Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Ние сме с Германия" е мотото на европейската политика на София напоследък. То важи и за българската позиция по новия фискален пакт на ЕС, който в момента се оформя сред френетични консултации между европейските столици, циркулиране на проектоварианти и усърдно мислене в правните служби в Брюксел. Ако някой се е надявал обаче София да "изтъргува" подкрепата си за Берлин, тази седмица сигурно се е разочаровал. Защото на всички искания на българския премиер германският канцлер Ангела Меркел отговори в стил "ще видим".
За приемането на новия фискален пакт лидерите на ЕС се споразумяха в края на миналата година. Но важните детайли в него се обсъждат в момента. Както всеки нов европейски документ напоследък, и този носи почерка на тандема "Меркози". В изработването му беше включена и Европейската централна банка, което в комбинация с Германия предполага опит за налагане на строга фискална диета на лошите момчета в еврозоната. И в тон с традицията всичко да се променя до последния момент проектодокументът вече претърпя няколко модификации. Сега се обсъжда драфт номер четири. До следващата среща на върха на ЕС на 30 януари обаче няколкото страници вероятно ще минат през още няколко редакции. Или както се опита да обясни ситуацията българският премиер Бойко Борисов: "По време на съветите толкова много предложения се правят, че ако не ме лъже паметта, на последния Европейски съвет завършихме някъде към 5 или 6 часа сутринта. Убеден съм, че накрая никой от лидерите не знаеше какво точно сме се разбрали по отделните точки от началото."
България даде принципната си подкрепа за новия пакт. И дебатите за съдържанието му ни засягат пряко. В следващите редове ще ви разкажем каква е позицията на правителството и какви задължения ще поеме София.
1. Каква е целта на т.нар. фискален пакт
По план, той трябва да влезе в сила от началото на 2013 г. Не е сигурно дали това е хапчето, което ще успокои пазарите. Но е сигурно, че повдига нови въпроси. Една от най-оспорваните части в документа е свързана с т.нар. златно правило за фискална стабилност и неговото прилагане. Накратко, то определя какви са допустимите размери на бюджетните дефицити на страните. За да се гарантира, че те ще се спазват, правилата трябва да се запишат в националните законодателства на всички, които подпишат договора. На държавите членки ще бъде разрешено "временно да се отклонят" от тях в случай на необичайно събитие или в периоди на тежка икономическа криза. Тези опити за разхлабване на правилата вече предизвикаха безпокойство в Берлин и в ЕЦБ. Тъй като по този път новият документ може да последва съдбата на стария Пакт за стабилност и растеж, който на теория също ограничава дефицитите и дълговете, но на практика на нарушителите им се разминава. Затова в новия се предлага нова рестрикция - страните, които не въведат фискалните ограничения в националните си законодателства, да нямат достъп до спасителния фонд на ЕС (ESM).
Държавите извън еврозоната (включително и България), които решиха да се включат в пакта, също са недоволни. Причината е, че им си отрежда ролята на "своевременно осведомявани" за вече взетите от страните в еврозоната решения. В последния драфт все пак има малък, но недостатъчен реверанс – когато трябва да се обсъдят конкретни въпроси, свързани с изпълнението на договора, страните извън еврозоната ще бъдат канени поне веднъж годишно на срещите на високо равнище.
2. Каква е българската позиция
Накратко – България подкрепя фискалната и бюджетна дисциплина, но е против идеите за данъчна хармонизация в ЕС.
"Вярваме, че въвеждането на стриктни и постоянни правила за бюджетните дефицити в националните законодателства на страните членки ще бъде силна гаранция за спазването им", се посочва в официално писмо, изпратено през седмицата от финансовия министър Симеон Дянков до колегите му от страните, които не са част от еврозоната. България вече предприе стъпки в тази посока, като прие поправки в Закона за устройството на държавния бюджет. Това е т.нар. Пакт за финансова стабилност. Част от правилата в него трябваше да бъдат записани и в конституцията, но към момента ГЕРБ не може да събере нужния брой гласове за това."Убедени сме, че законодателството в областта на прякото данъчно облагане трябва да бъде изключително в компетенциите на националните власти. По тази причина смятаме, че част четири трябва да бъде изключена от договора и да се разисква в бъдеще", се посочва още в писмото на Дянков. Искането на България и други страни извън еврозоната начело с Полша е те да бъдат поканени при обсъждане на мерките за икономическо сближаване. Така те ще са на масата, когато се договарят важните детайли.
