🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Филтърът лесно се запушва

   ©  Красимир Юскеселиев
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

България не е първата държава, която се чуди как да регулира онлайн хазарта. През последното десетилетие въпросът вълнува законотворците и в САЩ, и в редица европейски страни.

Немалка част от тези държави се насочват именно към най-крайните мерки. Арсеналът за противодействие на нелегалния хазарт в интернет се състои от две основни оръжия. Първото е принуждаване на интернет доставчици да филтрират своите мрежи или блокират определени сайтове. Второто - ограничаване на финансови разплащания от и към нелицензирани хазартни услуги. Тези подходи изглеждат логични и лесно приложими, но емпиричният опит, натрупан към момента, недвусмислено показва, че те са не само крайно противоречиви, но и неефективни. Липсват доказателства за държава, в която те са въведени, и това е довело до по-добра защита на потребителите на хазартни услуги, намаляване на сивия сектор или трайно повишаване на данъчните постъпления от дейността. 

Липсата на обща европейска законодателна рамка в сферата обаче, води до мултиплицирането на противоречивите практики.

Чуждият опит...

Пресните примери са Словакия и Румъния. Общественият натиск в Словакия накара Министерството на финансите да се допита до Европейската комисия и да замрази процедурата по изготвянето на ресорен закон. Румънското правителство пък прие сходно на обсъжданото в България решение - местният хазартен регулатор да идентифицира уебсайтове, които предоставят хазартни услуги без необходимите разрешителни и да изготвя списък, на база на който интернет доставчиците да блокират тези сайтове. Нещо повече – списъкът трябва да съдържа и сайтове, в които има линкове (с "маркетингова, рекламна или каквато и да било промотираща цел") към нелицензирани хазартни услуги. Според действащото законодателство в Румъния обаче няма закон, който да задължава интернет доставчиците да изпълняват исканията за филтриране, и те не го правят.

Сред останалите държави, в чието законодателство е предвидено филтриране или блокиране на разплащания към хазартни сайтове, са Норвегия, Италия, Франция, САЩ. Норвежкият опит показва, че 18 месеца след приемане на закон, който забранява плащането към нелицензирани сайтове за хазарт, 54% от потребителите, играят толкова често на тях, колкото и преди забраната. Нещо повече – 5% от тях играят дори по-често от преди, сочат данни на норвежкия хазартен регулатор. Това се дължи на използването от страна на хазартните оператори на разплащателни методи като електронни портфейли, предплатени карти, компании за факторинг и т.н., които не изискват местни банкови сметки и остават непроследими.

В Италия рестриктивната процедура е различна: доставчиците на интернет са задължени да пренасочват потребители, които се опитват да влязат в нелицензиран хазартен сайт към страница, на която са обяснени причините за забраната. Ефектът от мярката също е неубедителен. Въпреки че има над 2700 блокирани уебстраници в периода януари – септември 2010 г., отчетените кликове на сайтове без лиценз за същия период са над 525 млн. Проблемът е, че въпреки сериозните усилия за ограничаване на достъпа за повечето интернет потребители е прекалено лесно да заобикалят забраните, използвайки елементарни процедури, се посочва в доклад, изследващ силните и слабите страни на законодателството в сферата на онлайн хазарта, изготвен от италианската MAG - Consulenti Associati.

Френският Закон за хазарта от 2010 г. също предвижда ограничаване на достъпа до онлайн хазартни услуги, които не са лицензирани в страната, както и блокиране на плащанията към и от тях. Пет месеца след въвеждането на новия закон в действие черният пазар в страната остава по-голям от официалния – 57% срещу 43%, посочва доклад на Европейската асоциация за хазарт и залагания EGBA.

...и изводите от него

Опитът на държавите, които вече са възприели ограничителни законови мерки срещу нелицензираните хазартни сайтове, включително филтриране на интернет мрежи от телеком оператори и блокиране на разплащания от банки, показва, че тези мерки не постигат ефекта, който целят. Те са не само противоречиви и непропорционални, но и не са достатъчно ефективни.

"Подобни мерки са неефективни, лесни за заобикаляне и насърчават потребителите да използват не дотам сигурни хазартни сайтове, показват данните от всички пазари, на които са въведени", е заключението на EGBA. За банките и интернет операторите пък всички тези усилия за забрана означават повишени административни и оперативни разходи.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    shniur2004 avatar :-?
    Ivo Georgiev
    • + 5

    тази тема имаше коментари,а сега не???

    Нередност?
Нов коментар