🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Голямата въглеродна сеч

Енергетиката трябва да инвестира в екология, за да се намалят високите разходи за СО2

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Държавата има два месеца да реши как точно ще се включи в търговията с емисии след 2012 г. До 30 септември правителството трябва да реши дали от 2013 г. енергетиката ще трябва да купува разрешителни за всеки изпуснат тон CO2, или ще предпочете система, при която ТЕЦ-овете влагат част от тези средства в екопроектки. При първия вариант се следва стандартното европейско законодателство, докато при втория София трябва да поиска специално изключение. По всичко личи обаче, че държавата няма да иска специални режими и облекчения за никого.

Търговията с емисии никога не е била любимка на бизнеса. Компаниите трябваше да инвестират в чисти технологии, за да намалят изпускания въглероден диоксид в атмосферата. Правилата на играта бяха прости - колкото по-малко емисии изпуснат от определените им квоти, толкова повече ще имат за продажба на по-цапащите от тях. Към момента обаче квотите им се полагат безплатно, а намаляването им през годините до 2012 г. е минимално. Кризата почти не остави компания, която да надвиши лимита си. Така търговията с емисии не се усети осезаемо.

В началото на 2013 г. обаче нещата ще загрубеят, а тези, които не са дали екологичния максимум от себе си, ще плащат скъпо. Това в особена степен ще важи за сектора на енергетиката, който от 2013 г. ще трябва да купува всичките си емисии. Или ако някой ТЕЦ изпуска по 5 млн. тона на година, след тази дата той ще трябва да предвиди 75 млн. евро допълнителен разход на година (и то при ниската сегашна цена от 15 евро на тон). До края на септември държавата има възможност да поиска от Брюксел безплатните квоти да намаляват по-плавно срещу гаранции за зелени инвестиции. По всичко личи обаче, че два месеца преди крайния срок нито тя, нито самият сектор имат подобни планове.

Големите амбиции

Голямото намаляване на квотите от 2013 до 2020 г. е част от пътя към голямата крайна цел на Европейският съюз - през 2050 г. емисиите да са с 80% по-малко. За постигането на тези планове страните членки би следвало да намалят до минимум зависимостта си от базираната на изкопаеми горива енергетика. Така през периода 2013 - 2020 г. в рамките на ЕС безплатните емисии ще намаляват с по 37.4 млн. тона на година, т.е. по около четири ТЕЦ-а като държавната "Марица-изток 2" ще остават без квоти. Логично най-силно ще усетят новите изисквания именно предприятията от този сектор, а за индустрията количествата безплатни права на емитиране ще намаляват по-плавно - от 80% през 2013 г. до 30% през 2020 г., тъй като редица сектори попадат в графата на застрашените от изтичане извън пределите на ЕС. В крайна сметка обаче индустрията ще бъде най-засегната, тъй като тя ще трябва да плаща за квоти два пъти - веднъж за своите собствени и втори път при увеличаването на цената на електроенергията.

Към момента тече верифицирането (потвърждаването) на емисиите на инсталациите по години от 2005 до 2010 г., като процесът се движи с около месец закъснение (трябваше да приключи до средата на юли) и едва ли информацията в Брюксел ще бъде подадена в срока до 30 септември от министерството на екологията. Компаниите ще могат да избират между осреднените стойности на квотите си от два периода: 2005 - 2008 и 2009 - 2010 г. Държавите на свой ред ще имат таван с емисии. Разликата между него и безплатните разрешения за компаниите ще бъде продавана на търгове на европейско ниво, на които ще могат да участват и чужди компании. Половината от събраните пари ще отиват в бюджета на държавата продавач, а останалата половина - за инвестиции в намаляването на емисиите.

Не закъсняха и изчисленията колко ще струва на компаниите новата въглеродна търговия. По изчисленията на Института за енергиен мениджмънт (ИЕМ), поръчано от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Българската стопанска камара, приходите за бюджета от продажбата на разрешителните за периода 2013 - 2020 г. ще бъдат от порядъка на 3.8 млрд. евро при нарастваща цена от 14 до 20 евро на тон изпускан CO2, каквито са официалните прогнози на ЕС.