3. За какво още преговаря България
"Ние сме една от трите финансово най-дисциплинирани държави. Искаме да бъдем подпомогнати поне по същия начин, по който и недисциплинираните, а именно – да се направи съфинансирането на европейски проекти 5% вместо 20%, както е досега, и това да продължи толкова, колкото за другите държави, които ще бъдат подпомогнати по този начин", заяви премиерът Бойко Борисов пред журналистите, отразяващи визитата му в Берлин тази седмица.
На пръв поглед този въпрос няма нищо общо с фискалния пакт. Според правителствени източници обаче София се надява да получи "да" в замяна на подкрепа на исканите от Германия правила за финансова дисциплина.Българската правителствена пресслужба предаде думите на германския канцлер в малко по-оптимистичен нюанс - "че правителството ни е получило разбиране по въпроса и казусът предстои да бъде обсъден в Европейската комисия, за да бъде решено как да се постигне по-голяма гъвкавост".
4. Обвързва ли ни този пакт с някакви финансови ангажименти?
Най-краткият отговор е не. Двете европейски инициативи, свързани с директен финансов ангажимент, са Европейският механизъм за стабилност (ESM) и замисленото извънредно увеличение на капитала на Международния валутен фонд с 200 млрд. евро. България не е страна по договора за ESM и няма финансови обвързаности по него, твърдят от финансовото министерство.
Твърдо "не" е отговорът ни и за извънредното увеличение на капацитета на МВФ. А българските политици нееднократно са заявявали, че страната ни няма да участва "във финансирането на програми за подпомагане на финансово недисциплинирани държави".
5. Присъединяването към фискалния пакт означава ли увеличаване на данъците?
В проектодокумента няма такъв текст. Опасенията на българските власти са свързани с препратките, които един от вариантите му правеше към пакта Евро плюс. А в него една от мерките е координация на данъчните политики на страните членки. Подозренията на държавите с ниски ставки на корпоративния данък, между които е и България, са, че под "икономическо сближаване" и "данъчна координация" всъщност се крие желанието на Франция и Германия да се въведе обща консолидирана основа за корпоративно подоходно облагане. Идеята е компаниите, които функционират в няколко страни от ЕС, да могат да изчисляват данъчната си основа и задължения по обща методика. Във формулата, предложена от ЕК, участват с равна тежест продажби, труд (заплати и брой служители) и активи. Подобно осчетоводяване означава, че страни с малък пазар и ниски доходи като България може да загубят част от постъпленията си от корпоративен данък.
"Ние по никакъв начин няма да се съгласим с уеднаквяване на данъците в Европейския съюз, защото българският народ си е изстрадал тези данъци", заяви премиерът Борисов по време на парламентарен контрол.В последния известен засега драфт на пакта, публикуван от The Telegraph, препратките към Евро плюс са премахнати.
6. Кога мерките, записани в пакта, влизат в сила за България?
Българското правителство е взело принципно решение да се присъедини към пакта. Най-кратката аргументация защо даде премиерът: "Не можем да чакаме някой друг да го решава, а ние да не участваме в изготвянето на документа".
Той обясни, че на този етап България може да се присъедини към споразумението и да реши дали да изпълнява част от мерките в него по-рано, или пък да изчака приемането ни в еврозоната. Пактът е със силата на международен договор, така че ще трябва да се ратифицира и от българският парламент. В момента, в който това стане факт, страната ни поема задължение да го изпълнява. "Ние следим промените в документа внимателно и когато получим окончателния му вариант, ще ви го представим своевременно", обеща Борисов пред депутатите.
7. Ще има ли нов данък върху финансовите транзакции и какво ще е отражението му върху България?
