Европактовизация

В новия пакт има и куп други оспорвани или неясни текстове. Например за ролята на Европейския съд, който може да бъде призован да се произнесе и дори да накаже държавите членки със започнати процедури по свръхдефицит. Според Великобритания пактът не е договор на ЕС, а междуправителствено споразумение и това означава, че страните няма как да разчитат на Европейския съд за неговото прилагане. Което може да превърне новият суперевродокумент в поредния, който дава предписания, но не гарантира спазването им. 

Държавите извън еврозоната (включително и България), които решиха да се включат в пакта, също са недоволни. Причината е, че им си отрежда ролята на "своевременно осведомявани" за вече взетите от страните в еврозоната решения. В последния драфт все пак има малък, но недостатъчен реверанс – когато трябва да се обсъдят конкретни въпроси, свързани с изпълнението на договора, страните извън еврозоната ще бъдат канени поне веднъж годишно на срещите на високо равнище.

2. Каква е българската позиция

Накратко – България подкрепя фискалната и бюджетна дисциплина, но е против идеите за данъчна хармонизация в ЕС.

"Вярваме, че въвеждането на стриктни и постоянни правила за бюджетните дефицити в националните законодателства на страните членки ще бъде силна гаранция за спазването им", се посочва в официално писмо, изпратено през седмицата от финансовия министър Симеон Дянков до колегите му от страните, които не са част от еврозоната. България вече предприе стъпки в тази посока, като прие поправки в Закона за устройството на държавния бюджет. Това е т.нар. Пакт за финансова стабилност. Част от правилата в него трябваше да бъдат записани и в конституцията, но към момента ГЕРБ не може да събере нужния брой гласове за това.

Притесненията на София са свързани с общата и мъглява формулировка на глава четвърта в пакта. И по-точно, че мерките за икономическо сближаване може в някой момент да завършат с идеи за единна корпоративна данъчна основа в ЕС (виж въпрос 5). А макар това да не означава директно увеличаване на ставките, реалният ефект за страни с тясна данъчна основа и нисък данък (каквато е България) ще е точно такъв.

"Убедени сме, че законодателството в областта на прякото данъчно облагане трябва да бъде изключително в компетенциите на националните власти. По тази причина смятаме, че част четири трябва да бъде изключена от договора и да се разисква в бъдеще", се посочва още в писмото на Дянков. Искането на България и други страни извън еврозоната начело с Полша е те да бъдат поканени при обсъждане на мерките за икономическо сближаване. Така те ще са на масата, когато се договарят важните детайли.

3. За какво още преговаря България

"Ние сме една от трите финансово най-дисциплинирани държави. Искаме да бъдем подпомогнати поне по същия начин, по който и недисциплинираните, а именно – да се направи съфинансирането на европейски проекти 5% вместо 20%, както е досега, и това да продължи толкова, колкото за другите държави, които ще бъдат подпомогнати по този начин", заяви премиерът Бойко Борисов пред журналистите, отразяващи визитата му в Берлин тази седмица.

На пръв поглед този въпрос няма нищо общо с фискалния пакт. Според правителствени източници обаче София се надява да получи "да" в замяна на подкрепа на исканите от Германия правила за финансова дисциплина.

В кабинета се мисли и дали намаляването на размера на съфинансирането за България може да се изтъргува срещу подкрепа за въвеждането на данък върху финансовите транзакции в ЕС (виж въпрос 7). За момента тази стратегия не изглежда да има шанс. В Берлин премиерът поиска благословията на германския канцлер Ангела Меркел. Тя отказа да поеме ангажимент. "Българският министър-председател ми обясни своите специфични виждания. Ще разговаряме за по-голяма гъвкавост. Не можах да дам определени обещания, но ще видим какво може да се направи", каза Меркел, цитирана от агенция "Фокус". Тя обясни, че ако се допусне различно третиране за България, същото може да поискат и други държави, а защо не и отделни германски провинции, като Бавария например.

Българската правителствена пресслужба предаде думите на германския канцлер в малко по-оптимистичен нюанс - "че правителството ни е получило разбиране по въпроса и казусът предстои да бъде обсъден в Европейската комисия, за да бъде решено как да се постигне по-голяма гъвкавост".

4. Обвързва ли ни този пакт с някакви финансови ангажименти?

Най-краткият отговор е не. Двете европейски инициативи, свързани с директен финансов ангажимент, са Европейският механизъм за стабилност (ESM) и замисленото извънредно увеличение на капитала на Международния валутен фонд с 200 млрд. евро. България не е страна по договора за ESM и няма финансови обвързаности по него, твърдят от финансовото министерство.

Твърдо "не" е отговорът ни и за извънредното увеличение на капацитета на МВФ. А българските политици нееднократно са заявявали, че страната ни няма да участва "във финансирането на програми за подпомагане на финансово недисциплинирани държави".

5. Присъединяването към фискалния пакт означава ли увеличаване на данъците?

