Евгени Ангелов: Държавата трябва да стимулира по-ефективно услугите и експортните фирми

Смятам, че трябва да има един Национален надзорен съвет за научни изследвания и иновации, в който да бъдат включени представителите на правителството, бизнеса и академичната общност. Чрез него ще се задават приоритетите и  конкретните области на въздействие от хора, които са пряко свързани с тематиката. Насоките, фурмулирани от този съвет, ще бъдат рамка за финансиране на проекти през фонда за научни изледвания към МОМН (фундаменталната наука и научни разработки) и новосъздадения фонд за иновации към МИЕТ (комерсиализацията на науката). Като е много важно приоритетите им да се координират.

Другата новост, която предлагаме е звеното, което да се занимава с комерсиализацията на науката да бъде самостоятелен правен субект, отделно държавно предприятие. То ще има собствен бюджет за финансиране на иновативни проекти. Освен това то ще бъде и логичното място, което да стане междинно звено във връзка с оценката и отпускането на финансиране за иновации от еврофондовете през следващия програмен период. А това ще е много важна задача и на европейско ниво в периода 2014-2020 г. Задължително е да имаме адекватна инфраструктура за създаването и прилагането на иновации, за да усвоим голяма част от средствата през следващия програмен период.

Залагаме и на инициативи, чрез които да окуражим компаниите да инвестират повече в иновации. Към момента се обсъжда възстановяването на разходите за социално осигуряване за период от 3 години при наемането на висококвалифициран персонал, по начин който гарантира нетния положителен ефект върху бюджета. Друга мярка е свързана с намаляването на данъчния финансов резултат на предприятията с удвоения размер на разходите за иновации в годината на тяхното формиране.

На концептуално ниво имаме единомислие, но трябва да прегледаме и детайлите, защото както се казва в детайлите се крие дявола, особено що се касае до ефекта върху публичните финанси.

- Данъчни и осигурителни облекчения, отстъпване на право на строеж, предоставяне на безплатна земя... Това са част от промените в Закона за насърчаване на инвестициите, които бяха споменавани към момента. На какъв етап са законодателните промени в тази област и кога очаквате да бъде готов и този нов закон?

- Това, което коментираме в момента с Министерството на финансите е някаква форма не на облекчаване на данъците, а на опрощаване на плащания към държавата за някакъв период от време. Какъв точно да е механизмът в момента се обсъжда, но според мен това ще е нещото, което ще наклони везните в полза на България. Целта ни е да осигурим повече стимули за компании, които предоставят услуги основно извън България или се занимават с експортно-ориентирано производство.

Акцента на сегашният закон е върху физическа инфраструктура и трябва да помислим за стимули свързани с предоставянето на услуги. А в момента най-малко афектираните сектори са именно услугите и преработването на суровини. Нашият потенциал откъм добиването на суровини е ограничен. Повечето компании в сектора са големи и продуктивността им е на световно ниво. В сферата на услугите обаче се забелязва преместване от Западна Еворпа и САЩ към развиващите се пазари. Тук България стои много добре. Много голяма част от запитванията от компании през последните няколко години са именно в сферата на услугите. В момента водим разговори с три фирми, които са водещи в сферата на услугите и аутсорсинга, които имат планове да създадат работни места за няколко стотин до няколко хиляди души в България и региона.

Фирмите, които предоставят услуги не търсят стимули свързани с физическата инфраструктура. Те идват и отварят много на брой и високоплатени работни места. Основните им разходи обикновено са свързани с труд, обучение, оборудване и телекомуникации.

Инвестициите по цял свят са намалели, не само в България. Ние трябва да направим всичко възможно да участваме във финалната фаза на инвестиционното решение на фирмите, които в момента търсят подходящо място и когато отмине кризата, да сме готови с реформите които в момента се правят, за да сме осигурили най-благоприятната среда. Но да ги привличаме в сектори, които да оставят дългосрочен ефект върху икономиката и не са основно насочени към обслужване на местния потребител. Фокусът трябва да е върху експортно-ориентирани производства и услуги и мисля, че това е споделено виждане на цялото правителство.

- Подкрепяте ли изказването на премиера Бойко Борисов пред Общото събрание на КРИБ, че не всички инвестици в България са "добри". Сред "лошите" той визира компаниите от сектора на търговията, строителството, енергетиката, от където "се изважда принадена стойност от държавата".

- Безспорно, това от което икономиката ни има нужда най-много в момента са инвестиции свързани с експорта на стоки и услуги.

Има инвестиции, които повдигат нивото на местната услуга. Такива е имало доста през последните години и като цяло качеството на услугите е на добро ниво в момента. Просто трябва да се регламентират и да сме сигурни, че плащаме справедлива цена за тях. За икономически растеж обаче ни трябват конкурентоспособни предприятия, които изнасят. От егоистична, българска гледна точка, това ни е нужно. Трябва да привличаме компании от Западна Европа и САЩ или от Азия, които изнасят за Европейския съюз (ЕС). Само китайските стоки например имат 25% дял от вноса на ЕС.

Трябва да имаме и нещо друго предивд - в секторите, в които се конкурираме за най-ниската цена, ние натискаме надолу нашите заплати, плащаме по-малко осигуровки, почти никакъв данък печалба и те са несъвместими със забогатяването. Секторите, които предложихме по-рано тази година като такива гарантиращи висока степен на забогатяване бяха например аутсорсинг, високи технологии, земеделие, хранително-вкусова промишленост и др.

