В интерес на България и на Европа е да има твърдо решение за Гърция
Вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков пред "Капитал"
Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
Кой според вас е верният път за справяне с кризата на глобално ниво в момента? Този на САЩ - фискални стимули и печатане на пари, или този, за който настоява Германия – бюджетна дисциплина и ограничаване на дълговете?
Германският. И ние сме твърди поддръжници на модела на фискална дисциплина. Затова изготвихме и Пакта за финансова стабилност, който в момента е в парламента. За големите държави донякъде може би фискалните стимули биха проработили като средство за излизане от кризата. В началото и Германия пробва този модел, но видя, че той не работи, и бързо се отказа от него. Пазарите вече стигнаха до извода, че когато има фискални стимули, те водят до увеличение на публичния дълг, а някой така или иначе ще трябва да го плати след това. Просто тежестта се прехвърля на следващите поколения. Германия бързо разбра това. Следващата държава, която започна да го осъзнава, е Италия. Доколко общите еврооблигации са добра идея за справяне с кризата? Според мен не са добра идея, въпреки че мненията в еврозоната по този въпрос са различни. Еврооблигациите са друг начин да се помогне на фискално по-слабите държави като Гърция за сметка на другите. Затова Германия има доста смесени чувства по тази тема. Аз също смятам, че това е скрита форма на субсидиране на гръцката държава. А и еврооблигациите са друг вид дълг и някой трябва да го плаща. Затова смятам, че в крайна сметка еврооблигациите няма да се приемат като идея в този формат.А и няма да се разчита на бюрократи в Брюксел. Дори и да приемем, че е нужен подобен контрол, ще мине дълго време, докато тези хора се научат да събират и анализират този вид информация.
Как някоя страна членка може да бъде поощрена да приеме такива правила, ако не вижда смисъл в тях?
Определено трябва да има обща политика в еврозоната по този въпрос. Може би и извън еврозоната – в целия ЕС. Вместо да се говори за някакви общи фискални правила в пакта "Евро плюс", тези фискални правила трябва да се разпишат в националните законодателства на страните членки и това да се изисква чрез някакъв вид евродиректива. И ако внимателно се прочете комюникето след последната среща между Меркел и Саркози в края на август, това е основното и новото, което те предлагат. Изрично се посочва, че следваща добра стъпка е в националните законодателства да залегнат маастрихтските критерии.Имаме формат за дебат и този формат е пактът "Евро плюс". Затова и след вътрешни дебати България реши да се включи в него. Така че въпросът е не дали липсва форум. Проблемът е, че всички са се фокусирали върху несигурността в еврозоната. А тя идва от Гърция и въпросът е как може да се помогне така, че тя да излезе от рецесията по-бързо. Когато се реши основният проблем, тогава и несигурността ще е много по-малка. Тогава вече може да се занимават и с тази тема, защото в момента вниманието и на анализаторите, и на политиците е фокусирано върху еврозоната. Причината е, че проблемът на Гърция може да повлече и други икономики.
Последно каква е позицията на България по отношение на еврозоната?
Тя не се е променяла, променят се интерпретациите в медиите. В последните 14 години страната е във валутен борд и курсът на лева е фиксиран към еврото. Така че нашето бъдеще е в еврозоната. Други идеи освен влизането във валутния механизъм ERM II няма и не би трябвало да има. Друг е въпросът кога е удобният момент за влизане в еврозоната. Този въпрос обаче в момента не е на дневен ред за България. Той ще стои, след като изпълним всички критерии за влизане в ERM II. А по всичко личи, че това ще се случи с бюджета за тази година. След като приемем и Пакта за финансова стабилност, вече ще можем да кандидатстваме за валутния механизъм. А и да се надяваме, докато тече този процес, проблемите на еврозоната ще бъдат решени.Причините са две. Едната се дължи на САЩ и фактът, че наливането на толкова много пари от правителството и Федералния резерв не дава търсения резултат. Въпреки това все още се очаква моментът, в който САЩ ще обявят, че работят върху програма за фискална консолидация. Предвид престоящите президентски избори догодина обаче явно няма да е скоро. Втората причина е гръцкият проблем и състоянието на еврозоната. Всички очакват някакво твърдо решение за Гърция. През последните две години видяхме, че наливането на финансов ресурс е частично решение, което помага на правителството в Гърция да работи, но не решава дългосрочния въпрос, свързан с големия дълг на страната и неговото обслужване.
Доколко колебанията на международните пазари сега биха се отразили на икономиката в еврозоната, а оттам - и на България?
