Да строим парка нов!

Но физическата част е всъщност по-маловажната. Точно както сърцето на един древен амфитеатър е акустиката, така сърцето на един модерен технологичен парк са взаимовръзките между участниците в него. Успехът на този амбициозен проект ще зависи от това дали ще успее да задвижи отношенията бизнес-наука-иновации - отдавна търсеният граал на икономическия просперитет. С тях той може да промени икономическия пейзаж в страната. Без тях, ще остане просто поредният офис център.

Как се стигна дотук

България всъщност е заделила пари за технологични паркове още през 2007 г., когато е договаряла оперативна програма "Конкурентоспособност". Там има отделна ос на стойност 50 млн. евро, която е трябвало да бъде разпределена за такива проекти. В началото на миналата година, след като тази ос е била отворена за предложения, са пристигнали само две, които според управляващия орган са били непълни и незавършени. "Направихме пробен старт и не получихме обнадеждаващи резултати", казва Евгени Ангелов - бивш зам.-министър на икономиката и настоящ съветник по икономическите въпроси на президента, една от движещите сили зад проекта. "Общината например имаше добро намерение за сътрудничество с Дортмунд, но нямаше конкретна идея как да стане това. Университетите имаха всеки свои собствени малки проекти. Тогава решихме, че трябва да ги окрупним, за да създадем нещо стойностно."

Идеята постепенно обхванала всичко, което подкрепя прохождащата инфраструктура за иновации - от лаборатории и бизнес инкубатор до новосъздадените фондове за първоначален капитал на JEREMIE. Казано просто - място, на което всеки студент с идея да може да стартира бизнес лесно и бързо, да получи съвет, да регистрира патент, да пресече "долината на смъртта" от идеята до пазарната реализация и да излезе оттам с развиваща се фирма. "Това трябва да е проект флагман", казва друг зам.-министър (вече бивш) - Жулиета Хубенова. Тя смята, че никой освен държавата не иска или не може към момента да сформира необходимия капацитет за подобен проект.

В започналите преговори, в които представители на Министерството на икономиката убеждават БАН, Софийския и Техническия университет, както и представители на общината и на бизнеса, че е по-добре да има общ проект, в който всички да намерят своето място, и един такъв парк е "повече от смяна на дограма, купуване на компютри и т.н." по думите на Ангелов. Самите академични представители в преговорите казаха пред "Капитал", че не е било никак трудно да се съгласят с идеята, защото осъзнават предимствата на мащаба. Европейската комисия също подкрепя идеята - на България е позволено да преформатира правилата по тази ос, за да направи държавна проектна компания, която да получи 50-те милиона и да ги използва за създаването на парка. Европейската система JASPERS, която подпомага страните в изготвянето на големи проекти, дори е прегледала бизнес плана на начинанието и до края на юни се очаква той да е готов и парите да бъдат прехвърлени. 

Фокусът на парка е избран на базата на поръчаното на AT Kearney изследване на икономиката, което вижда потенциал за България в информационни и комуникационни технологии (ИКТ) и науки за живота (фармацевтика, биотехнологии и др.). "Проучихме на място и с размяна на мнения над 30 подобни проекта и открихме две важни неща", казва Жулиета Хубенова. "Първо - фокусът е много важен. Т.е. да има пазарно приложение на иновациите с цел развитие на компании с висока добавена стойност. И второ - да се стъпи на области, в които българската наука и бизнес имат изграден капацитет и пазарни предимства."

Тъй като зад много от успешните примери  стоят водещи компания, водени са преговори с HP и IBM, които да участват в създаването на концепцията и след това да използват парка за собствени развойни нужди. Решено е какво ще включва първият етап - офис сграда за по-големи компании, бизнес инкубатор за начинаещи фирми, зали за обучение и лаборатории, които най-вероятно ще се намират в музей на информационните технологии. Идеята на музея не е да разказва за миналото, а да е интерактивен и да привлича децата и младежите, като събужда интереса им към инженерни специалности.

Дори е направен контакт с екип от седем млади изследователи от престижния университет Berkeley в Калифорния, които посвещават дипломната си работа за това как може да се развие ИКТ частта от софийския тех парк. Тази седмица те изнесоха втората си презентация пред МИЕТ. 

Добре, а сега?

Целият този процес се движеше много или малко извън медийното внимание до средата на тази година, когато Плевнелиев изведнъж освети проекта на срещите си с технологични гиганти в САЩ. Там той покани и Cisco, и Google да участват в изграждането и работата на парка.

Дали по съвпадение или не, но след тази публичност проектът доби още скорост. Тази седмица стана ясно, че проектната компания ще бъде основана до дни, а неин ръководител ще е външен мениджър - Елица Панайотова. Панайотова е специалист по архитектурно проектиране и е управлявала "Бизнес парк София" и други големи проекти (Панайотова е била изпълнителен директор и на "Алфа дивелопмънтс", част от "Алфа финанс холдинг", в който мажоритарен собственик е Иво Прокопиев, съиздател на "Капитал"). Тя обяснява, че е получила предложението едва преди седмица и е използвала времето, преди да приеме, за да се срещне с различни хора и да проучи направеното до момента. "Проектът е изключително интересен и стратегически за България. Това не е офис парк – в София в момента има предостатъчно офис площи", казва новият директор на тех парка. "Проектът трябва да бъде платформа за стартиращи компании, на R&D (научна и развойна дейност), на обмен на знания и информация и трябва да функционира на бизнес принцип, т.е. да се самоиздържа. Ще стартира с финансиране по еврофондовете, но с течение на времето ще се отваря и към други източници на финансиране – различни програми, защо не и целеви държавни фондове, както и частни партньори."

