Хляб за зрелища

Цените ще се увеличат, а идеите за натискането им надолу са антипазарни или чисто популистки

Темата с цените на хляба е любима на политиците. Още повече в година на избори
Темата с цените на хляба е любима на политиците. Още повече в година на избори
Темата с цените на хляба е любима на политиците. Още повече в година на избори    ©  Цветелина Белутова
Темата с цените на хляба е любима на политиците. Още повече в година на избори    ©  Цветелина Белутова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Проверки от данъчни, заплахи за сезиране на Комисията за защита на конкуренцията и идеи за регулиране на цени чрез държавен стратегически резерв... По веригата зърно-брашно-хляб напоследък се случват интересни неща. След като хлебопроизводителите дадоха заявка за 20% увеличение на цената на продукцията си, отвсякъде заваляха съмнения, предложения и обвинения, някои от които са невъзможни и опасни и за пазара, и за потребителите.

До голяма степен ръстът на цените се дължи на обективни причини: още от лятото на тази година имаше индикации, че хлебната пшеница и фуражите ще поскъпват заради сушата в Русия и Украйна. А и в световен мащаб котировките на всички борсови стоки тръгнаха нагоре. Ръстът на българския пазар на зърно не закъсня.

Темата с цената на хляба обаче е чувствителна за обществото - това е основен хранителен продукт за българина. А политиците традиционно обичат да докосват тази тънка струна. В крайна сметка, който говори, че хлябът трябва да е евтин, печели избиратели. Тази година е изборна и не е изненада, че сценарият се повтаря. Земеделският министър Мирослав Найденов заговори за картел между хлебопроизводителите, въпреки че официални доказателства за това няма. А от "Синята коалиция" предложиха със закон държавата да може да осъществява пряка намеса на пазара на зърно (който, забележете, е изцяло частен) чрез държавния резерв.

In the beginning

Заради лошите климатични условия и ниските добиви от зърно през 2010 г. пшеницата в световен мащаб поскъпна. От юни досега цената й на борсата в Чикаго е нараснала двойно, като в момента доставката през март струва над 8.6 долара за бушел (27 кг).

Черноморският басейн, в който заедно с големите производители като Русия и Украйна попада и България, не е извън тази тенденция. Даже напротив. Лошата реколта спря износа от Русия и Украйна. А Казахстан (друг голям производител на зърно) предложи стока с ниско качество. Всичко това направи българската пшеница атрактивна и търсена. Тя обаче е предпочитана и от българските производители - вносът на пшеница през последните години е пренебрежимо малък като дял от общото потребление на зърнената култура. По-голямата част от общо произведеното в страната количество (3.9 млн. тона хлебна пшеница и фуражи) обаче вече е изчерпано, показват данните на земеделското министерство.

"В края на миналата година за производство на хляб, фуражи или експорт вече сме изразходвали около 2.6 млн. тона зърно. Ако темпът на потребление е като в първите шест месеца на годината, това означава, че за следващите шест месеца ще има до 700 хил. тона дефицит", обясни Радославов Христов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите. Това няма да е фатално, защото цените, при които България може да купува от други европейски държави, няма да са драстично по-високи.

А и българската пшеница е поскъпнала. Така, ако средната стартова цена на българския пазар през юли за тази култура от новата реколта е 249 лв. на тон, през януари тя вече е с 62% по-висока по данни на Министерството на земеделието и храните. Производители разказват, че сега средната цена е около 350 лв., но сделки са се сключвали и за 450 лв., а в Турция българското зърно се продава дори за 611 лв. за тон. Повишение има и на европейските пазари. При стартова цена за юли от 165 евро за тон към края на януари цената достига 274 евро на тон. Това е увеличение с 61%.

Неминуемо всички тези движения в стойността на пшеницата се отразиха върху цената на хляба. Още повече че зърното формира около 60% от стойността му.

Верига с популизъм накрая

В София от началото на февруари хлябът се продава с 20 ст. по-скъпо, като стига до 1.4 лв. за кг. Според Георги Попов, председател на Асоциация на хлебопроизводителите и сладкарите, предстоят още няколко увеличения. Аргументите - очаквания за бъдещо нарастване на цените на суровините.

"В момента купуваме брашно за 820-830 лв. за тон, а ако цената на хлебната пшеница достигне 500 лв. за тон, брашното ще стане 1000 лв. за тон", обяснява Попов. Това няма как да не се отрази и върху хляба.

Всяка промяна в цената се изживява трудно от бранша, защото цените се сменят понякога с дни, а пускането на по-скъп продукт отнема поне един месец. Причината е, че изискването на търговските вериги за актуализация на цената е това да става със заявка месец напред.  Така производителите работят на загуба, а единствените разходи, от които могат да спестят, са тези за труд.

