2011 г. щяла да бъде решаваща за енергийната ефективност

Плевнелиев: Проектите за енергийна ефективност ще спестят почти един АЕЦ "Белене"

   ©  Цветелина Николаева
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Швеция има осем пъти по-голям БВП от България. Но същото количество емисии въглероден диоксид на глава от населението като България. Така представителят на Световната банка за България Маркус Репник, на форума "Зелена икономика", организиран от в. "Капитал", онагледи, колко по-ефективно можем да използваме ресурсите си.  

"Енергийната ефективност беше леко неглижирана през годините", каза министърът на регионалното развитие Росен Плевнелив при откриването на конференцията. "Това трябва да се промени и 2011 г. е решаваща за това", подчерта Плевнелиев.

Вече няколко месеца министърът на регионалното развитие промотира проекта си саниране на стари многфамилни жилища. Досега пълно саниране в България е правено само на 54 блока по съвместна програма на ПРООН и МРРБ, като резултатите са доста обнадеждаващи - има възможност да се изработи финансова схема, а ефектът е доказан. Доста по-мащабна е схемата, при която се финансират общините за да подобрят енергийната ефективност на сградите.

Министъра на регионалното развитие Росен Плевнелиев онагледи ефекта от санирането на 18-те хиляди панелени блока в България, в които живеят около 2.7 млн. българи по друг начин. А именно - намаляването на нуждата от енергия след реконструкциите, може да спести 1600 MW инсталирана мощност, или почти един АЕЦ "Белене". Отново с примера за "Белене" министърът отхвърли критиките, че парите за саниране могат да изместят по-полезни частни инвестиции "искаше ми се всеки проект в България да се изпълнява като европейските, с оценка за устойчивост и възвращаемост. Хайде например да сметнем дали проекта "Белене" ще бъде устойчив след 20-30 г., дали има пазар за тази енергия и т.н."

Около 1 млрд. лв. ще отидат за проекти за енергийна ефективност по Оперативна програма "Регионално развитие". Вече се изпълняват 503 договора за 244 млн. лв. Одобрения чакат и редица проекти за училища детски градини и публични сгради за над 200 млн. лв. През юни ще бъде открита и схемата за субсидиране на многофамилни жилищни сгради, по която ще бъдат отпуснати 78 милиона лева.

Изчисленията на министерството обаче показват, че за санирането на целия панелен фонд ще са необходими 4 млрд. евро. Така остава въпросът откъде ще дойдат средствата в краткосрочен план, въпреки големия интерес към този тип проекти и доказаната им възвръщаемост в дългосрочен план. 

Големи надежди се възлагат на възможността страната да продаде част от емисиите си по Протокола от Киото. От седмици страната отново има право да търгува, след като в началото на лятото на миналата година ООН й отне акредитацията. Тогава изчисленията показваха, че 200-те млн. тона свободни емисии, страната може да спечели около 2 млрд. евро. Към момента обаче нещата не изглеждат толкова обещаващи. Предлагането на емисии е огромно, а цената им постоянно пада.

По думите на Нона Караджова, министър на околната среда и водите, целите на България в областта на енергийната ефективност са доста амбициозни, тъй като закъснението е голямо. Според нея има поне три фактора, които ще ускорят инвестициите в зелени технологии.

На първо място покачването на цените на енергията ще доведе по естествен път до търсенето на енергийно ефективни технологии. Караджова даде за пример стъкларската индустрия, където все повече се използва рециклиране, за да се спести от първична преработка.

Целенасочената държавна политика е вторият важен фактор. Министърът посочи няколко стъпки, предприети от държавата:

- програмата за помощ за създаване на зелени работни места (които засега са в рециклирането на отпадъци, т.е. доста мръсни, бел. ред.), - въвеждането на изисквания при обществените поръчки за по-модерни материали
- зелените енергийни помощи, програма която в момента се обсъждала от експертите и чиято цел е да се заменят мръсните въглища, които сега се дават на социалнослабите с по-екологични горива, - насърчаването на зелени инвестиции, - зелено данъчно облагане за автомобили (преди време финансовият министър Симеон Дянков предложи да се повишат данъците за старите, по-мръсни автомобили),

- зелени субсидии и държавни помощи, като Караджова даде за пример средствата по програма конкурентноспособност за енергийно обследване ,

Третият фактор, според министъра, би бил нарастващата социална отговорност на бизнеса, който ще започне да отделя все повече средства за еко-инвестиции.

11 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    epoc avatar :-|
    epoc
    • - 1
    • + 11

    В Щвеция след референдум и няколкомесечно тестване центърът на Стокхолм беше затворен за автомобили. Я да видим това как влияе на количеството отделен СО2....И дали в България някой ще се осмели да го направи? Или печалбите от синя зона са по-важни от печалбите за обществото? А и кой ще санира административните сгради, строени по време на панеления бум? Или администрацията не трябва да пести енергия?

