ACTA отваря вратите за произвол

Към това трябва да се добави изискването за "ефективни действия" срещу "всякакво нарушение на права върху интелектуална собственост в цифровата среда", както и изискването за въвеждане на неотложни корективни мерки за предотвратяване на нарушения и мерки за възпиране на всяко последващо нарушение. Не се изяснява какви са тези мерки, но те могат да приемат формата на т.нар. три удара (ако бъде установено, че три пъти сваляте незаконно съдържание, интернетът ви се прекъсва - бел. ред.)

Така АСТА създава предпоставки за сериозно извънсъдебно вмешателство при авторскоправни спорове в цифровата среда, които определено са в ущърб на интернет потребителите.

Текстовете за "случаите на заобикаляне на ефективни технологични мерки" са доста интересни. Има ли такова законодателство в България, което да наказва тези, които умишлено премахват защитата?

Да, въведено е в Европейския съюз през 2003 с директива 2001/29/ЕС, а България го възприема през 2005, т.е. преди присъединяването си към ЕС. У нас е разписано в чл. 92 ал. 6 и 7 от ЗАПСП и представлява административно нарушение. С приемането на АСТА ще се превърне в престъпление от наказателноправен характер, което ще доведе до по-суровото му санкциониране.

В АCТА обаче се казва, че такива наказателноправни мерки държавите трябва да въведат "поне" за случаите на нарушения с търговски мащаби. Т.е. крайните потребители по-скоро няма да бъдат засегнати.

"Поне" означава, че могат да се въведат и за нетърговски мащаби. Т.е държавата може да разшири обхвата на тези мерки. Колкото до това, че действия се предприемат само срещу съзнателни нарушители, тук става дума само заобикалянето на ефективна технологична мярка, а не до "корективните действия" сами по себе си. Всеки път когато рипвате диск, това е съзнателно действие...

Казус. Спират ви с лаптоп с нелецинзиран "Уиндоус" и ви наказват. Но не е ли така и сега?

Не съвсем, защото към момента държателят на нелицензиран софтуер подлежи на административноправна отговорност, като е спорно дали изобщо ще се стигне дотам в случаите по непредпазливост, каквато обикновено е ситуацията при частните потребители. НК предвижда наказателноправна отговорност само при умишлено действие, каквото може да се вмени на бизнес сектора, но почти никога на частния потребител.

След АСТА обаче положението ще е значително по-усложнено заради залегналата в него идея да преследва всяко нарушение и неясната дефиниция на "търговски мащаб".

В споразумението постоянно се говори за действия в търговски мащаб. Какво означава това? Има ли международноправна дефиниция?

Не, но съществува дефиниция в директива 2004/48, която гласи: "Действия, извършени в търговски мащаб, са действията, извършени за извличане на пряко или непряко икономическо или търговско предимство. Това обикновено изключва действията, извършени от крайни потребители, които постъпват добросъвестно." Дефиницията в АСТА обаче гласи: "Дейностите, развивани в търговски мащаб, включват поне извършването на търговска дейност с цел извличането на пряка или непряка икономическа или търговска изгода."

С просто око е видно, че АСТА не изключва от дефиницията крайните потребители, които постъпват добросъвестно, а това в цифровата среда би се отнасяло до огромното мнозинство.

Определението на търговски мащаб в АСТА е много по-неясно и това де юре ликвидира привилегията за крайните потребители, които действат добросъвестно (и за свои лични цели).