Енергетика от сутрин до вечер

Основен въпрос остава и с колко ще бъде повишена цената на тока. Пак по изчисленията на ИЕМ производството на електричество от въглища ще поскъпне с 34 - 48 лв. на мВтч, или с около 40-50% над досегашната цена, която е около 90 лв. Представители на индустрията коментираха, че реално обаче трудно би могло да се направи точно сметка какво ще е отражението в крайната цена на тока. Подобни изчисления се усложняват още повече от неясната политика на държавата по отношение на желания енергиен микс - дали ще има АЕЦ "Белене", или ще се стимулират или не възобновяемите енергийни източници.

Преди време от БСК изказаха позицията, че страната трябва да се възползва от възможността платените квоти в енергетиката да намаляват по-бавно (или страната да поиска т.нар. дерогация), за да няма толкова рязък скок на енергията след 2013 г.

"Доколкото ми е известно, само Полша е поискала дерогация. Явно въпросът не е толкова еднозначен", заяви министърът на околната среда и водите Нона Караджова, като поясни, че този въпрос трябва да бъде решен от Министерството на икономиката и енергетиката. По неофициална информация обаче от министерството са обяснили, че самите енергийни компании не желаят подобна отсрочка. Причината е, че срещу нея страната и предприятията в сферата на енергетиката трябва да поемат определени ангажименти за инвестиции за намаляване на емисиите и модернизация на енергийните системи, което ще бъде следено стриктно от Брюксел. А сметката за повишаването на разходите за енергийните предприятия излиза една и съща и ефектът върху цените остава един и същ. Но за тях е по-лесно просто да включат разходите си за разрешителни в цените си, отколкото да се занимават с допълнителни инвестиционни програми. Приходите в бюджета биха намалели от 3.8 до 2.5 млрд. евро, тъй като част от емисиите ще бъдат безплатни, а разликата 1.3 млрд. евро ще трябва да се вложи от операторите на централите, получили безплатни разрешителни в проекти за устойчиво развитие. Проектите трябва да са систематизирани в национален план, който да се представи и одобри от ЕК. От гледна точка на потребителя нещата почти не се променят - цените на електроенергията ще скочат независимо от подхода, разликата е кой ще взима решенията какви ековложения да се правят - държавата или енергийните компании.

За жалост България няма да приеме по-иновативния метод, при който бизнесът е оставен да решава в какво да инвестира. Така цялата отговорност за правилното използване на огромния ресурс ще бъде оставена на държавата, която до този момент не се е доказала като особено добър инвеститор.

15 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kardinalat avatar :-|
    kardinalat
    • + 3

    Очаквам с интерес как ще изглежда Капитал 100 през 2015 )))

    Нередност?
  • 2
    jj avatar :-|
    J.J.
    • - 1
    • + 5

    "Така цялата отговорност за правилното използване на огромния ресурс ще бъде оставена на държавата, която до този момент не се е доказала като особено добър инвеститор."
    Защото пък точно енергийните компании са се наложили като добър инвеститор... Колкото и да съм с десни разбирания по принцип, мисля че ще е по-ефикасно и евтино за потребителите, ако държавата разпределя средствата. В противен случай ще трябва да се харчат пари за проверка на предприятията дали наистина инвестират в екология, дали изобщо инвестират и т.н. А ако държавата разпределя средствата, то тогава те биха могли да се разпределят много по-евтино и ефикасно на принципа оценка на проекти :) Може би обществата дискусия трябва да се насочи към въпроса дали само бизнесът да може да се възползва от парите по тази мярка, или и за други проекти, например за повишаване на енергоефиктивността в сградния фонд и т.н.