В управлението на компанията ще влизат още един или двама представители на МИЕТ, а в нея ще работят няколко външни експерти. Проектната компания ще има и надзорен съвет, в който трябва да влизат представители на всички заинтересувани - бизнесът, академичната общност, общината. Заедно всички те ще имат за задача до няколко месеца да довършат концепцията на парка, за да могат търговете за обществени поръчки да тръгнат в началото на 2013 г. и да бъдат изпълнени до 2015 г.

Тук нещата стават леко оплетени. Тъй като цялото ръководство на МИЕТ бе сменено в последните няколко месеца, прехвърлянето на такъв мащабен проект отнема време. Нито Ангелов, нито Хубенова вече работят там, а на Панайотова тепърва предстои да навлезе в проекта. Първите казват, че концепция има, Панайотова говори за "визия, която трябва да бъде детайлизирана", а университетите и бизнесът изобщо не изглежда да са наясно какво ще се получи в крайна сметка (виж мненията им, както и рисковете пред парка). Дори мястото, на което ще се строи, не изглежда уточнено - дали ще е откъм "Арена Армеец", или откъм ИПК "Родина", дали ще са две или повече сгради, дали ще се ползват или събарят старите казарми. Всичко това ще стане ясно по-нататък, когато бъде обявен архитектурен конкурс, което прави следващите няколко месеца ключови за окончателното оформяне на плана.

"Това, че няма завършена концепция, не е фатално", казва председателят на Български ИКТ клъстър Петър Статев. "Има една смислена идея и засега нещата са по правилния начин." Това, по което никой не изглежда да има съмнения, е нуждата да се започне възможно най-бързо. "Защо е важно да се стартира сега? Има заделени 50 млн. евро, които ще изградят съпътстващата инфраструктура и сградите. Ако се отложи за следващия период, ние ще изгубим между 5 и 7 години", казва новият ръководител на "Конкурентоспособност" Кирил Гератлиев.

Новата магистрала

Причината за бързането всъщност е много по-голяма от тези 50 млн. Следващият програмен период на ЕС ще бъде насочен към възможностите за насърчаване на икономически растеж в замрялата европейска икономика. Всичко, което мирише по някакъв начин на иновации, ще бъде посрещано с ентусиазъм. Ако проектът стартира по план, в периода 2014 - 2020 г. той може да ползва още между 100 и 200 млн. евро, които освен за него ще отидат и за още няколко подобни проекта в страната. Но дори и това не е толкова важно, колкото ще бъде ефектът от парка, ако той заработи.

"Технопарк София" не е Силициевата долина, нито има за цел да бъде. България пък няма да е първата страна, която прави технологичен парк - напоследък е модно да се стимулира икономиката по този начин. Но проектът носи белези, които България категорично не е показвала в досегашния си опит в ЕС: дългосрочно планиране, мислене в перспектива и опит за съвместна работа на различни недържавни структури. Освен полезен за студенти и малки стартиращи компании проектът ще бъде безценен и за самочувствието и увереността, че тук също могат да се случват интересни неща. Ако ви трябва метафора колко важен може да се окаже проектът, по думите на самия Росен Плевнелиев, това ще е "магистрала "Тракия" на периода 2014 - 2020".

Разбира се, оптимизмът от добрата идея не бива да скрива от поглед потенциалните пречки. А те са повече от достатъчно. На първо място, времето за реализация на първите стъпки е изключително кратко. На второ, разбира се, никой още не знае как и дали магията наистина ще се случи - дали акустиката в амфитеатъра ще я има. Докато Евгени Ангелов и Росен Плевнелиев например много държат на големите имена, които да рекламират проекта, Тодор Ялъмов  от фондация "Приложни изследвания и комуникации" казва, че според него те не гарантират успех. "Аз бих поканил утвърдени български фирми на световните пазари, които имат потенциал за растеж, и международни фирми, които имат сериозни производства тук и могат да генерират растеж чрез привличане или увеличаване на капацитета на съществуващите им звена за изследвания." Самите HP пък още не са дали индикация дали мислят да се възползват от офертата на правителството. Саша Безуханова, директор направление "Публична администрация" за Централна и Източна Европа, беше уклончива пред "Капитал". "Имахме среща, поканиха ни. На този етап не можем да дадем конкретика, тъй като е много рано." Със Cisco ситуацията пък е още по-неясна.

Бизнесът и Елица Панайотова мислят, че трябва да се даде предимство на модела на произвеждане на работещи бизнеси, които да могат да излизат на пазара, след като открият проектите си. "Трябва да е ясно, че това не е втора БАН, а нещо, в което публичните пари трябва да бъдат само горивото да се завърти машината. Трябва да произвежда технологии, продукти и услуги. Повече е бизнес, отколкото научни изследвания", казва Петър Статев. Учените няма да са съгласни с това.

Самата проектна компания, която ще се основе другата седмица, пък ще бъде под силен лобистки натиск - 50 млн. евро за обществени поръчки, при това в място със силен имиджов потенциал, не са никак малко на свития строителен пазар.

Но, готови или не, "Технопарк София", изглежда, тръгва. Ако аналогията с "Тракия" е вярна, остава ни да се надяваме, че новият флагман на българското стратегическо мислене няма да се гради 40 години. И ще сбъдне поне част от надеждите, вложени в него.

По темата работиха и

Асен Георгиев, Люба Йорданова