Пациент в критично състояние

В повечето от тях изплащането на заплатите се бави с два-три месеца. Клиниките дължат за минали периоди общо 500 млн. лв. на доставчици, които отказват да ги снабдяват. Някои от болниците ползват военновременните си запаси. Повечето клиники връщат пациенти, записват ги в листи на чакащите или ги карат да си плащат в брой.

Според Индекса на европейския здравен потребител - изследване в държавите от ЕС, българската здравна система получава най-ниска оценка. България вече десетки пъти е осъждана за безобразията в здравния сектор в европейските съдилища. Същото се случи и през тази седмица, когато след дело, заведено от пациент, съдът в Люксембург постанови, че здравната каса трябва да плаща лечението в чужбина на българските граждани.

2. Справедливи ли са исканията на лекарите?

Да, но само отчасти.

Разбира се, че те трябва да получават парите си навреме. Но е дълбоко несправедливо да искат все повече пари при намаляващ брой население и да произвеждат все повече болни, които при това не лекуват качествено.  

За да спре стачката им.

От началото на годината плащанията за прегледи, които здравната каса трябва да направи, се бавят. Лекарите няколко пъти отлагат протеста си и очакваха да подпишат споразумение с правителството. В същото време здравната реформа на ГЕРБ започва за трети път отначало – с трети нов министър. С общо дузина уволнени за една година, дори с един бивш здравен министър и един директор на здравната каса, дадени под съд.

4. Подрежда ли се все пак хаосът в здравеопазването?

Засега не.

Премиерът уволни предишния здравен министър, защото обяви, че ще има доплащане за здравни услуги, без дебат и одобрение от никого. На следващия ден посочи нов, който също е за доплащане, но след дебат. Малко след това под натиска от улични протести обеща на лекарите и синдикатите, че вноските за пенсия и парите за здраве ще се увеличат, без дебат и одобрение от никого. И че здравната каса ще стане "публично дружество" и парите за здраве ще бъдат управлявани от двама лекари, двама синдикалисти, пациенти, двама работодатели и двама души, посочени от държавата. Те ще изхарчат общо 2.6 млрд. лв. (с 1 млрд. повече от тази година), без да има яснота кой от какво е болен, за какво стигат парите и за какво не и откъде могат да се намерят. До момента не изглежда, че ще има наказания за източването на здравната каса. Не е ясно ще има ли реформа, каква точно, с какви срокове и колко ще струва.

5. Защо бизнесът и самоосигуряващите се не са съгласни да доплащат още?

Защото не е справедливо.

Солидарният модел, при който плащаш на обществения фонд еднакво и ползваш, когато имаш нужда, е нарушен.

На практика целият здравен сектор се крепи върху постъпленията от 2.5 млн. души. Държавата би трябвало да осигурява при същите условия 4.9 млн. души, за които плаща – държавни служители, съдебната система, пенсионери, ученици, армията и МВР и др. Тя обаче плаща по-малко и не превежда парите всеки месец, а в рамките на три или шест месеца.

Онези, които плащат здравни вноски, са най-активната част от населението, но когато те или техните близки се разболеят, трябва да си платят допълнително. Според проучване на Световната банка сумата се равнява на публичните разходи за здраве - около 3 млрд. лв. Отделно от това общо 400 хил. души ползват допълнителен доброволен здравен фонд и на практика облекчават системата. 1.6 млн. души не са осигурени. На този фон няма как онези, които плащат и нямат глас в управлението на парите си, да бъдат убедени, че трябва да доплащат още повече.

Решението, според работодателските организации, е държавата да започне да плаща парите на осигурените от нея навреме, в пълен размер на средната работна заплата и да ги удържи от заплатите на държавните служители.

"Както виждаме, работодателите, които плащат, не са страна по договарянето, никой не се интересува от тях. Не може НЗОК да ти казва, че болниците лекуват 40% хора, които не са болни, и ти да дадеш още пари на лекарите да ги управляват. Ако те решават, другата година ще лекуват 5 млн. здрави", коментира главният икономист на "Отворено общество" Георги Ангелов.

6. Кой контролира здравната каса? Как тя може да бъде демонополизирана?

Уви, държавата. Със смелост и визия за реформи.

Здравната каса в момента е напълно одържавена. На практика именно държавата, която плаща най-малко, има мнозинство в управлението на парите и договарянето с лекарите. Нейните представители, назначени от държавата, и директор, избран от парламента, контролират харченето на парите заедно със синдикати, пациенти и работодатели, които нямат мнозинство. Получава се така, че държавата, която е собственик на болници и лечебни заведения, ги контролира и им плаща, ще управлява здравната каса заедно с лекарите, които получават парите. Касата ще се превърне в наистина обществена институция, ако има независимо професионално ръководство и когато тези, които плащат вноските – работодателите и самоосигуряващите се, както и пациентите, имат мнозинство в него.

Вторият възможен вариант е до задължителните вноски да бъдат допуснати частни здравни фондове, като здравната каса управлява минимален пакет от плащания. По този начин осигурените ще бъдат мотивирани да си плащат вноските и да ползват здравните услуги.

"Затова трябва да има остойностяване на основния пакет медицински услуги – да е ясно колко пари имаме и после да кажем как ще ги харчим. В момента 60% от парите на касата са за лечение в болница. Трябва да се каже защо се получава така – или има прекалено много болни, или лекарите лъжат. Има и трети вариант – лекарите не лъжат, но не могат да лекуват извън болница", коментира Мими Виткова, председател на Асоциацията на частните здравни фондове.

7. Как трябва да се реши въпросът с нерегламентираните плащания?

Като се въведе реален пазар на медицински услуги

В момента няма никакви достоверни данни за това колко хора са боледували, от какво и как са лекувани. Това прави невъзможно да се изчисли истинската стойност на здравните услуги. Плащането еднакво за всички лекувани пациенти и за всички лечебни заведения е вредна практика. Това обаче не означава, че трябва да има доплащане, без да се направи анализ какво може да се направи със събраните средства и при нереформирана система.

Няма как да бъде въведено доплащане, без яснота кое колко струва. В този смисъл идеята на новия здравен министър на някои лечебни заведения да бъде позволено да предлагат пазарни цени, е донякъде добра. "Ако се даде възможност част от болниците да определят цени, да искат доплащане и там наистина има търсене, това ще създаде пазар и ще има ориентир каква е средната цена на медицинските услуги. Това пък може да послужи за ориентир на здравната каса", смята Георги Ангелов. Основният въпрос тук обаче е кой определя къде и колко се доплаща. "Ако пак някакви чиновници определят кое колко струва, и то с фиксирани цени, идеята напълно се обезсмисля", смята той.

Пациентите обаче не са съгласни с доплащането, тъй като наистина нямат повече средства за здраве и настояват за ясен регламент на всякакви промени.

"Чисто административното отношение е убийствено за пациентите. Правят нещо, за да намалят разходите, без анализ до какво води това за населението. За толкова години чиновниците не разбраха, че ние не сме разход за някаква медицинска помощ, а това са нашите пари. За нас въпросът е за хората с хронични заболявания, какво ще трябва да доплащат – всичко ли? Не е решено кои здравни заведения са необходими и кое да е в болница или извън нея, не е решено кое колко струва, при това положение не може да се иска да се плаща повече", коментира Теодора Захариева от Българския пациентски форум.

Автор : Капитал Преглед на оригинала