Когато обаче хлебарите заговориха за 20% увеличение на своята продукция, земеделският министър Мирослав Найденов обясни, че според негови изчисления поскъпването не може да бъде повече от няколко процента и държавата трябва да покаже, че я има и че освен министър, той е и потребител. Преди седмица пък Найденов изрази предположение, че има картел между хлебопроизводителите. И дори съобщи, че КЗК се е самосезирала. Нейният председател Петко Николов обаче заяви, че такова производство не е започнало, а само наблюдават пазара.

Тънкостите на резерва

От "Синята коалиция" също излязоха със свое предложение за усмиряване на цената на хляба. В края на януари депутатите Иван Костов и Михаил Михайлов внесоха предложения за промени в Закона за съхранение и търговия със зърно. Те целят пазарът да бъде стабилизиран чрез създаване на запас от зърно, който да се ползва в ситуации, близки до настоящата. Този стратегически резерв трябва да има 300 хил. тона пшеница и 250 хил. тона фуражна пшеница. В мотивите към законопроекта е посочено, че повишението на цените на зърното, брашното и хляба провокират "трудно контролируема инфлация на стоките от първа необходимост".

Държавен резерв със зърно съществува и в момента, но той може да бъде използван само в случаи на война или извънредно положение. "Зърното от резерва не участва пряко в зърнения баланс на страната. Освен това законът забранява Агенцията за държавния резерв и военновременните запаси да участва на пазара като освобождава количества, чрез което да влияе на цените", обяснява Гълъб Донев, зам.-председател на Агенция държавен резерв и военновременни запаси. Все пак производители твърдят, че често се е случвало това правило да бъде заобикаляно чрез обновяване на количествата в резерва. Ако държавата иска да намали цените може да пусне част от зърното на пазара. Редно е и Държавната агенция да изкупува зърно чрез търгове, когато цените са най-ниски, за да влияе минимално върху нарастването им. По думите на производители сега обаче не се работи така и най-често обновяване се прави през зимата, когато цените са най-високи.

От предложенията на "Синята коалиция" личи, че идеята е практиката чрез обновяването на резерва да се влияе на пазара на зърно да стане законна. Такъв стратегически резерв от пшеница е съществувал до 2005 г. и се е освобождавал с решение на Министерския съвет, каквато е идеята и в момента.

Законопроектът е входиран в Комисията по земеделие и гори на Народното събрание и в момента се съгласува с Министерството на земеделието и храните. В отговор до "Капитал" оттам обясниха, че този механизъм противоречи на Общата селскостопанска политика на ЕС и на действащия принцип на свободно движение на стоки. "За използване на лостове за регулация на цените отделна държава членка не може да приложи сама каквато и да било защитна мярка. Комисията трябва да е определила такава", посочват от МЗХ. България няма правна възможност самостоятелно да предприеме каквито и да било действия в тази посока. Основният пазарен механизъм, който се прилага в ЕС с цел стабилизиране пазара на зърнени култури, е интервенцията. Тя се прави само чрез интервенционният резерв (различен от държавния), и то само след разрешение от ЕК.

Не разчитайте и на интервенции

"Интервенционната цена е механизъм на ЕС, който гарантира минималните доходи на земеделските производители, ако цените на пазара са ниски. Тоест те могат да изберат на кого да продадат зърното си - на търговци или на Интервенционната агенция", пояснява Михаил Захариев от сектор "Полски култури" в Държавен фонд "Земеделие". По негови данни през 2009 г. Интервенционната агенция в България е изкупила малко над 3 хил. тона обикновена пшеница на стойност 850 хил. лв. През миналата година са изкупени 42 хил. тона за 11.2 млн. лв.  За 2010 г. определената от ЕС базова интервенционна цена (обикновено тя не се надвишава) е била 101 евро. Има корекционна цена за качество, тоест по-хубавата пшеница може да бъде купува и за 104 евро за тон. Освобождаването на резерви от агенцията обаче става с решение на ЕК и се осъществява чрез провеждане на търгове за продажба. Нито една държава членка не може да решава индивидуално дали да продава или не. А разходването на този интервенционен резерв обикновено става по определени правила, част от него например е за страни от третия свят.

А и пазарната ситуация в света е такава, че скоро няма да се наложи агенцията да спасява от ниска цена на зърното. Прогнозата и за близките години обаче е, че не само цените  на пшеницата, но на всички храни ще продължат да нарастват. Което може да даде хляб за още зрелища. И за да не се стигне до ексцесии като в Египет, свиквайте - хлябът скоро няма да поевтинее.

