Росен Плевнелиев: Можем да променим България за две години

Бъдещият председател на ВКС също ще се избира по тази процедура. Това според вас добре ли е?

- До 2012 г. и членове на ВСС, и главните прокурори се избираха винаги в последния момент, непрозрачно и без никаква състезателност. Процедурата през 2012 със сигурност не беше перфектна, но е в правилната посока. Като човек, който дава всичко от себе си за прогреса, си давам сметка, че България направи голяма крачка напред. Не бива по никакъв начин да омаловажаваме резултата от тази нова процедура. За пръв път имаше състезателност, за пръв път имаше достатъчно време всички неправителствени организации да зададат въпроси. Концепциите бяха публично защитени. За мен много важна е процедурата в нейната цялост. Не бих се фокусирал само върху един аспект от нея – дали да е гласуване с бюлетина или електронно. И наистина за пръв път имаше възможност да се състезават трима кандидати месеци наред пред очите на всички. Точно затова и аз съвсем убедено подписах указа за назначаване на главния прокурор, като ясно съм заявил какви са очакванията ми към Сотир Цацаров. Не само аз – а може би още 15 души в президентската администрация – секретари, съветници, приеха единодушно, че имаме сериозен прогрес, който трябва да бъде отчетен.

Причината толкова много хора да се вълнуват от съдебната система е, че тя е една от големите спирачки на прогреса ни. Скоро икономистът Стив Ханке каза, че фискалната стабилност и ниските данъци не могат да привличат достатъчно инвестиции в България заради корупцията и проблемите в съдебната система. Независимо от прогреса, който отчитате, тези проблеми продължават да се отчитат и да пречат.

- След като 20 години съдебната система в България е реформирана нееднократно, е крайно време тя да започне да произвежда резултати. Те се измерват в усещането на хората за справедливост. Във връщането на доверието им в институциите. Най-големият проблем на България днес е усещането на хората за липса на справедливост. Това може да се реши с резултати, които убеждават хората, че системата на правораздаване в крайна сметка правораздава. За мен е важно да не правим само моментна снимка и да търсим изкупителна жертва, за да отиграем отново елементарно ситуацията. Ако погледнем в по-далечна перспектива все пак съдебната ни система е постигнала прогрес през годините и сега това трябва да се надгради. Трябват резултати, а не само реформи. За съжаление това, което основно се вижда навън, са десетки ключови казуси, по които има сериозен проблем. Няма никакво обяснение защо в Германия по случая САПАРД може да има осъдени, а със същите доказателства в България да протакаме вече седма година. Това показва, че има дефицит, който трябва да бъде адресиран и решен. Няма никакво основание да не погледнем истината, че във всички останали държави от ЕС има много осъдени по високите етажи на властта. В България няма нито един. Тук има проблем. През тази година трябва да покажем напредък по ключовите дела, трябва да направим реформа в прокуратурата, която да повиши нейната ефективност и всичко друго, което е написано в доклада на Европейската комисия. За мен е важно да има план за действие и резултати.

А какво трябва да се направи според вас за проблема с корупцията?

- България не може да се похвали с много осъдени за корупционни схеми и това ще бъде един от фокусите на президентската институция през тази година – да видим как може да се помогне в борбата с корупцията. Не искам да бъда в комфортната позиция да посочвам проблемите и да търся виновните. Готов съм да предлагам решения, защото на корупцията не се противодейства само с присъди. Ще се върна към едно от моите предложения още от предизборната кампания, което може да допринесе за решаване на проблема с корупцията в администрацията и да направи България много по-добро място за бизнес – електронното правителство. Няма да спра да говоря по тази тема. Имам конкретни идеи и решения. През миналата година успях да посоча колко е важно министерствата да престанат да работят на парче – всяко с неговите информационни системи и фирми, които го обслужват. Когато те работят поотделно, не се интегрират  и нямат обща база, върху която след това да се надгради електронното правителство. Ще следя много внимателно наличието на политическа воля, експертен потенциал и решителност в правителството – това, както и следващото, за да имаме сериозен напредък с електронното правителство. Ние можем за две години да променим България. За две години можем да ограничим значително корупцията в администрацията като електронизираме услугите. Със сигурност държавата има поне сто проблема, но ако вземем от тях най-важните десет и наистина ги решим, ефектът ще бъде много силен.

Казвате две години. Откога да ги смятаме?

