Мартин Бурсик: Предложете атрактивен модел за саниране

В България често се казва, че имаме толкова особености в сравнение с Германия или Чехия, че просто няма как да стане.

- Ситуацията не е толкова различна, тъй като много общини в Чехия също приватизираха апартаментите, които притежаваха. Така че въпросът е същият – собствениците трябва да се съгласят за общи мерки. Няма чак толкова уникални страни в това отношение. За да се отпуснат пари, поне четири от девет собственика трябва да са съгласни.

Решението е да предложите на собствениците модел, който ще бъде икономически и екологично изпълним. Това е, което ние направихме.

Колко е била субсидията? Какъв процент от санирането е бил поет от държавата?

- Първо, нашата програма "Зелени спестявания" се различава спрямо това към какъв тип хора е насочена тя. Хората в панелни жилища имат едни приоритети, тези, които живеят в еднофамилни къщи - други. За вторите много по-важно беше да сменят горивната база. При нас голям проблем беше използването на кафяви въглища и дърва, особено в Бохемия. Там продължителността на живота беше средно с две години по-ниска от средното за страната, а процентът при мъртвородените деца също беше по-висок. Винаги забравяме, че при позеленяването на енергетиката подобряваме и здравния статус на хората.

Така че решихме да насърчим използването на газ и биопелети. Това, което направихме да увеличим акциза на традиционните мръсни горива и електричеството с 10% и да намалим ДДС от 19 на 9 процента на пелетите.

При санирането решихме да не базираме субсидията като процент от разходите. В момента, в който собствениците получат субсидията, пазарът реагира и цената на ремонтните дейности се повишава. Строителните компании си казват, че собствениците имат едни лесни пари и надуват цените. Затова фиксирахме субсидията на квадратен метър. Така, освен че намалихме риска от оскъпяване, направихме по-лесно за собствениците да преценят какъв точно ремонт да предприемат.

Например, ако собственикът постигне годишна енергийна консумация от 40 KWh на кв.м, получава 85 евро за кв.м. Субсидията се получава за жилища до 350 кв.м. Ако постигнe 70 KWh получават по-ниска субсидия от 60 евро (В България при проекта за цялостно саниране на жилища по програмата на ПРООН и Министерството на регионалното развитие са постигани резултати между 41 и 93 KWh при цена за ремонта между 80 и 130 лева за кв.м., бел. ред.). Тук става въпрос за цялостна изолация.

Повечето бенефициенти обаче предпочетоха частичната изолация. Някъде хората решиха да сменят прозорците или да изолират покрива, стените или някаква комбинация между различни подходи. Условието в този случай беше да намалят енергийната си консумация с 20 или 30%. За да получат парите, те трябваше да представят много прост енергиен одит, в който се казва каква е годишната им консумация на енергия, мерките, които искат да изпълнят, и оценката на одита за очакваното спестяване. За това получават по 35 евро на квадрат. Разбира се, след това имаше и последващо наблюдение, дали заявеното спестяване действително е било постигнато.

Трудно е да се каже какъв процент от инвестиционните разходи се покриват от субсидията, тъй като тя не зависи от конкретните разходи. Но тя е толкова атрактивна, че само за изолация Държавният екологичен фонд вече одобри 43 хил. молби. Но съвсем приблизително, съотношението беше 50% държавно участие и 50% самоучастие.