13 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    focus__radio avatar :-@
    focus__radio
    • - 8
    • + 8

    И това са номера от селски вечеринки !
    На селянина или много сняг му е пречка или малко сняг , или много студена зима или много мека зима ... Все нещо му е пречка и все в уклон да повишава цените ! ...
    Заслужават пълен бойкот ама с това племе ...

    Аз пък си купувам брашно по 46 стотинки и си правя хляба в къщи !!!

    Оня по магазините - ДА СИ ГО ЯДАТ ония от сдруженията на хлебопроизводителите ...

    Нередност?
  • 2
    komutator avatar :-|
    Димитър Димитров
    • - 3
    • + 13

    Поздравявам автора за прекрасната статия. Цените на всички хранителни продукти в световен мащаб ще растат. Това е научно обосновен факт който е предсказан отдавна. Факторите са много и силно преплетени. Като определящ е петрола, чието производство вече започва да спада и ще продължи да намалява рязко през следващите 10 години(М.Хъбърт). После трайното спадане на добивите в световен мащаб(пик през 1996 година отогава траен и постоянен спад). Климатични промени:предстоят още по-драматични явления(урагани,наводнения,суши). Само че за да повярва и разбере трябва човек да почете малко. Например в докладите на института Уърдуоч. Или някоя интересна книжка като ,,Eating fosil food" например. Или литература за геополитика. Поначало имаме намаляване на добивите поради изчерпване на водни източници (най-вече подземни), резистентност на вредители към инсектициди. Знаете ли например че повечето земеделски препарати за третиране в основата си имат арсен!. А че изкуственните торове се правят от природен газ? Трябват ви 30 кг на декар всяка година за зърнени култури, иначе няма да получите нищо.Това се нарича пряка връзка храна-изкопаеми горива. А ,,ЮМЗ"-то на село ,,гори" 1 литър дизел на всеки 5 декара обработка на земята. Това е косвенна връзка гориво-храна. Затова е сметнато оттавна 10 кал. гориво са нужни за една калория храна. Скъпо гориво-скъпа храна това е съвсем логично. А сега си предствете дефицит на гориво, или директно липса след 20- 25 години. Според мен това означава глад,пълна разруха и измиране.
    В английската литературата се използва термина ,,Starvation" което означава глад до смърт. За съжаление тези сценарии идват от научна литература от признати за светила в своята област учени. Това ни чака. И още нещо. Не можем изцяло да се върнем към така модерното био-земеделие. Припомнете си каво означава,,угар" например. Земята трябва да си почива при неинтензивно земеделие. Освен това къде са стотици хилядите глави едър рогат добитък за естественно наторяване на нивите при дефицит на изкуственни торове. Кой ще жъне със сърп при очертаващ се световен остър дефицит на петрол . Това с био- дизела са пълни глупсти. Знаете ли например че от един декар земеделска площ се добиват около 130 литра био-дизел. Тоест само за земеделската техника е нужна огромна площ земя за производство на дизел, толкова просто не може да бъде отделена защото няма да има за производство на пшеница. Така че проблема с нарасващите цени е сложен. Предстоят ,,интересни" времена и всякави критики към производителите са безумни и глупави.

    Нередност?
  • 3
    nimako avatar :-|
    nimako
    • - 5
    • + 5

    В момента хлябът в България няма нищо общо с цената на пшеницата защото нея я няма в него.Цената зависи единствено от конюнктурата на областа където се продава и мутризацията на района.В Габрово хлябът от 5години беше 1лев.а сега го намалиха на 85ст .всеки може да си направи сметка някой колко пари е изкарвал.според мене е необходимо да има закон за хляба в България по подобие на закона за чистотата на бирата в Германия

    Нередност?
  • 4
    stoiank avatar :-?
    stoiank
    • - 2
    • + 6

    До #3
    И как го виждаш този закон за хляба? То досега сте имали закон, никой освен богоизбраната мутра да не продава във вашия район. Само че сега се появиха големите вериги и на човека който го покрива му са отънели връзките. А относно Закона за чистота на бирата си направи малкия извод. В момента един кен бира-немска в ЛИДЛ е около 0.50 лв, Шуменско е 1.10 лв. Не съм я пробвал, но ти я сравнявам не с Премиум сегмента Карлсберг или Туборг. Само конкуренцията ще ни научи да работим и мен и теб и останалите. Колкото и да не ни се иска! Успех в тотото.