Идеята за банков данък (известен още като "Тобин", или данък "Робин Худ") не е нова. Десет страни в ЕС (сред които Великобритания) вече имат някаква форма на подобно облагане. Миналата година обаче Европейската комисия с подкрепата на Германия и Франция постави въпроса за въвеждането на единно облагане много сериозно, като надеждата на Брюксел е до началото на 2013 г. всички транзакции между финансови институции на вторичния пазар в ЕС да бъдат облагани с 0.1% от пазарната цена за акции и облигации и 0.01% за деривати.
Предложението е всички европейски финансови институции, които сключват сделки помежду си, да плащат този данък на съответната държава, където е регистрирана централата им. Когато европейско и неевропейско дружество извършват сделки, и двете страни плащат на държавата, където е регистрирана централата на европейското. Така данъкът се разпределя по страни, въпреки че голяма част от сделките се сключват в Лондон.Новият данък няма да има кой знае какъв ефект в България, тъй като тя е едва 0.3% от целия финансов пазар на ЕС. Но София е принципно против нови данъци, особено такива, администрирани от ЕК. Тази позиция може да претърпи промяна предвид предстоящите преговори с Германия и Франция за намаляване на националното съфинансиране по еврофондовете.
По темата работи и Огнян Георгиев
4 коментара
Какъвто и „фискален пакт” да се приеме, страните по него са обречени жертви на запазвана никому ненужна държавна финансова грешка, поради която ще продължи да се развива сегашна криза.
Слабост е, че европейските правителства и техни експерти не осъзнават тази държавна управленска слабост, поради която се развива криза, а силите се влагат за последици при криза, без да се отчита тяхна причина.
Днес европейците живеят при неразвито държавно финансово управление, което е НЕПРИГОДНО за стопанство с евро.
Това е същината на кардиналната държавна финансова грешка, която подсигурява развитие на диспропорции и (при достатъчно време) криза.
Сега в Европа, успешното противодействие срещу стопанска криза е възможно само при усъвършенствано държавно финансово управление, което да е ГОДНО за стопанство с евро.
Пример: Ако Гърция бе подобрила своето държавно финансово управление и същото бе станало ГОДНО за евро - досега да е забравила за сегашни свои трудности и щеше на има възможност да плаща дълговете си в срок и нейни кредитори нямаше да понасят болезнени щети за милиарди евро.
Ще има протести, и то в цяла Европа скоро.
Германия не може да налага тоя план.
Какво се случи?
Първо, ЕС е на дъното на компроментацията си - първата му версия рухна, защото се оказа нещо небалансирано конструиран. (Да ги питаш архитектите му сега, ама ние не сме.) Еврозоната се оказа откровен капан за държавите. (Гърция и другите закъсали не могат сега да се спасят чрез инфлация, защото всъщност им е отнето правото на собствената валута.)
И сега, както и Саркози каза: "Правим Европа отново."
На каква база ще обединиш всички тея държави разочаровани и пострадали от предишния ЕС?
Германската идея: "Ще затягате колани до посиняване, с опасност от задушаване, ама ще си изплащате дълговете към Дойчебанк." Кредитен капан някакъв.
Ако Германия иска да бъде лидер, тя трабва да бъде принципна. С хитруване надребно не става. Затова недоволството срещу немския план нараства.
Не се гради така нова Европа.
Прощавайте, грешка! Отворил съм няколко прозореца и съм писал не където трябва. Горният ми коментар не е по тая статия, а по "АААми сега" 012/01/20/1749487_aaami_sega/?sp=1#storystart
http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/sviat/2
Мнго не равностойно е развитието на отделните държави в ЕС както като общества, икономики, интелектоално ниво, организация на обществото,потенциал за развитие. Да се движат всички под един строи с напълно синхронизирано законодателство това значи да се спре развитието на по ниско развитите. Беше изгубен периодът от приемане в Евросъюза до покриване на определени изисквания с цел изравняване с най-добрите общества и икономики. Строгите условия следваше да са в началото с приемането. Стана така, че някой помислиха че могат да настигнат другите по стандарт само на живота и то чрез кредити. Това беше видно, но не и преустановено навреме. Сега е късно и правилата които не бяха написани в началото, сега следва да се напишат и започне от начало. Друг изход няма.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.