От резултатите за второто тримесечие на годината видяхме, че в почти всички икономики от ЕС се забелязва забавяне, включително във Франция, Германия, Холандия, Италия. С други думи, явно колебанието на пазарите има директно влияние върху европейските икономики, а оттам с малко закъснение то идва и в България. Ако германската, италианската и холандската икономика се забавят (тъй като те са ни основните външнотърговски партньори), няма как това да не се отрази и на България. Да се надяваме, че по-слабото второ тримесечие се дължи на проблемите около САЩ, Португалия, Гърция. Но няма начин засилващата се несигурност сега да не даде отрицателен ефект и върху европейската икономика, и върху България. Затова е в интерес на България и на цяла Европа да има твърдо решение за Гърция.
Как стои макроикономически България в момента? Посочихте, че вече работите в посока ревизия на макрорамката през следващите три години с по-нисък ръст на БВП от заложения.
Следващата икономическа прогноза ще е готова към средата на октомври. Но междувременно, ако и през третото тримесечие европейските икономики продължат да забавят ръста си, това ще се отрази и на България. Определено не очаквам рецесия или забавяне на българската икономика, а 3-4% ръст. Това е по-малко, отколкото очаквахме. Но през октомври, когато ще са готови данните за третото тримесечие за целия ЕС, ще е ясно накъде вървим и ние.Това е вторична тема за държавите, които имат голям дълг, и правителствената им политика сега трябва да се промени рязко в посока съкращения на бюджетните разходи. Ние имаме нисък дълг и дефицит, който вече е в рамките на маастрихтските критерии. С други думи – имаме възможността да продължим фискалната си политика, която водим вече втора година. Така че резки промени от рода на тези в Италия или Испания не са ни нужни. Въпросът не е финансов или фискален, а как ще изглежда българската икономика през следващите няколко години. Ако има голямо забавяне в Европа, то ще се отрази на износа ни, който през последните две години растеше с по 40-50% годишно. Следователно не само промишлеността, а и други сектори на икономиката трябва да дръпнат повече, за да имаме балансиран ръст. Например селското стопанство. За радост през следващите две години сме планирали и повече инвестиции в инфраструктура. Извън това не мисля, че са необходими други мерки.
На какъв бюджет ще заложите през следващата година и сега ли е моментът да се говори за повишаване на доходите?
Повишаването на доходите ще е съобразно възможностите на бюджета. Затова и аз казах, че макар да имаме амбиции и идеи как може да стане това, ще изчакаме до средата на октомври, за да видим първата пълна прогноза за следващата година. А и ако има увеличение на доходи, то ще се фокусира само върху най-слабите социално групи. Не можем да си позволим повишаване на всички пенсии. Иначе аз съм доволен от начина, по който изготвихме бюджета за 2011 г. Така че за следващата година ще видим каква е прогнозата за икономически растеж и съответно на тази база евентуално може да има леко увеличение на цялостния бюджет. Идеята ни е да започне и леко преразпределение на средства от сфери, които са с изминала важност като сигурност, към сфери, които ще са важни за бъдещото развитие на икономиката.
Дайте съвет на бизнеса в България - какво трябва да прави и от какво да се въздържа през следващата година, както и какво да очаква?
Определено да не очаква вдигане на данъци. Това, което се забелязва, ще видим дали е тенденция, че Западна Европа расте по-бавно. Така че фирмите, които изнасят, е добре да се фокусират повече върху други по-перспективни пазари – Азия, Латинска Америка. Важно е да се следят и процесите в Близкия изток и да се види дали не може да се навлезе по-активно в тези пазари, които ние познаваме добре отпреди 20 години. Иначе в строителството ще има много повече възможности и заради инвестициите в инфраструктура, и заради това, че започваме активна програма за саниране. Остава темата за сектора на услугите, който се влияе предимно от поведението на потребителите.Като цяло въпреки сътресенията в Европа не очакваме подобни в България, а оттам и допълнително свиване на вътрешното търсене. А и домакинствата продължават да спестяват пари – само през август те бяха над 1 млрд. лв.
Как проблемите на гръцките финансови институции се отразяват на българската банкова система?
Важно е да се знае, че дъщерните дружества на гръцките банки в България водят напълно отделно счетоводство, приходите и разходите им също са независими. А и някъде отпреди три години те започнаха да се снабдяват с допълнителен финансов ресурс изцяло от депозити в България. Така че те не зависят нетно от това какви финансови възможности имат майките им в Гърция. Това важи и за останалите чужди банки с дружества тук. Така че директни притеснения няма. Въпросът е, ако се появи някаква паника в Гърция, тя да не се пренесе в България. Но смятам, че няма никакви причини това да се случи. БНБ от години води консервативна политика, а и финансовите резултати на банките в България са добри. Очаквам започналият процес на банкова консолидация в Гърция да продължи, така че ще останат по-малко, но по-добре капитализирани банки.Еврозоната е не само финансова, а и политическа идея. За да има единна политика, бъдещето на Европа е във все по-голямо сближаване на икономиките на страните членки. А и отделните държави са достатъчно малки спрямо останалите големи икономики в световен мащаб и съответно трябва да се действа заедно. Никой разумен политик в Европа няма да допусне да бъде застрашено бъдещето на еврозоната. Доскоро този въпрос се разглеждаше заедно с въпроса за бъдещето на Гърция. Все повече анализатори обаче са на мнение, че трябва да има възможност някои държави временно да излязат от еврозоната. Остава да видим дали и на политическо ниво тази идея ще бъде приета, или има и други алтернативи.