    Нередност?
  • 5
    simpleton84 avatar :-@
    Който не работи не трябва да яде
    • - 6
    • + 5

    Ако наистина пшеницата формира 60% от цената на хляба тогава едно увеличение в рамките на 15% би било нормално. Само, че не мога да разбера как ги определиха тия 60% при условия, че ядем един от най-нискокачествения хляб в ЕС.
    Само за сравнение ще кажа, че пшеницата представлява едва 4% от цената на един френски багет (франзела). Затова и цената на багета е относително устойчива дори и при драстично увеличение на цената на пшеницата.
    Тази статия почива единствено върху голите твърдения на хлебопреоизводителите за важността на пшеницата при ценообразуването на хляба.

    Нередност?
  • 6
    nqma_zna4ka_koi avatar :-|
    nqma zna4ka koi
    • - 3
    • + 4

    От всичко най-много ме забавлява господин Костов, който съвсем "дясно" каза, че като сме производители на зърно цената не може да се вдига! Това естествено може да се тълкува по два начина:

    -пъвият, че зърнопроизводителите ни са прости и не виждат какви са цените на световните борси и ще продават на загуба тук на много по-ниски цени
    -вторият, че трябва да се наложат ограничения на износа на пшеница за да се задължат зърнопроизводителите да продават на загуба

    И двата варианта въобще не са популистки и са напълно "десни", типично в посткомунистическият стил на говорене характерен за политиците на прехода!

    Нередност?
  • 7
    beni_8 avatar :-@
    beni_8
    • - 4
    • + 8

    БРАВО ЗА ХУБАВАТА СТАТИЯ!!! Най-после истината.Някой трябва да обясни на хората, че това с покачването на цените трайна световна тенденция.Пиша Ви като бивш производител на хляб, /15години/.За това време разбрах, че всички правителства си правят социалната политика на гърба на този бранш. И правителство, и народ са спокойни, когато цената на хляба е ниска.Затова никога няма да го изкарат от сивата икономика/около 80% е на тъмно/, защото цената неминуемо се покачва с 20%ДДС.Надявах се, че този кабинет ще има смелост, ама НЕ!
    ВМЕСТО ТОВА "НАШИЯТ МИНИСТЪР"/на земеделието и храните/ НИ НАРИЧА ВСИЧКИ ПО ВЕРИГАТА СПИКУЛАНТИ БЕЗ ДА ПРОПУСНЕ СЛУЧЕЙ.
    Думата спекула в условията на пазарна икономика не е мрасна дума.Тя е отживелица от времето, когато правителствата определяха цените.
    СЕГА ЦЕНАТА НА ХЛЯБА ТРЯБВА ДА Е 1,90-2,20лв/кг.с ДДС крайна цена на дребно.Всичко друго е на тъмно ,ама това маѝ министъра не го притеснява. ТОВА Е ИСТИНАТА!!! ВСИЧКО ДРУГО Е ПОЛИТИЧЕСКО ГОВОРЕНЕ И ТОТАЛНА НЕГРАМОТНОСТ.

    Нередност?
  • 8
    kamendc avatar :-|
    Камен
    • + 2

    е защо да не могат да планират цените 30 дни напред - ето че пшеница се търгува на борсата за доставка през март. като си я заплануват сега, си знаят, че през март примерно цените им ще са 20% по-високи, и да си актуализират отношенията с дистрибуторите и веригите, както е по-договор.
    аз не мисля, че цената перманентно се е качила - сега като се видя голямата далавера с пшеницата (аредна 30 лева на декар, обработка още 30, и вадиш 300кг = 100 лева), догодина би трябвало де що има земеделец да се юрне да сее пшеница, и тя съответно ще падне.

    Нередност?
  • 9
    beni_8 avatar :-|
    beni_8
    • + 4

    Не можеш да прогнозираш пазара, защото много детайли му влияят,не можеш да знаеш предварително, че в Русия ще има пожари, а в Америка - наводнения. тази година това взриви пазара на всички зърнени храни. А що се отнася до това, че всички ще увеличат площите с пшеница - няма да стане, защото маслодайните култури и царевицата са много по-рентамилни от нея и затова се сеят все повече от тях, за сметка на житото.Слънчогледа тази година стигна 1,20лв/кг с ДДС.Това от както 15г. съм земеделието не е ставало.

    Нередност?
  • 10
    orio avatar :-|
    orio
    • + 4

    ако мога да продам пшеница за износ на 450 лв./тон кой ще ме задължи да продавам на вътрешен пазар по-евтино.Така би трябвало да мисли всеки производител.Съответно производители на брашно и хляб трябва да плащат тази цена за да могат да купуват зърно и да произвеждат-цената на зърното се определя от износа.

    Нередност?
Нов коментар