване

От март до май тази година за първи път от началото на кризата Агенцията по заетостта (АЗ) отчете последователен спад на нивото на безработицата в страната. Само месец по-рано този показател достигна връх от 10.26% и ни върна повече от три години назад, когато всеки десети беше без работа. Според някои анализатори през този месец е била и една от последните вълни на по-многобройни съкращения. Предимно в компании, които съзнателно са задържали служителите си на работа въпреки свиващите се поръчки през миналата година с надежда кризата да свърши по-бързо.

През последните три месеца обаче броят на регистрираните безработни намаля с около 37 хил. души, или с близо един процентен пункт. "Това се дължи основно на сезонна заетост в областта на туризма и селското стопанство. Някои от предприятията също започнаха да се съживяват. За разлика от миналата година имат поръчки и наемат хора", обяснява Росица Стелиянова, изпълнителен директор на агенцията. Според нея вече намалява и броят на заявките за масови съкращения с около 200-300 човека на месец.

Въпреки че спадът на безработицата все още е много малък, и то на месечна основа, възстановяването на сезонността като фактор само по себе си е добра новина. Миналата година безработицата растеше с еднакви темпове дори и през летните месеци, тъй като сезонният ефект беше "изяден" от масовите съкращения. Представители на сезонно наемащи сектори коментираха, че не очакват тази година да имат нужда от повече работна ръка в сравнение с миналата.

Сега многобройните уволнения на персонал отшумяват, което се потвърждава и от данните на Евростат. Те са сезонно изгладени и показват забавяне и дори задържане на нивото на безработните през март и април (виж графиката).

"През лятото се очаква около 80-90 хиляди души временно да отпаднат от контингента безработни. Повечето от тях намират заетост в туризма, земеделието и строителството. Тази тенденция бе прекъсната от рецесията миналата година", обяснява Димитър Бранков, заместник-председател на БСК.

Изпаднали от статистиката

Съвсем лекият сезонен спад, както и самата методология на АЗ обаче дават основание на синдикати и работодатели да смятат, че нивото на безработицата всъщност е по-високо най-малкото защото спадът на заетостта е много по-драматичен, отколкото ръстът на безработицата. Агенцията изчислява нивото й по броя на регистрираните безработни в бюрата по труда, като ползва за база работната сила на НСИ от 2001 г., когато тя е около 3.7 млн. души. Данните на статистиката от първото тримесечие на тази година обаче показват, че икономически активното население е 3.35 млн. души. Така не само че базата изкривява процента, но и извън полезрението на агенцията остават хиляди хора, които по-една или друга причина не са регистрирани. Това са не само висококвалифицирани, но и обезкуражени - т.е. които имат желание да работят, но не търсят активно работа.

"Обезкуражените лица за първите три месеца на годината са 230 хил. души, по наблюдения на НСИ. Според нас към броя на безработните, които отчита Агенцията по заетостта, трябва да се добави и част от тази бройка. Така безработицата ще надхвърли 16%", твърди Бранков.

Картата на труда се изкривява допълнително и поради липсата на данни за сивия сектор и завръщащите се емигранти.

"Около 30-40% от незаетите, но търсещи работа лица се регистрират в бюрата по труда като безработни. Останалите са или заети, но в сивия сектор, или емигранти, или трайно безработни. Към края на март такива са около 150 хил. човека", допълва Пламен Димитров от КНСБ.

Малките компании също объркват сметките на статистиката – част от тях пускат служителите си в дългосрочен неплатен отпуск, други пък ги пускат да се регистрират в бюрата по труда и след това ги викат, когато има поръчки, но без трудов договор.

И неясно бъдеще

Колкото и обнадеждаващ да е отчетеният през последните месеци спад на безработицата обаче, е малко вероятно той да продължи. "От края на септември, когато сезонната работа свършва, очакваме нивото на безработицата да се повиши отново. В зависимост от това колко ще е дълъг летният сезон и дали реколтата през есента ще е добра, ръстът може да се отложи с един месец за края на октомври", прогнозира Росица Стелиянова. Според нея за 2010 г. безработицата няма да надхвърли 11.3%.

Колко точно ще се повиши броят на хората без работа до края на годината зависи и от развитието на икономиката. Въпреки че очакванията на анализаторите са българската икономика да започне да расте от третото тримесечие на тази година, в Института за пазарна икономка (ИПИ) не са оптимисти за бързо възстановяване на пазара на труда. "Безработицата ще продължи да расте на годишна база. Очакваме пикът да е в края на тази година и началото на следващата, когато тя ще достигне 12-13% според методологията на НСИ", твърди Десислава Николова, главен икономист в ИПИ. Според нея слабият икономически растеж от 1-2 % няма да създаде голямо търсене на пазара на труда. Отделно предстоящите съкращения в държавната администрация допълнително ще увеличат безработицата. Очакванията са и вътрешното потребление да продължи да стагнира, а това също ще се отрази негативно на заетостта през тази година.

Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии е по-умерен. Според него сезонно изгладената безработица ще се задържи на сегашните нива и в зависимост от това как се развива стопанската активност в бъдеще ще почне да намалява с определено забавяне от около 6 месеца. Според работодателските организации и синдикатите този период ще е още по-дълъг и положително раздвижване на пазара на труда ще има една до две години след кризата.

