Финансовият министър Симеон Дянков: Спорна е частта за данъчната политика

Имаше спор доколко справедливо се определят вноските, с които държавите ще участват в Европейския стабилизационен механизъм...

Този спор се водеше доста активно през последните няколко седмици. Първоначалната позиция на няколко източноевропейски държави, сред които и България, беше, че вноската трябва да е основно според БВП на глава от населението на съответната държава. Първоначалното предложение на старите страни членки пък беше вноската да се определя единствено на база брой на населението. Като компромисен вариант се обмисляше да се приложи механизмът, който съществува в ЕЦБ – 50% БВП и 50% тежест на населението. В крайна сметка стигнахме до тежест на дохода на глава от населението 75% и 25% механизма на ЕЦБ, който пък е 50% БВП на 50% население. Накрая България и Румъния бяхме останали като държавите, които държат фронта в преговорите за това вноската да се изчислява на база доходи. На нашето мнение първоначално бяха осем държави, но след проведени разговори една по една те започнаха да се съгласяват с варианта на старите членки.

Каква ще е сумата, с която България ще трябва да участва в ЕСМ, след като влезе в еврозоната?

Имаме предварителни анализи, но те донякъде зависят до каква степен този механизъм ще се използва.  Другата неизвестна е кои държави кога ще влязат в еврозоната.

На базата на сегашния вариант на ЕСМ и ако всички държави са в еврозоната, сумата за България би била около 3 млрд. евро – внесен капитал от 350 млн. евро и около 2.6 млрд. евро при поискване, но това e предмет на допълнителни изчисления. За страните, чийто БВП е под 75% от средния за ЕС, се предвижда преходен период до 12 години.

С какви други аргументи България реши да подкрепи пакта?

Останалите идеи в пакта ги възприемам като положителни. В него има цяла глава за стабилна, бих казал, консервативна фискална политика. Нещо, което ние приветстваме. А и с приемането на нашия Пакт за финансова стабилност ще сме в отбора на страните, които имат стриктна, заложена в националното законодателство фискална политика. А в сегашния си вариант пактът предвижда точно това – промени в конституциите на всички страни от еврозоната. Другата тема, с която ние също сме съгласни, е нуждата от пенсионна реформа и обвързването на доходите на възрастните хора с някаква разумна социална и фискална политика в зависимост от продължителността на живот. Този тип мерки се обсъждат повече от една година между финансовите министри на ЕС.

С други думи, в пакта има много хубави неща и едно, което не ни харесва и ние ще отстояваме – това е частта за данъчната политика. По темата вече съм имал двустранни разговори и с ресорните еврокомисари.

Според вас като експерт какъв е рискът ЕСМ да не успее да проработи? Механизмът получи много критики за това, че точно когато трябва да се ползва от страни в нужда, техните гаранции ще станат безполезни и доверието в механизма ще падне.

Стратегическа грешка е, че механизмът се създава и развива в период, в който вече е нужен такъв механизъм. За да се създаде добър механизъм, той се конструира във времена, когато не ти трябва, но предполагаме, че в бъдеще ще ни трябва. Така има достатъчно време за анализ и за тестване на различни сценарии. В САЩ правителството на Обама по стечение на обстоятелствата веднага след изборите трябваше да наложи някакъв тип подобен механизъм, макар че е много по-лесно той да се създаде за една държава. Но правителството бързо създаде TARP и успя да обуздае процеса, преди заразата да се е пренесла от финансовия сектор към останалите. Според мен Европа се забави с взимането на това решение. Първо Гърция, а след това Ирландия породиха нуждата от такъв механизъм. Но той се създаде в крачка. Винаги когато създаваш нещо в крачка, е много по-трудно то да е добре изработено.

Такъв механизъм в някаква форма се е прилагал в Латинска Америка, в Източна Азия по време на кризата през 1998 г. С други думи, миналата година политическият процес в ЕС се разви твърде тромаво и ние сега наваксваме.

Намаляването на рейтингите на Португалия и Гърция се отдава изцяло на въвеждането на механизма, защото пазарите се притесняват, че задълженията към него ще са по-първостепенни…

Тук проблемът не е в детайлите на механизма, а това, че докато той се създаде, обстановката се промени. И тези кредитори, които вече са отпуснали средства на Гърция и Ирландия, могат да кажат: "Ние сме първите, които сме им дали пари, за да помогнем да излязат от кризата, а сега търпим загуби. Вие идвате след нас, но вече имате първенство за активите." Но ако аз създавах подобен механизъм преди година, също щях да го създам с предимство за механизма като първи кредитор. Така се прави и при структурирането на корпоративните задължения.

Ще има ли санкции за държавите, които не изпълняват задълженията си към механизма – например не си правят вноските?

Имаше активна дискусия. Но позициите са твърде разностранни и все още не се е стигнало до смислено решение. От една страна, някои държави, като Словакия например, обясняват, че по този начин те подпомагат държави, които дълго време са водели недалновидна фискална политика. И давайки им помощ, отново ги насърчават да водят същата политика. Финландия е на тази позиция, Германия, както и няколко държави извън еврозоната, включително България и Швеция, също.

Различните идеи за решение са радикални и варират от тези държави да нямат право на глас до да не получават еврофондове и да бъдат санкционирани. От една страна, звучи справедливо. От друга, ако една страна вече е изпаднала във финансови затруднения, откъде ще вземе пари да си плати глобата.

Хипотетично България вече е в еврозоната и участва в ЕСМ. Оказва се, че някоя страна има проблеми и за спасението й трябва да се задействат и гаранциите. Как ще се набавят тези средства?

От бюджета. Страните членки ще влизат в дефицити, ще взимат заеми и може да нарушат маастрихтските критерии. Затова всички в ЕС се надяват, че няма да се стигне дотам да се спасяват много държави. Затова и в Словакия това беше голямата изборна тема. Сегашните управляващи там спечелиха изборите с обещанието, че няма да позволят на страната да дава повече пари за ЕСМ, ако се наложи.

Нужна ли е промяна на Лисабонския договор, за да влезе в сила пактът?

Към днешна дата тезата е, че е нужна такава промяна. Но тя търпи развитие. Всички надежди са, че извън Гърция и Ирландия от помощ евентуално ще се нуждае и Португалия и ще се спре дотам. И аз мисля, че тези надежди са основателни.