Новата география на ЕС

Така скоро ЕС може да изглежда като 27 (включително Хърватия) плюс Великобритания.

Германското опъване на нервите

До този резултат се достигна след като вече година опитите за спасяване на еврозоната. Малкото политически възможни мерки изглеждаха неадекватни, а тези които бързо можеха да потушат пожара на кризата - неприемливи. Така вместо ранен фалит на Гърция или отваряне на възможността за Европейската централна банка да се превърне в кредитор от последна инстанция за държавите, вече повече от година ЕС се опитва да приложи половинчати мерки. Едната теория е, че в на Брюксел и Берлин не им стиска, другата е, че германският канцлер Ангела Меркел иска да принуди фискално безотговорните страни да вземат болезнени решения.

Получи се като игра с прашка. Крайните опции - директната намеса на ЕЦБ стои заредена в прашката, но Меркел не иска да я изстреля. Германският канцлер е почти сигурна, че ще улучи целта, но се страхува, че другарчетата й опасно са увиснали на ръката й. Така, вместо да сложи край на кризата, изстрелът може да я цапардоса през пръстите (т.е. да вкара още повече безотговорност в ЕС). Затова Меркел опъва ластика докрай с надеждата, че Франция, Италия, Гърция, Великобритания и компания ще се уплашат. Те пък й казват, че колкото повече опъва, толкова повече нараства рискът ластикът да се скъса.

Упорството на Берлин беше толкова силно, че роди конспирации за началото на поредния блицкриг за завладяване на Европа, а френските политици започнаха да обиждат Меркел на Бисмарк (който довежда Прусия до победа над Франция през 1871 г.).

Германия иска да си гарантира, че кризата е била използвана докрай и промените в ЕС ще са необратими. Ако продължим с метафорите, Берлин търси гаранции, че Гърция, Италия и другите проблемни страни няма да излязат от изтрезвителното само с подпис, а излекувани. За това трябва да има такива механизми, който да контролират поведението на страните в еврозоната в дългосрочен план, както и да налагат принудително лечение, когато това се налага.

И така до този петък

ЕС има няколко оръжия, които по един или друг начин могат да потушат кризата. Но всяко от тях има странични ефекти, които за едни страни са пренебрежимо малки, за други са огромни. Мерките за стабилизиране на еврозоната бяха договорени още преди година от френския президент Никола Саркози и германския канцлер при срещата им в Довил.

В общи линии те включват две неща - обещанието, че Германия под една или друга форма ще спаси банкрутиралите членки на еврозоната, като за сметка на това останалите страни в еврозоната (или дори в целия ЕС) ще се съгласят да приемат по-строги правила, които да намалят шанса за подобни криза в бъдеще. Детайлите бяха готови отдавна, въпросът беше кога Берлин ще се се съгласи на компромис.

Това вече започва да изглежда малко по-реално. Първоначално упорството на Берлин да не дава пари с лека ръка засили глобалната криза, но пък за сметка на това правителствата в Гърция и Италия трябваше да подадат оставка. Планът на новия италиански премиер Марио Монти за намаляване на дефицита на страната с 20 млрд. евро трябва да доведе Рим до балансиран бюджет през 2014 г. Постижимостта на тази цел се поставя под съмнение, но сълзите на министъра на социалните грижи Елза Форнеро при обявяване на бюджета на страната за 2011 г. говорят, че болка ще има. А финансовите пазари обичат болката на задлъжнелите страни.

На второ място, вече всички са уплашени. Ако до началото на лятото германските депутати злобно подмятаха на Атина да продаде Акропола, сега кризата вече сериозно застига и тях. "В Мюнхен най-сетне разбраха, че местните застрахователи ще пострадат жестоко, ако нещо се случи с Франция", коментира висш служител на Европейската комисия дни след като рейтинговата агенция S&P обяви, че може да намали първокласната си оценка не само за Париж, но дори и за Берлин. "Досега те гледаха на кризата като временна болка, която може да се реши с изгонването на някоя страна. На Меркел просто и беше невъзможно да продаде правилната политика на немския бизнес и гласоподаватели." Колкото и бившият канцлер Хелмут Кол - обединил Германия и поставил началото на еврото, да обясняваше, че на наследничката му й липсва историческа визия, спомените не печелят избори.

И на трето място, картите на всички играчи вече са раздадени и могат да бъдат свалени на масата.

Финансовият пластир

Предлаганите мерки са в две групи. Първо краткосрочни, които трябва да дадат повече огнева мощ на ЕС да потушава пожарите в Италия, Гърция, Испания и т.н. Както се очакваше, беше одобрена възможността Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) да може да набира средства от частни инвеститори и други страни, както и да издава гаранции. Европейският механизъм за стабилност (ESM), в който са акционери всички страни членки (и на който България ще стане член, когато влезе в еврозоната), ще започне да действа още през юли 2012 г. Третата краткосрочна мярка е решението страните членки на еврозоната да отпуснат двустранни заеми на Международния валутен фонд, с който той да финансира проблемни страни. Вместо предвижданите 150 ще бъдат отпуснати 200 млрд. евро.

Предварително обсъжданата възможност ESM да придобие функциите на банка обаче са били отхвърлени от Германия. Това решение щеше да бъде "базуката", която да успокои пазарите, тъй като би позволило на ЕЦБ да отпуска пари на механизма и така да заобиколи забраната да финансира директно страните членки. Беше прието единствено, че в определени случаи решението за отпускане на средства от ESM може да бъде вземано с квалифицирано мнозинство от 90% - т.е. с изключение на Франция, Германия и вероятно Италия и Испания нито една страна няма да може да го блокира.