- Коментираше се и промяната на статута на БАИ...

- Смятам, че повишаването на статутта на БАИ ще бъде полезно. Тя може да стане или държавна агенция, или под някаква форма да мине на пряко подчинение на премиера. Част от функциите и ролята й са свързани с маркетинга – оказване на подкрепа за инвестироите и провеждане на инициативи за привличането им. Когато инвеститор се обърне към БАИ с конкретен казус обаче е важно агенцията да има възможност за много по-активна роля. Например, ако се налага да се координира работата на няколко министерства, агенцията да може да комуникира директорно с хората, от които това зависи.

Обсъждали сме и вариант агенцията да има към нея съвет в който да участват заместник-министри от различни министерства които да подпомагат по-бързото и активно решаване на казуси, когато възникнат. БАИ трябва да има хоризонтален достъп до всички министерства. Привличането на инвестиции не трябва да е само политика на МИЕТ, а трябва да стане по-широка държавна политика.

- Защо агенцията да бъде на пряко подчинение на премиера?

- Важно е привличането на инвестиции – български и чужди – да стане приоритет в работата на ведомства от които инвестоторите зависят и да има хоризонтални механизми за координация. Това е един от възможните варианти. Има и други. Всичките са на масата.

- Борислав Стефанов ли ще е новият зам.-министър на икономиката?

Нямам идея. Който и да е, ще му предам нещата, по които работим. Ние ще си сътрудничим доста близко и в бъдеще, тъй като областите ни ще са много сходни.

- Как ще коментирате факта, че голем инвеститор като Е.ОН планира да се оттегли от България, вторият по големина производител на снаксове "Стар Фудс" изнася голяма част от производството си към Румъния... Начало на изтеглянето на инвестирите от България ли е това?

- Няма такова нещо. Има други, които влизат в страната или са в процес на влизане. Конкретно за E.ОН, няма изтичане на инвестиция, а един чужд инвеститор е заменен с друг. На повечето места в момента не е възможно да продадеш какъвто и да е бизнес. Това може да се тълкува и по друг начин – в момента към България продължава да има апетит от външни инвеститори за закупуване на местни активи на фона на намаляващия апетит за риск в световен мащаб. А освен това, доколкото съм запознат става въпрос за много по-мащабно, стратегическо решение на E.ОН – компанията излиза от няколко пазара в региона и се фокусира върху други части на света.

- Това, че смяняте поста си, поставя ли на риск изпълнението на Оперативна програма "Конкурентоспособност"?

- Не. За момента тя се развива с добри темпове. 82% от исканията за плащания са удовлетворени. Това, което фактически остава по нея е обявяването на процедурите за енергийна ефективност, за отпускането на нисколихвени кредити, за финансирането на технологичния парк и газовата връзка и още 2-3 по-малки грантови схеми. Аз ще остана ангажиран с първите две докато не се обявят, което трябва да стане най-късно в началото на 2012 г. Схемата за енергийната ефектиност е одобрена, остава ЕБВР да избере банките посредници, а МИЕТ да избере консултантите, на които да разчита. Самата схема ще бъде обявена още през декември или най-късно след празниците, за да могат потенциалните бенефицинети да се запознаят с условията и да се подготвят, така че когато я отворим за кандидатстване, да са с готови проекти. При нисколихвените кредити се предвижда да бъдат отпускани заеми за малки и средни предприятия при лихви до 5%. Ще може да се финансират и оборотни средства, което ще бъде огромен плюс за компаниите. Чрез Гаранционния фонд, който е част от инициативата JEREMIE също се отпускат кредити при преференциални условия, и там освен по-ниска лихва се иска и по-малко обезпечение с около 50-70%.

Програмата има конкретна визия - кое и как трябва да се изпълни. До средата на 2012 г. всички процедури трябва да бъдат обявени, а след това следва сключването на договори до 2013 и плащания до 2015 г.

- Как кризата в еврозоната може да се отрази на България?

Еврозоната и това, което се случва там е очевидно драматично. Важно е Европеиският съюз (ЕС) да се реформира по начин, който ще позволи на Европа да бъде партньор и конкурент на САЩ и Азия. ЕС е най-важния ни търговски партньор и източник на голямата част от инвестициите в България и това което се слчва там има директен ефект върху икономката ни.

На фона на водените преговори и това, което е ясно към момента България стои много добре. Тя се идентифицира с държавите, които са дисциплинирани и спазват правилата и то не само при едно и две паравителства, а още от края на 90-те. Независимо от правителствата, техните плюсове и минуси, страната има доста последователна политика по важните теми и макроиконоическата стабилност е заслуга на няколко правителства. Това, което финансовият министър успя да направи е това положение да се запази в период на криза, да не позволява да се увеличават разходите, което е изключително трудно.

България може да застане с абсолютно самочувствие до големите икономики във формирането на новата визия. Трябва да има разграничаване между тези, които спазват и тези, които не спазват правилата, да има морков и тояга. Ние имаме всички предпоставки да влезем в по-близкия вътрешен кръг. В момента е важно това, което показваме, да бъде оценено.