Добрите не ги отлагат

Фрaнция забавя, но не прощава

"Нека изчакаме този процес (механизма за наблюдение и проверка, бел. ред.) да бъде завършен, преди да определим дата за България и Румъния", каза Саркози по време на срещата на върха на НАТО в Лисабон. Такова изискване за Шенген няма, но в крайна сметка колкото и да се говори за бюрократичния процес в Брюксел, всичко е политика. По логиката на Саркози, докато евросъюзът не се увери, че българската правоохранителна система, която е подложена на наблюдение от експерти на страните членки, не покрие поне минималните европейски изисквания, сънен френски митничар ще продължи да гледа личната ви карата.

Засега не е ясно колко сериозно е намерението на Париж да забави процеса за влизането на България в шенгенското пространство. Преди месец държавният секретар по европейските въпроси на френското правителство Пиер Льолуш каза, че страната му се надява решението да не бъде взето преди лятото на 2011 г. Т.е. докато не изтекат поне още два мониторингови доклада. Те се публикуват всеки шест месеца с идеята да оценят доколко българската правоохранителна система отговаря на определени, предварително зададени критерии – примерно прозрачност при дисциплинарните производства. След това Франция може да откаже да предвижи шенгенския въпрос или да си замълчи, след като е показала на избирателите, че взема проблема на сериозно. Особено ако в мониторинговите доклади няма крещящи критики или пък бъде избегнато ново циганско лято в Булонския лес. Такава беше тактиката на много държави в периода 2005-2006 г. Тогава те заплашваха страната ни с отлагане, но впоследствие преглътнаха българския залък.

По-лошо ще бъде положението, ако се окаже, че намеренията на Франция са сериозни. Политиците в Париж вероятно ще бъдат подкрепени и от традиционно по-скептичната Холандия. В коалиционното споразумение за формиране на правителството в Хага изрично е записано (стр. 33), че холандското правителство ще настоява България и Румъния да бъдат оценявани според успехите им в областта на правосъдието и вътрешните работи. Дори в коалицията да участват само две страни, когато една от тях е Франция, тогава тежестта й е достатъчно голяма.

"В механизма за наблюдение не е предвиден ясен изход", казва Ася Кавръкова, директор на Програмата за европейски политики и гражданско участие в Институт "Отворено общество". На теория наблюдението може да продължи неопределено дълго, тъй като критериите за това какво е функционираща правоохранителна система са много разтегливи – в общи линии, когато я видиш, разбираш.

"Лошото е, че ние продължаваме да искаме наблюдението, въпреки че на всички е ясно, че то не достатъчно ефективно", допълва Кавръкова, която е и ръководител на проекта "Граждански мониторинг на напредъка на България и Румъния за присъединяване към шенгенското пространство". Тази седмица, след срещата си с белгийския премиер Ив Льотерм, Бойко Борисов каза, че мониторинговите доклади в съдебната система трябва да продължат. Първата причина за изказването на Борисов е инерцията от 2009 г., когато правителството на ГЕРБ много се гордееше, че изпълнява всяка препоръка на Брюксел. Втората е надеждата европейският мониторинг да оказва натиск за реформи на българската съдебна система, която е фактически безконтролна.

И сега какво

Оттук нататък за правителството има три сценария за действие.

Първият е България всякак да се опитва да разкъса връзката между наблюдението върху правоохранителната система и покриването на шенгенските изисквания. Според дипломатически източници българската мисия в Брюксел вече е успяла да прокара в заключенията на съвета на външните министри на ЕС, който ще се проведе след две седмица, че дунавският дует ще се присъедини, когато изпълни критериите за Шенген. Т.е. без допълнителни изисквания. Въпреки че формулировката звучи изключително бюрократично, за да се оцени като някакъв успех, целта й е да се потвърди още веднъж, че отделни страни няма да могат да блокират София и Букурещ с допълнителни претенции. България има шанс да прокара подобно становище, тъй като то се споделя от мнозинството страни в ЕС и от Европейската комисия. Тази седмица в интервю за в. "24 часа" комисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом обяви, че присъединяването към Шенген е стриктна процедура с ясни и прозрачни правила и критерии, които подлежат на точно "измерване".

При втория сценарий България трябва да впечатли с подготовката си. Според Надя Димитрова от неправителствената организация "Европейски институт" пред България няма технически критерии, които биха били пречка за влизането й в шенгенската зона. "В Гранична полиция са направили направо чудеса", казва Димитрова, която също е част от екипа за граждански мониторинг на присъединяването към шенгенското пространство. Тя едва ли може да се приеме за безпристрастна, тъй като като бивш шеф на международния отдел на МВР беше част от другата шенгенска епопея – отпадането на визите за България през 2001 г. Ася Кавръкова от "Отворено общество" обаче също смята, че пред София наистина няма съществени препятствия. Тя отбелязва само, че има известно забавяне с доставката на оборудване за ГКПП-тата, но то не е толкова важно.

Най-ключовата проверка всъщност ще се случи през следващата седмица, когато ще бъде оценявана сигурността на сухопътните ни граници. В тази област засега са най-съществените критики. Лошото е също така, че според експерти изводите за Румъния, в която вървим в комплект, изобщо не са били положителни.

Третият сценарий е... да се случи чудо. Очевидно е, че за няколко месеца, каквото и да направи правителството, то няма как да промени мнението на френското или холандското правителство. Може да се окаже, че в традиционния пинг-понг между България и Румъния на изостанал-напреднал, София този път може да бъде отложена заради Букурещ. Усилието обаче си струва, за да се промени сегашната стратегия на кампанийна борба с организираната престъпност. Това може да накара някой от останалите държави скептици да погледнат по-благосклонно на България.