🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Читателите на capital.bg гласуваха за зелените директни плащания

Оптималната позиция за България тепърва трябва да се търси в дискусия с всички засегнати страни

Строителство градът    ©  Мария Съботинова
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

В разгара на критиките, на които беше поставена предложената от Европейската комисия реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП), capital.bg направи дебат по темата. По-специално онлайн дебатът беше за един от най-спорните моменти в предложението на ЕК: 30% от директните плащания да бъдат давани за мерки, насочени към опазване на околната среда. Сблъскахме мненията на експерт по ОСП, браншови представител и фермер. 

Оказа се, че мнозинството от читателите на capital.bg подкрепят т.нар. зелен компонент в директните плащания. В същото време обаче позицията на българското правителство е, че е 30% зелени плащания са твърде голям процент, както и че на отделните държави трябва да бъде дадена свободата сами да определят този процент.

Позицията против

В дебата тази теза подкрепи Ивайло Тодоров, главен секретар на Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ). Според него въвеждането на директни плащания за зелени дейности е удобен механизъм да се защити пред европейския данъкоплатец нуждата изобщо от субсидиране на фермерите.

Подобно изискване не бива да бъде допуснато за България, тъй като българското земеделие има нужда от още много средства, за да стане конкурентно на това в старите страни - членки на ЕС, където от десетилетия се наливат субсидии, заяви Тодоров.

Сред основните притеснения, които изказа представителят на АЗПБ, са допълнителните процедури, свързани с административните проверки по новия компонент: "В нашата асоциация нямаме фермер, който да не е с редуцирана субсидия по агроекология, и то не поради опити за измама, а заради усложнените проверки…"

Ивайло Тодоров посочи, че изискването за отглеждане на минимум 3 култури е лесно изпълнимо условие само при зърнопроизводителите, а сектори като овощарство, зеленчукопроизводство отново ще са в неравнопоставена ситуация.

В заключителната си позиция той определи доводите на опонента си като приемливи за научна хипотеза, но не и според практиката. "Ако се водим от нея, в настоящия програмен период сме усвоили едва 3% от предвидените агроекологични плащания, което е изключително ниско...", заключи Тодоров.

Позицията по средата

"По отношение на мерките за опазване на околната среда съм твърдо "за". Нашата ферма за щастие разполага с природни ресурси, профил на занятие (пасищно животновъдство в нашия случай) и най-вече подходящ пазар, за да можем да си позволим да отстояваме убежденията си за грижа за земята...", с тези думи се включи в дебата Павлин Антонов, собственик на ферма "Линбул". 

"От друга страна, на наша територия имаме и сериозно увредени от неразумно използване в миналото участъци, което ни дава и доста обективна база за сравнение какво би било, ако пренебрегнем тези практики", обясни фермерът. Той предупреди обаче, че драстично орязване на субсидиите заради неекологичност единствено ще доведе до поредната андрешковщина или гяволък по надлъгване със системата.

Позицията за

Йордан Великов, независим оценител на Програми за развитие на селските райони, участва в дебата на capital.bg с позиция "за" 30% зелени директни плащания. Според него икономическите, социалните и екологичните ползи от условието надхвърлят разходите за неговото прилагане, особено в средносрочен и дългосрочен план. Разнообразието на местно произведени и качествени, а не на внасяни храни ще нарасне, а това е в полза на потребителите, голяма част от които в качеството си на данъкоплатци финансират ОСП, заяви Великов.

Според него доводите, че стопанствата в България не са достатъчно модернизирани, нямат отношение към дадената схема, тъй като нейните условия нямат високи изисквания откъм модерни технологии.

България разполага с две години време – до началото на 2014 г., да проучи и препоръча подходящите стъпки за подготовка на различните типове стопанства с над 30 дka земи, за които се прилага условието.

За този период има мерки по сегашната Програма за селските райони, които трябва да бъдат използвани максимално, за да се подготвят както администрацията, така и земеделците за новите правила в ОСП. Такива според Великов са мерките: "Техническа помощ – за научно проучване и подготовка на фермерите", "Професионално обучение и информационни дейности", "Консултантски услуги", "Агроекология" и "Инвестиции в земеделски стопанства".

Експертът по ОСП обясни още, че покриването на изискванията за зеленото плащане ще са на практика (почти) безплатни и през следващия период 2014 - 2020, тъй като тези мерки ще бъдат включени и по новата програма за развитие на селските райони.

Йордан Великов обаче предупреди, че от българските фермери сега зависи да не допуснат администрацията да обвърже обикновените директни плащания със зелените такива, които са абсолютно самостоятелен компонент на Първи стълб на ОСП. Те надграждат средствата, които ще се получават по базовата схема за директни плащания. Великов припомни, че през 2007 - 2013 г. директните плащания несправедливо бяха обвързани с тези по мярката "Агроекология".

Дебатът в capital.bg приключи в полза на зелените плащания. Експертът по ОСП обаче заяви, че подобни дебати тепърва трябва да се водят, за да могат земеделците и държавната администрация да защитят оптималната позиция за България по предложенията за реформа в земеделската политика на ЕС.

Преди месец Европейската комисия представи плана си за промени в ОСП. В него се предвижда таван на плащанията за големите стопанства и ограничаването им до 300 хил. евро. Освен това се въвежда понятието активен фермер, чиято цел е да гарантира, че субсидиите се получават от работещи в сектора хора. Друга идея е постепенното изравняване на плащанията между старите и новите страни членки, както и т.нар. зелено директно плащане.

Повече за дебата тук.

Все още няма коментари
Нов коментар