    Нередност?
  • 2
    jimiendany avatar :-(
    jimiendany
    • - 3
    • + 4

    "...пример стъкларската индустрия, където все повече се използва рециклиране, за да се спести от първична преработка..." -а защо ли стъклените отпадъци струват по-малко от транспорта им до завода?Сигурно трябва да сме толкова "зелени",че да подаряваме на Шишеджам стъклени отпадъци,които после да плащаме,апечалбите да отиват в Турция?

    Нередност?
  • 3
    cenka_chokova avatar :-|
    cenka_chokova
    • - 4
    • + 2

    Абе тва "ергията" голяма работа

    Нередност?
  • 4
    mnodulgaregforma avatar :-P
    mnodulgaregforma
    • - 2

    и "фторият важен фактор" е голям фактор

    Нередност?
  • 5
    jamaisvu avatar :-|
    jamaisvu
    • - 1
    • + 2

    Престанете спекулите с това саниране! Това е прекалено сериозна и отговорна тема, по която нищо смислено не се казва. Заявявам го като човек, свързан със строителството като строит. инженер.

    Нередност?
  • 6
    boby1945 avatar :-P
    boby1945
    • + 3

    Може и да се бъзикате с министъра и министърката, но нещо и в тази област, санирането на жилищният и въобще сградният фонд, трябва да се прави. Най-същественото е че се покачва стандарта на живот на тези дето живеят и работят в този фонд (когато е направено както трябва!!!!)
    Вярно възвръщаемостта не е тази дето озвучават в "публичното продстнство", а и паретатат инвестирани там, по същество, са "замразени" за дълго време, но все пак нещо започна да се прави...

    Нередност?
  • 7
    mapto avatar :-|
    mapto
    • + 1

    До коментар [#5] от "jamaisvu":

    Би ли благоволил(а) да поясниш за какво говориш? Благодаря!

    Нередност?
  • 8
    mapto avatar :-|
    mapto
    • + 1

    Велосипедите за транспорта са това, което санирането е за сградите. Но министрите за това избягват да разсъждават - не им изнася.

    Нередност?
  • 9
    zelena_livada avatar :-|
    zelena_livada
    • + 2

    До #7. #5 е прав, много се спекулира с темата саниране. Ще се опитам да поясня накратко, макар темата да е обширна.
    1. Начина за смятане на топлопреминаването през стените. Преди около 10 години се въведоха нови коефициенти, които наложиха минимум 5 см ефективна топлоизолация. Ако къщата ти е само 25 см тухл. зид, не излиза. Не е енергоефективна. Преди година пак смениха коефициентите. ОВ специалистите се майтапят, че са като в Норвегия. Сега ефективната ТИ трябва да е минимум 8 см. Кое наложи смяната на тези коефициенти? Лично мнение: едни хора ще вземат едни много пари, като вкарат целия народ в приключението енергийна ефективност.
    2. Всеки иска да се отоплява с по-малко енергия. Нормално. По-малки сметки за ток, парно.... Обаче. Къде са точните разбивки за колко време се изплаща санирането и изплаща ли се изобщо? Аз например санирах целия апартамент и какво от това? Сметките растат неистово (ясно, че има инфлация и т.н.), би трябвало поне някакъв ефект да се усети.
    3. Всички мълчат като риби какво се случва след 15 години например с великия експандиран полистирол. Една къща не се прави за 20 години. Може да е за 100 , може и за 200. Не може да се сравнява дълготрайността на пластмасата с естествените материали. А доколко запазва ТИ си качества, пак никой не коментира. Е, ако трайността е 10 години, какво- на 10 години нова фасада ли ще се прави? Че една качествена мазилка може да изкара над 50 години без проблеми. За каменната облицовка да не говорим.
    4. "Великата " ПВЦ дограма. Личен опит- качествена немска дограма на 5-та година духа, колкото старата, неуплътнена дървена. Разликата- дървената може да викнеш дърводелец да я потегне. Какво може да се направи с пластмасовия боклук е въпроса? На 5 години дограма ли ще се сменя?
    И още много, много. За схемата, по която някои хора мечтаят да ни впрегнат да теглим кредити, за да сме "енергийно ефективни" в съвременното "устойчиво развиващо" се общество даже не ми се говори.

    Нередност?
  • 10
    ilin avatar :-|
    ilin
    • - 1

    До коментар [#4] от "mnodulgaregforma":

    ужас, извинявам се уникалното изписване.

    Нередност?
Нов коментар