- Електронното правителство в България се изгражда вече над десет години. Първите купуват компютрите, вторите купуват лицензите, третите купуват сървърите, четвъртите интегрират регистри. Към днешна дата обаче най-важното изобщо не се е случило и аз съм готов да водя тази битка, защото според мен това е съзнателен отказ да се реши най-важният проблем. А той е не да се изхарчат парите за компютри, електронни подписи и сървъри. Най-важното е наистина да електронизираме услугите за гражданите. Държавата и общините предоставят над 2000 услуги. Да започнем с 200-те най-важни от тях, тези, които генерират най-много корупция. Посочете ми например друга държава в Европа, където, за да извадите строително разрешение, трябва да посетите 10 различни места. Да се молите и да отидете на крака при толкова много различни институции – главния архитект, хигиенните служби, пожарната и кой ли още не. Ако всичко това е електронно, ефектът ще бъде поразителен и ще намали драстично корупцията. Защо да не електронизираме не само строителните разрешения, но и кадастралната карта и много други услуги, които са важни и има корупционен натиск. Аз мисля, че държавата може бързо да постигне сериозен напредък, ако фокусът е върху инвестиции за електронизиране на услугите. Като президент ще следя отблизо какво се случва. Искам да видя всяка година електронизирани 100, 200, 300 услуги, а не похарчени 60 млн. за тази или онази мрежа.

Една от темите, с които България влезе в европейската политика миналата година, беше Македония. Кое наложи толкова да втвърдим позицията си там и да подкрепим отлагането на преговорите за членство?

- България е член на европейското семейство. От нас се очаква да формираме позицията на ЕС за региона. Така както участваме по въпроси като Дунавската стратегия и сътрудничество в черноморския регион. От нас не се очаква да мълчим и само да управляваме еврофондове по счетоводни правила. Ние сме член на един съюз на ценности и сме длъжни да имаме мнение и позиция, още повече когато става въпрос за нашия регион. Повече от трагично е, че в продължение на толкова много години България не е участвала във формирането на политика по теми, които пряко касаят региона. Сега това се променя. Отговорната европейска политика на България днес е че когато има проблем, той трябва да се посочи. Европа страда много от това, че проблемите се замитат под масата. Спомнете си историята с "креативното" счетоводство в някои страни членки. Ние, европейските лидери, казваме ясно: Имаме проблеми в Европа, защото не спазвахме правилата. Защото мислехме, че като обърнем глава от проблемите, след време те сами ще се решат. Позицията към Македония е на цялата българска държавност и е изключително отговорна преди всичко към Европа. Тя няма абсолютно нищо общо с вътрешнополитически аспекти и с това никой не бива да спекулира. Има проблем, посочваме го, търсим решение и го намираме заедно с европейските ни колеги. Не случайно другите европейски държави подкрепиха тезата, че Македония има проблеми в три направления.

Кои?

- Европейският съвет посочи - добросъседство, прогресът от гледна точка на демократичното развитие и проблемът с името. Ние не сме налагали вето. Напротив, всички европейски държави се обединиха около позицията, че проблеми има и те трябва да намерят своето решение. Аз бях този български политик, който посочи открито на комисаря по разширяването г–н Фюле, че докладът, изготвен от ЕК, не съответства на действителността, що се отнася до оценката за добросъседските отношения в региона и специално България и Македония. Няколко месеца по-късно се чувствам още по-уверен в това, което направих с оглед на това, което се случи в парламента в Скопие на 24 декември (тогава по време на гласуването на бюджета на страната опозицията и журналистите бяха изгонени от парламента с  полиция – бел. ред.). Питам се днес ЕК, включително и екипите, които бяха изготвили първоначалния доклад, какъв анализ биха направили сега.

В началото на февруари ще има Консултативен съвет за национална сигурност, на който всички ще очакват дали ще посочим конкретен виновник за атентата в Бургас.

-Темата на съвета е много широко формулирана, тя не е свързана само с терористичния акт. Ще коментираме друг сериозен проблем, на който България трябва да намери решение – потенциалната възможност за бежанска вълна. Ще обсъждаме конфликта в Сирия и като цяло всичко, което се случва в този регион – не само Сирия, но и Иран, Ливан, Турция. Ще има доклади на министрите на външните и вътрешните работи и аз не бива в момента да предричам какво ще кажат те. Отложих първоначалната дата за този съвет, за да могат да присъстват всички, защото отчитам колко са важни тези въпроси за България. Сирия е близо до нас, не може да сме безразлични към това, което се случва по границите ни с Турция и Гърция. Заявих своята позиция, че по отношение на атентата в Бургас ние дължим на българските граждани и на демократичния свят да намерим и посочим виновните. Ние сме демократична държава и държим институциите да си свършат работата в интерес на сигурността на гражданите. Всички, които са отговорни за този отвратителен терористичен акт, трябва да бъдат наказани и аз ще оказвам натиск това да се случи. И не защото САЩ или Израел имат интерес, а защото го дължим на българските граждани. Искам и винаги съм настоявал, когато има готовност, обществото да бъде запознато с резултатите от разследването, дори и междини. Също така държим, когато посочим някого, да имаме конкретните доказателства за това.

Откъм президентството погледнато, кога може да се очаква българската икономика да тръгне по-уверено нагоре?