В проектодокумента няма такъв текст. Опасенията на българските власти са свързани с препратките, които един от вариантите му правеше към пакта Евро плюс. А в него една от мерките е координация на данъчните политики на страните членки. Подозренията на държавите с ниски ставки на корпоративния данък, между които е и България, са, че под "икономическо сближаване" и "данъчна координация" всъщност се крие желанието на Франция и Германия да се въведе обща консолидирана основа за корпоративно подоходно облагане. Идеята е компаниите, които функционират в няколко страни от ЕС, да могат да изчисляват данъчната си основа и задължения по обща методика. Във формулата, предложена от ЕК, участват с равна тежест продажби, труд (заплати и брой служители) и активи. Подобно осчетоводяване означава, че страни с малък пазар и ниски доходи като България може да загубят част от постъпленията си от корпоративен данък.

"Ние по никакъв начин няма да се съгласим с уеднаквяване на данъците в Европейския съюз, защото българският народ си е изстрадал тези данъци", заяви премиерът Борисов по време на парламентарен контрол.

В последния известен засега драфт на пакта, публикуван от The Telegraph, препратките към Евро плюс са премахнати.

6. Кога мерките, записани в пакта, влизат в сила за България?

Българското правителство е взело принципно решение да се присъедини към пакта. Най-кратката аргументация защо даде премиерът: "Не можем да чакаме някой друг да го решава, а ние да не участваме в изготвянето на документа".

Той обясни, че на този етап България може да се присъедини към споразумението и да реши дали да изпълнява част от мерките в него по-рано, или пък да изчака приемането ни в еврозоната. Пактът е със силата на международен договор, така че ще трябва да се ратифицира и от българският парламент. В момента, в който това стане факт, страната ни поема задължение да го изпълнява. "Ние следим промените в документа внимателно и когато получим окончателния му вариант, ще ви го представим своевременно", обеща Борисов пред депутатите.

7. Ще има ли нов данък върху финансовите транзакции и какво ще е отражението му върху България?

Идеята за банков данък (известен още като "Тобин", или данък "Робин Худ") не е нова. Десет страни в ЕС (сред които Великобритания) вече имат някаква форма на подобно облагане. Миналата година обаче Европейската комисия с подкрепата на Германия и Франция постави въпроса за въвеждането на единно облагане много сериозно, като надеждата на Брюксел е до началото на 2013 г. всички транзакции между финансови институции на вторичния пазар в ЕС да бъдат облагани с 0.1% от пазарната цена за акции и облигации и 0.01% за деривати.

Предложението е всички европейски финансови институции, които сключват сделки помежду си, да плащат този данък на съответната държава, където е регистрирана централата им. Когато европейско и неевропейско дружество извършват сделки, и двете страни плащат на държавата, където е регистрирана централата на европейското. Така данъкът се разпределя по страни, въпреки че голяма част от сделките се сключват в Лондон.

Ако питате представителите на комисията, те категорично ще заявят, че идеята за този данък не е наказателна, т.е. целта не е да бъдат ограничени спекулативните сделки и да се намали рискът в системата. Брюксел твърди, че иска да събере финансови постъпления от един сектор, който е виновен за кризата, спечелил е много от държавната помощ и освен това не е достатъчно обложен, тъй като не дължи ДДС за много от дейностите си. Прогнозираното свиване на пазара на деривати със 75% например е само позитивен страничен ефект, както отбеляза един висш представител на ЕК в разговор с "Капитал". Проблемите с данъка обаче са доста. Като начало основният играч на финансовия пазар в Европа - Великобритания, отказва да подкрепи такава идея. Швеция и Ирландия се присъединиха към тази позиция, както и България. Френският президент Никола Саркози обяви, че ако не бъде одобрен от всичките 27 страни членки, новият данък може да бъде вкаран в сила само от група държави. Срещу това мнение се обяви гуверньорът на френската централна банка Кристиян Нойер, според когото разделното въвеждане на данъка бе било непродуктивно. Позицията на Лондон пък е, че смисъл от банков данък има само ако той бъде въведен на глобален принцип, за да не доведе до изтичане на капитал, работни места и финансови институции към други центрове. Проучване на консултантите от Oliver Wyman твърди, че високочестотната търговия (такава, осъществявана от компютърни програми) възлиза на едва 10% от транзакциите на хедж фондове и банки и от тези сделки 4/5 ще се прехвърлят извън юрисдикцията на ЕС. Очевидно е също така, че където е възможно, финансовите посредници и институции ще прехвърлят тежестта върху крайните клиенти. На това ЕК отговаря, че в 85% от случаите крайният клиент е друга институция.

Новият данък няма да има кой знае какъв ефект в България, тъй като тя е едва 0.3% от целия финансов пазар на ЕС. Но София е принципно против нови данъци, особено такива, администрирани от ЕК. Тази позиция може да претърпи промяна предвид предстоящите преговори с Германия и Франция за намаляване на националното съфинансиране по еврофондовете.

По темата работи и Огнян Георгиев