41 коментара
Най-полезното за Р. Гърция е да осъзнае собствената си държавна финансова грешка, заради която се развиват сегашните управленски трудности и същата да се прекрати, за да се спаси от стопанска криза.
За ситуацията в Р. Гърция са възможни две тези:
Наследеното от време на „Златни пари” нейно „Държавно финансово управление”
(1) съответства
или
(2) ”НЕ СЪОТВЕТСТВА
на качества на ползвани „Незлатни евро”.
Именно поради реалната действителност на възможност №2 съществува особено важна причина за стопанска криза в тази страна.
Същата тази криза може да бъде успешно преодоляна само при постигнато съответствие на „Държавно финансово управление на Р. Гърция” спрямо качества на ползвани „Незлатни евро”.
Ако някой не е съгласен, моля да представи своя защита (или такава, която някой, някога е правил) на теза №1.
Практиката доказва, че до моите изследвания нямаше налични други за полезна структура на гръцко държавно финансово управление, според ползвани „Златни” или „Незлатни евро”.
Знанията, че наследеното от време със „Златни пари” гръцко „Държавно финансово управление” НЕ СЪОТВЕТСТВА на качества на ползвани „Незлатни евро” са световна новост.
Съответствието на гръцко държавно финансово управление спрямо качества на „Незлатни евро” може успешно да се осъществи чрез приложение на „Модел Ресурси М”.
До коментар [#1] от "Иван Митев":
Финансовата грешка на Гърция е повече от проста и се нарича ЗЛОУПОТРЕБА С ПРИЕМАНЕТО НА КРЕДИТИ. Вие ако изтеглите банкови заеми, плащанията по които в някой момент не сте в състояние да погасявате - ще изпаднете в положение, сходно с гръцкото. И тука фалшиви еквилибристики от сорта "Златни пари"-"Незлатни пари" (последните реално са фалшивите пари) нямат никакво значение. Със "Златните" ви "пари" Гърция щеше да се насочи към банкрута още по-бързо.
--------------------------------------------------
Който се интересува, може да погледне, извършването на какви гнусотии поддържат българските управляващи (тези на власт и тези в опозиция, заедно):
http://theworld.blog.bg/politika/2008/08/20/sleden
И нещо не толкова "екзотично", не но не по-малко опасно или защо Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от "Шеврон" на шистов газ в Добруджа и в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.
http://www.youtube.com/watch?v=jUzxnQiFvyc
До коментар [#2] от "Станислав Янков":
Здравейте г-н Станислав Янков,
Представеното от Вас „ЗЛОУПОТРЕБА С ПРИЕМАНЕТО НА КРЕДИТИ” не е грешка, а ПОСЛЕДИЦА поради наличие на конкретна тяхна държавна финансова „Грешка на Джон Лоу”.
С поздрави,
Иван Митев
До коментар [#3] от "Иван Митев":
Искате да ми кажете, че ако еврото беше обезпечено със злато и Гърция по същия начин беше приемала огромните за възможностите ѝ кредити, които са ѝ се предлагали - тя нямаше да има нужда да връща тези кредити и нямаше да изпадне в актуалната ситуация?!!! Я си помислете отново...
--------------------------------------------------
Който се интересува, може да погледне, извършването на какви гнусотии поддържат българските управляващи (тези на власт и тези в опозиция, заедно):
http://theworld.blog.bg/politika/2008/08/20/sleden
И нещо не толкова "екзотично", не но не по-малко опасно или защо Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от "Шеврон" на шистов газ в Добруджа и в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.
http://www.youtube.com/watch?v=jUzxnQiFvyc
До коментар [#4] от "Станислав Янков":
Здравейте г-н Станислав Янков,
В рамките на спора, който водим мога за кажа, че ако беше налично „Златно евро” в Гърция, то не е необходимо и не е правилно да се ползва (спрямо времето със „Златни пари”) усъвършенствано държавно финансово управление.
Тъй като през 2011 г. се ползва „Незлатно евро”, сегашния (запазен от времето със „Златни пари”) начин на държавно финансово управление не е съвместим с ползваните пари и това е именно особено важната причина да се развива стопанска криза.