Това, което не може да се отрече обаче, е, че рецесията има и положителен ефект – производителността на труда се увеличава. При по-стабилни сигнали за започнало възстановяване в Европа българските фирми ще бъдат изправени пред избора дали да продължат да увеличават на производителността или броят на заетите. Очакванията на работодателските организации са в началото да има по-голямо натоварване на служителите, с които разполагат.

"В момента дори тези работници, които не са освободени от предприятията, не са напълно заети и при получаване на нови поръчки първо те ще бъдат натоварени с повече работа", обяснява Десислава Николова от ИПИ. 

Не липсват и положителни сигнали. Очакванията са предстоящото тази година строителство на магистрала "Тракия" да осигури нови над 5 хиляди работни места на самия обект. Отделно се акумулира и по-висока заетост в свързаните сектори като транспорт и добивна промишленост. Някои от експортно ориентираните компании също назначават нови служители.

Тези плахи първи сигнали обаче далеч не са достатъчни. А за да се стигне до ниските нива на безработица в годините отпреди кризата, е нужен и по-стабилен икономически растеж. Правителството също може да помогне - като подобри средата за правене на бизнес и насърчи потока на чуждите инвестиции към България.

Как влияе високата безработица:

На икономиката:

  • намаляват доходи и потребление

     
  • забавя се растежът

     
  • намалява инфлацията

     
  • увеличават се лошите кредити


За държавата:

  • по-малко приходи

     
  • натиск за по-високи данъци

     
  • повече социални разходи

     
  • нарастващо обществено напрежение

     


За хората:

  • по-ниски доходи




  • по-голяма конкуренция за едно работно място

     
  • по-голям обем работа


4 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    noclue avatar :-|
    noclue
    • + 8

    Фактите в статията като цяло не са грешни, но са много манипулативни. Освен това един вестник трябва да им последователна позиция. Зимата, когато безработицата растеше главоломно, аз се опитвах да обясня, че трябва да се гледа Eurostat, и че големите проценти в данните на НСИ се дължат на сезонност. Само дето никъде не го прочетох това в медиите на Икономедия. Тогава явно нямаше сезонност. Явно новините за огромно увеличение ви звучат по-добре, по жълто. И много ви моля, не цитирайте някакви предположени проценти от сорта на 16. Защото по същата логика аз мога да се замисля колко познати работят на черно (или по-добре да намеря данни за процента на сивата икономика в България, не знам дали НСИ предоставя), и да заключа процент от сорта на 5. Може да кажете кои ефекти не са включени в официалната статистика, но това с предположените проценти си е чиста манипулация.
    Капитал ми е любимата българска медия, може би единствената на ниво, но моля ви съобщавайте новините последователно и обективно. А не само когато подкрепят позицията изказана в статията или произвеждат по-добра новина.
    Поздрави!

    Нередност?
  • 2
    smileislife avatar :-|
    SML
    • + 10

    Определено има леко тенденциозно отношение когато представяте статистически данни. Когато нещата се влошаваха през зимата нямаше и дума за „сезонен ефект”, нали? А и не мога да разбера, защо трябва да цитирате хора от КНСБ и БСК, които са доказано икономически неграмотни (справка Божидар Данев за когото „паричните агрегати в България са се свили с над 20%”. За КНСБ няма справка. Там са от идиот нагоре). Статистиката по цял свят не отчита хората, които не се регистрират в бюрата по труда... затова да цитирате 16% безработица в резултат на мисловни процеси тип „звездите ми го говорят” е меко казано непрофесионално. Абсолютно по същия начин можем да спорим, че безработицата е по-малко то 9.53%, защото нерегистрираните работят на черно.

    Нередност?
  • 3
    t_ avatar :-|
    t_
    • + 5

    Мдааа, и аз съм писал няколко коментара с общо взето същото съдържание...
    Честно казано това пожълтяване на мен ми влияе доста негативно. Ако Кпитал иска да бъде сериозна медия със сериозна аудитория, моля да се държи като такава. Дайте ни данните, коментирайте по тях, но не тенденциозно, а само опирайки се на логиката и фактите. Ние ще си направим изводите.

    Нередност?
  • 4
    agrotuz avatar :-P
    тимирут'
    • - 2
    • + 1

    Препоръчвам ви да не се занимавате с т.н. безработица. Обективно е доказано, че няма такова състояние на човек в трудоспособна възраст. По-добре да си говорим за "заетост" и "ангажираност". Заетостта е много верен критерий - показва реалното ниво на труд по договор (трудов, граждански) и на ангажираност на работната ръка. Но проблемите започват още с определяне на броя на лицата в трудоспособна възраст, после започва мъката с образователния им ценз и функционален капацитет, после удва т.н. уседналост... Освен това не ми е ясно как ще се отчете броят на хората, които работят от дома си (различно е от "надомна работа") или на хората, работещи на хонорар за много фирми, без обаче да са Е.Т. Музиканти, певци, художници и др. от сорта също печелят добре без да се водят заети, но не са и безработни. Реалната бройка на имигрантите и на специалистите и работниците зад граница също не се знае със сигурност. Така стигаме до "безработните", които са реално 3-4 % от трудоспособните, но това са хора, които вместо да се трудят, предпочитат някой да ги храни и не биха се мръднали за никакви пари. Тях ги има навсякъде и в богатите държави просто им осигуряват преживяването с някое подхвърлено евро. В заключение - няма проблем с безработицата, това е само мотив да се намери хлаб и поле за изява за разни смешни хорица от няколко пародийни организацийки.

    Нередност?
Нов коментар