Здравен министър v. 3.0

Така правителството на Бойко Борисов става първото от 1909 г., което за една година ще има трима здравни министри. Извън историческия рекорд от политическа гледна точка ГЕРБ се провали за втори път в опитите си да започне здравна реформа. И поне засега "почасовите" уволнения в сектора не дават резултат: бюджетът за здравеопазване се увеличават почти всяка година, въпреки това парите хронично не достигат. Болните се лекуват все по-лошо, но си доплащат под масата за услугата. Лекарите пък не спират да плашат с протести. Някак си логично на този фон дойде и първият вот на недоверие, внесен от опозицията точно заради здравеопазването.

Нуждата от промени в сектора е ясна отдавна. Тя влезе и в предизборната програма на ГЕРБ, но по всичко личи, че политическата воля за реформи ще остане дотам. Ясно е, че няма как да бъде съставен план за промени, с който всички да са съгласни. Така че задачата на новия здравен министър Стефан Константинов няма да е никак лесна.

Тя се усмихва само пет месеца

Оставката на иначе добрия ендокринолог Анна-Мария Борисова не беше изненада за никого. Обявена от премиера (с който се срещнали на един разклон край Търново) за недиалогична, с тежък характер, некомуникативна, Борисова започна кариерата си на политик, като диагностицира с остеопороза присъстващите и изпя детската песен за здравето на костите и млякото. Но не вдъхна никакво доверие, че ще съумее да се справи с реформата. Още повече че това беше подплатено с липса на достатъчно средства, които да гарантират промените, забавени плащания и недоволство на лекарите. И не на последно място - с неадекватни предложения за промени в ресорните закони, които Борисова така и не си направи труда да обясни (виж грешките й).

Капката, която преля чашата

беше допълнителното доплащане в болниците, което вече бившата министърка лансира в концепцията си за здравеопазването през следващите пет години. В документа беше записано, че пациентите ще трябва да доплащат за лечение в болница. Идеята сама по себе си може и да е добра, но без промени в сектора, които да гарантират контрол при изразходване на средствата, тя е просто поредният данък здраве. По това време опозицията беше обявила, че иска оставката на Борисова и че вотът на недоверие ще е заради здравния сектор. Изпълнителната комисия на ГЕРБ и лично Бойко Борисов отхвърлиха концепцията на министъра във вторник вечерта. В сряда сутринта обаче  Борисова се появи по bTV и явно на своя глава продължи да обяснява, че доплащане ще има, но то ще е 5-6 лв. месечно.  И освен това се опита да прехвърли отговорността за бездействието на министерството й върху финансовия министър Симеон Дянков и това, че той не отпуска средства за здраве (виж карето "Защо не може да се въведе доплащане в болниците").

Доплащането беше разяснено от Борисова и на пресконференция в Министерския съвет, докато из кулоарите вече витаеха слухове, че е подала оставка. Последните й думи на поста бяха, че всеки министър носи оставката си в джоба, но тъй като тя няма джоб, я носи в папка. След 15 минути премиерът й я поиска и я прие "поради несправяне със служебните задължения". И само като поредното доказателство за непостоянната политика в сектора доплащането в болниците остана опция, която никой от ГЕРБ не изключи окончателно.

Банката кадри БЛС

Приемникът на Борисова беше посочен почти светкавично. Това е заместник-председателят на лекарския съюз д-р Стефан Константинов, гинеколог от Кюстендил, един от привържениците на идеята за въвеждане на доплащане и диференцирани тарифи във всяка от болниците и част от екипа на Божидар Нанев (предишният председател на БЛС). При представянето му вицепремиерът Дянков, който до този момент отказваше пари на болниците заради липса на реформи, обяви, че още през октомври ще преведе 65 млн. лв. за разплащане на вече свършената работа. Константинов пък веднага побърза да поясни, че е гласувал "въздържал се" на последния лекарски събор, който одобри стачката и исканията на лекарите за справедливо заплащане. С което моментално си спечели прозвището Киряк Стефчов.

Така с един удар премиерът Борисов реши няколко въпроса – намери повод да се раздели с един несъстоятелен министър, почти обезпредмети предстоящите лекарски протести и вота на недоверие. Лекарите няма да имат за какво да протестират, дори и ако си получат само част от парите. Опозицията пък ще трябва да изчака предложенията на новия министър.

Остана обаче големият проблем - здравната политика на ГЕРБ. Такава няма. Промените започнаха грешно, бяха рестартирани по средата и се забавиха твърде много. Логично средствата за здраве не достигат, държавата не плаща за осигурените от нея, болниците продължават да са неоправдано много - над 400, здравната каса се бави с плащанията за свършената от тях работа средно с два-три месеца.

Остава да се надяваме, че числото три наистина е късметлийско и новият здравен министър ще може да започне реформата, необременен от съдбата на предшествениците си. Иначе и неговата кариера ще е кратка. А ние ще продължаваме да плащаме повече за некачествено здравеопазване.