През 2011 г. за да е налично успешно преодоляване на стопанска криза е необходимо да се ползва годно за условията на „Незлатни евро” (спрямо ползвания по времето със „Златни пари”) усъвършенствано държавно финансово управление.
С поздрави,
Иван Митев
До коментар [#5] от "Иван Митев":
С прехода от обезпечени към необезпечени със злато пари държавните финансови управления още тогава са преминали към съответното финансово управление, съобразно с "незлатните" пари - курсовете на валутите спрямо тройунция злато са станали плаващи, а редица държави са разпродали по-голяма или по-малка част от златните си резерви. И така, вместо със злато или с други "ценности" (по ваше му), днешните пари са обезпечени с размера на икономиките и със състоянието на бюджетите на държавите, които печатат тези пари.
--------------------------------------------------
Който се интересува, може да погледне, извършването на какви гнусотии поддържат българските управляващи (тези на власт и тези в опозиция, заедно):
http://theworld.blog.bg/politika/2008/08/20/sleden
И нещо не толкова "екзотично", не но не по-малко опасно или защо Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от "Шеврон" на шистов газ в Добруджа и в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.
http://www.youtube.com/watch?v=jUzxnQiFvyc
До коментар [#6] от "Станислав Янков":
Здравейте г-н Станислав Янков,
Това, което пишете не е вярно, защото до този момент няма държавно финансово управление в света, което да се съобразява с качества на „Незлатни” спрямо „Златни пари”, поради което при сегашните условия с „Незлатни пари” се развива стопанска криза.
Моля посочете ми в препоръчвания от Вас учебник на коят страница пише какво следва да е съответно държавно финансово управление, според ползвани „Незлатни” вместо „Златни пари”?
При сегашното си участие в дискусията Вие не представяте знания, а импровизирате с това, което най-напред ви идва на ум.
С поздрави,
Иван Митев
И да не пропусна още един "голЕм спецЯлист"... Питал съм и преди, ще попитам пак: ИМА ЛЕ НЕЩО В СФЕРАТА НА ФИНАНСИТЕ И НА ИКОНОМИКАТА НИ, ЗА КОЕТО ДЯНКОВ ДА Е ПОЗНАЛ?!!!! Вече от няколко години е в управлението, а за ПОРЕДЕН ПЪТ (заедно с патрона му Борисов) не можа да познае за растежа на БВП - този път за 2011 година! Може ли едно управление да има толкова категорични провали в една от най-важните сфери - икономическата (с опазването на чиято стабилност управляващите оправдават от кражбите-"приватизации&qu
--------------------------------------------------
Който се интересува, може да погледне, извършването на какви гнусотии поддържат българските управляващи (тези на власт и тези в опозиция, заедно):
http://theworld.blog.bg/politika/2008/08/20/sleden
И нещо не толкова "екзотично", не но не по-малко опасно или защо Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от "Шеврон" на шистов газ в Добруджа и в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.
http://www.youtube.com/watch?v=jUzxnQiFvyc
До коментар [#7] от "Иван Митев":
Ама, вие сериозно ли искате да насочите "дискусията" към чак такива измерения на невежеството?!!! Когато обезпечението на едни пари от злато преминава към обезпечение с размера на икономиката на съответната държава - единствената адекватна промяна, която трябва да се направи е тази, държавата да започне да разглежда в бюджетните си операции цената на златото спрямо новата, необезпечена със злато валута като плаваща, вместо като статична, каквато е била преди премахването на обезпечението. Нищо друго не е необходимо.
Впрочем, обезпечаването на валута със злато е на практика идентично като краен резултат с резултата от валутния съвет в България (валутния борд или "връзването" на стойността на лева към тази на еврото)!
--------------------------------------------------
Който се интересува, може да погледне, извършването на какви гнусотии поддържат българските управляващи (тези на власт и тези в опозиция, заедно):
http://theworld.blog.bg/politika/2008/08/20/sleden
И нещо не толкова "екзотично", не но не по-малко опасно или защо Борисов е вреден за нашето здраве и дори за живота ни (одобрено е добиването от "Шеврон" на шистов газ в Добруджа и в Лудогорието - стъпка, която ще отрови подпочвените води и като следствие цялата природа там). Тия трябва да се разкарат от властта възможно най-бързо! Ако не бяхме толкова загубени - сега щеше да има предсрочни избори.
http://www.youtube.com/watch?v=jUzxnQiFvyc
До коментар [#9] от "Станислав Янков":
Здравейте г-н Станислав Янков,
Това, което написахте сега ли го сътворихте или предварително го знаехте?
Полезно е да знаете, че е полезно при ползване на „Незлатни” вместо „Златни пари” да е налично подобрение, която да осигури съответното държавно финансово управление да е адекватно спрямо качества на ползвани „Незлатни пари”.
С поздрави,
Иван Митев
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.