Освен това беше решено повече да не се прибягва да "доброволно" отписване на дългове на страни от еврозоната от частни кредитори. Целта е да се успокоят финансовите институции, че техните заеми към страни от еврозоната няма повече да бъдат експроприирани (само кипърските банки за претърпели загуби от 2 млрд. евро).

Обединени и в бюджетите

Втората цел на срещата - как да се гарантира бъдещето здраве на еврозоната, обаче предизвика големия спор.

Великобритания се противопостави на новите идеи за фискална интеграция, тъй като според британския премиер Дейвид Камерън те заплашват финансовата независимост на Лондонското сити. "Понякога е правилно да кажеш "не мога да направя това, то не е в нашия национален интерес", казал Камерън според Financial Times.

До четвъртък вечер се очакваше, че може да бъде намерен компромис - 27-те се бяха спрели само на козметични промени на Договора за ЕС. Настояването на Лондон да има правото да не прилага европейското законодателство в няколко нови сфери (освен еврото и Шенген) е предизвикало Германия и Франция да предложат нов договор, в който Великобритания ще остане във външната зона на ЕС. Така България неволно изпада в парадоксалната ситуация да работи за изолирането на Великобритания, страната, която през 1999 г. положи огромни усилия да вкара София в преговорния процес с ЕС.

Това, което Германия искаше, са обвързващи правила за спазване на фискалната дисциплина. В сегашната система дори и изискванията за бюджетен дефицит и съотношение на дълг към БВП да бъдат нарушени, няма наказания. Не само това, но именно Германия и Франция се бяха превърнали в рецидивисти - през 2005 г. по тяхно настояване (и при съпротивата на Европейската комисия) правилата на Пакта за стабилност и растеж, които предвиждаха автоматични наказания, бяха разхлабени.

Сега се очаква да влязат няколко нови ограничения. Първо, изискването за балансиран бюджет да бъде записано в националното законодателство на страните - членки на еврозоната. Структурният дефицит (т.е. като се вземе под внимание, че по време на рецесия може да се поддържа по-висок дефицит, а по-време на растеж - излишък) на страните не трябва да надвишава 0.5%. Мерките за корекция при нарушение на това изискване трябва да бъдат договорени с Европейската комисия. Отпаднало е обаче изискването тези планове да бъдат одобрявани от останалите страни членки.

Ако страна - членка на еврозоната, надскочи 3% бюджетен дефицит или 60% дълг спрямо БВП, според предложенията трябва да следват автоматични санкции, освен ако квалифицирано мнозинство от страните не гласува против.

Страните членки трябва да уведомяват предварително партньорите си, ако имат намерение да увеличат националния си дълг.

Детайлните предложения на Европейската комисия - като например системата за предварително наблюдение на националните бюджети, тепърва ще бъдат обсъждани.

И какво означава всичко това

Срещата трябваше да убеди света, че ЕС е способен да се справи с проблемите си. Това по-скоро не стана. Първоначалната реакция е лек растеж на европейските борси и увеличаване на рисковата премия за италианските ценни книжа.

Каквито и мерки за фискален съюз да бъдат предприети, те няма сами по-себе си да решат кризата. Те са пред-условие Германия да развърже ръцете на ЕЦБ. На теория Европейският съюз събира огромна огнева мощ с помощта на всичките си спасителни фондове и МВФ. Но колкото и на брой да стават те, инвеститорите няма да се впечатлят от количеството на предпазните мрежи, те се интересуват от здравината им. Европа в момента изпитва трудности да напълни дори и само сега съществуващия временен EFSF от пазара. Първоначалната идея беше той да прелее в постоянния ESM от средата на 2012 г. Сега обаче се обмисля двата да съществуват паралелно (поне) за една година, което логично удвоява проблема с набирането на средства.

Проблемът е, че националните бюджети на страните от еврозоната не само са недостатъчен източник, но и вероятно ще изправят и стабилните държави пред вратата на дълговата криза. Финансовите пазари пък не са особено ентусиазирани – дори в момента EFSF трудно успява да набере по-големи средства въпреки гаранциите на държавите от еврозоната. Ако те трябва да гарантират още един фонд, това не променя нищо, освен че ще постави под натиск рейтингите им. Далечният и Близкият изток, или най-общо казано, страните с големи резерви, дадоха да се разбере, че не са особено склонни да финансират спасяването на Европа по този начин. Остава само МВФ.

Ако всичко това не даде резултат, в крайна сметка ЕЦБ ще трябва да пусне печатницата за пари. Голяма част от мисловния процес и дебатите са как да се измисли схема, при която ЕЦБ може да се включи с неограничените си възможности да печата пари, без да се нарушат европейските договори; без да се създаде moral hazard, правителствата да зарежат реформите; без ЕЦБ да е изправена пред опасността да понесе загуби и да се декапитализира; без пазарите да загубят доверие в независимостта на ЕЦБ и без помпането на инфлация.

За да се отпуши ЕЦБ, Германия иска да види гаранция за фискална стабилност. Предложените мерки би трябвало да направят Берлин в бъдеще да е по-склонен да си затвори очите за някои "иновативни" подходи, въпросът е, че това ще отнеме още няколко месеца. Пред предложените промени има доста сериозни юридически трудности. Например се очаква Европейската комисия да контролира новия фискален съюз - но в нея имплицитно участва и Великобритания, а тя няма да бъде част от новия договор. Как точно ще бъде дефинирано понятието за бюджетен дефицит (виж текста за българската позиция) и т.н.

Това означава, че за европейските страни финансовата буря вероятно ще продължи да бушува още дълго.

По темата работи и Николай Стоянов