    Нередност?
  • 3
    ivanski12 avatar :-|
    Ivanski
    • - 1

    Колко са предприятията от енергетиката инвестирали в "зелените" технологии и са завършили инвестициите си? На книга доста - реално май само едно - и то алтернативно чрез ВЕИ!

    Така че, като почната даплащат за емисиите ще разберат, че е по-добре да инвестираш сам, и да си "прихващаш" отколкото само да плащаш. Дългосрочно винаги е на загуба

    Нередност?
  • 4
    focusnik avatar :-|
    focusnik
    • + 3

    Защо да инвестират? Нали всички ние им плащаме разходите! Ще платим и тези.
    По-лесно е да платиш малко, но от сърце, на определени хора, за да няма реална конкуренция и съответно поне подобие на пазар.

    Нередност?
  • 5
    gost22 avatar :-P
    gost22
    • - 2
    • + 1

    А каква е алтернативата? АЕЦ с ниските цени или Еко Енергиите, които са 5 до 10 пъти по-скъпи от ТЕЦ.

    Нередност?
  • 6
    samui avatar :-|
    Самуил
    • + 6

    До коментар [#5] от "gost22":

    Алтернатива на въглеродната енергетика е само и единствено АЕЦ (поне близките няколко десетилетия).. но пък за АЕЦ-ите има други притеснения...

    Нередност?
  • 7
    ijj avatar :-|
    ijj
    • + 5

    В статията има и тревожни, и добри новини.

    Тревожно е например, че разходите за електроенергия у нас ще нарастнат с близо половин милиард евро годишно, и то скокообразно, и то само след година и половина. Това ще е направо шок за нашата икономика. И то много по-силен отколкото в повечето други страни. А и май няма как да се избегне - дори и при дерогация (както пише в статията). Вероятно и потреблението на електроенергия временно ще намалее при новите цени.

    При това квотите ще стават платени не само в електроенергетиката. Просто в другите отрасли това ще е по-постепенно - в периода до 2020 г., когато всички квоти (напр. за нефтохимията, циментовата промишленост, торовите заводи и изобщо за всички инсталации, включени в Европейската схема за търговия с емисии) ще станат платени.

    А добрата новина е, че все пак средствата от квотите ще остават в България. Със задължение да се използват за инвестиционни проекти за подобряване на енергийната инфраструктура, за енергийна ефективност и за използване на ВЕИ. Всъщност у нас никога досега не е имало толкова много средства за инвестиции в тези области - както пише в статията, 3,8 милиарда евро за един период от 8 години. И може би още отсега би могло да започне подготовка как тези средства да се използват по най-рационален за България начин.

    Нередност?
  • 8
    voklev avatar :-|
    voklev
    • - 1
    • + 1

    Хмммм.....Статията и не подозира, че поставя най-важния въпрос за оцеляването на Земята - екологията. Според мен, не само посочената тема, но и изсичането на дърветата, избиването на животните - ще бъдем "принудени" да решаваме и съблюдаваме още от края на тази година. Доста "жертви" ще даде човечеството, но в близките 2-3 години, всички тези, не в/си , а сериозни проблеми ще бъдат решени, без значение какво и колко ще ни коства това.

    Нередност?
  • 9
    kamendc avatar :-|
    Камен
    • + 3

    Хе-хе, държавата щяла да разпределя приходите от квоти и да ги насочва към екопроекти...
    Това ще стане толкова, колкото акцизът от цигарите отива за програми за лечение на рак на белите дробове.

    Нередност?
  • 10
    aldimi avatar :-|
    aldimi
    • - 3
    • + 1

    Една от най-големите измислици след кацането на луната е тази със вредните емисии от СО2 и влиянието им върху глобалното затопляне! Просто един добър начин(и единствения засега) да се финансира бъдещото глобално правителство със такса, която не зависи от етапа на развитие на държавите и може да се прилага в целия свят! Освен това - как точно се осъществява контрола върху тези пари!? Невероятна лъжа и финансова пирамида е цялата тази история!

    Нередност?
Нов коментар