- Аз се пазя от прогнози кога ще свърши кризата. В тези времена за България се отварят и възможности и от нас зависи как ще ги използваме. Икономиката е такава, каквато ние създадем. Добавената стойност в държавата е такава, каквато ние произведем. Работните места са толкова, колкото подобрим бизнес средата, така че да мотивираме предприемачите да откриват работни места. Политиците не създават пари, слава богу в България не могат и да печатат пари заради валутния борд. За да расте българската икономика, е нужно отговорно отношение към подобряване на бизнес средата. Винаги съм искал да следим внимателно как се оценява България в основните пет индекса и да набелязваме мерки за всеки от тях. Имаме индекса за конкурентоспособност на Световния икономически форум, Индекса за възприятие на корупцията на Transparancy International, Индекса Doing business на Световната банка, Индекса за свобода на медиите на Freedom House. Трябва да си поставим за цел всяка година по тях да има прогрес. Това беше и една смела част от моята програмна реч, в която се опитах да видя къде може да бъде България през 2020 г., включително и с много конкретни идеи. Казах, че искам да бъда президент на държава, която през 2020 да бъде в топ 50 на Doing business.

С какво може да помогне президентството, за да се върви в тази посока?

- Можем да направим много. През тази година президентството ще работи по няколко съществени проекта, които могат да подпомогнат да се подобрят бизнес средата и икономиката в България. Вече казах за електронното правителство. Много съм горд, че съм първият български президент, който посочи, енергийната ефективност, енергийната диверсификация и иновациите като стратегически национални приоритети. Още повече се радвам, че през последната година България постигна много. Имаме нов договор за доставка на газ, според който цените паднаха с 22%. Това, умножено по три милиарда кубически метра потребление, означава, че ние икономисваме от 1 януари на българските предприемачи приблизително 400 млн. лв. на година. Ако го умножим по 20 години назад, получава се, че сме отнели от тях осем милиарда. Сега започваме да даваме. Българските държавници проведоха успешни преговори с Русия и резултатът се вижда. Това са големи събития за българската икономика. Стартирахме и първите иновационни екосистеми. "София тех" вече разполага с финансиране от 50 млн. евро, Европейската комисия застана плътно зад тази идея. И това е само началото на много други проекти, които трябва да се случат. Много интересна е темата за фискалната политика, политиката за конкурентоспособност и растеж. Трябва да сме горди със своята фискална стабилност. Това обаче не е достатъчно, за да расте икономиката. Като президент аз съм сред тези, които вярват, че фискалната, макроикономическа стабилност е изключително важна, но тя е само една от предпоставките за устойчив растеж.

Как можем го постигнем? Какво конкретно може да се направи през 2013 г.?

- Подкрепата за малките и средните предприятия започва да се случва. Оперативна програма "Конкурентоспособност" ускорено подписва договори. Началото на национална програма за енергийна ефективност е изцяло в подкрепа на малките и средните предприятия. Много е важно също стартирането на нови инициативи и балансирането на българската земеделска политика. Ние плащаме по милиард и 400 милиона на година. Това е огромен ресурс. Само преди три години парите бяха 150 милиона. За три години отключихме еврофондовете и сериозен ресурс отива в земеделието. От нас зависи каква заетост ще създадем в регионите чрез правилно планиране на земеделските политики. Не следва основната част от парите да се насочват само към зърнопроизводство, защото там няма големи възможности за откриване на работни места. Защото когато почти всички пари се насочват само към зърнопроизводство, се купуват супермодерни комбайни, но не се създава заетост. Същевременно България може да бъде голяма сила и в зеленчукопроизводството, и в месопроизводството, което е с голяма добавена стойност. Защо да не ядем в нашите курорти прясно българско агнешко. Защо да не залеем арабските пазари? И тук следва голямата тема за индустриите на бъдещето, индустриите с висока добавена стойност – производство на храни, индустриите на бъдещето и иновациите. 

През тази година в президентството често казвате, че ще искате институцията да бъде двигател на реформи. Кои според вас ще се случат през тази година?

- Такава реформа е например водната. Трябваше за втори път да има наводнение с жертви, като това в село Бисер, за да си зададем въпроса как повече да не позволяваме това да се случва. Установихме, че институциите си прехвърлят отговорността – не се знаеше кой е собственик на стената и кой на язовира. Макар че беше невидимо, работихме усърдно и водната реформа е на дневен ред. Тя вече е в парламента и ще реши много от тези проблеми. Това създава предпоставки за много сериозни инвестиции във водния сектор в България, а той е с огромен потенциал. Беше приет Законът за публично-частното партньорство и от началото на 2013 г. искам да насочим прожекторите в търсенето на първите успешни проекти. Нашите банки имат пари и търсят качествени проекти за публично-частни партньорства, които да отпушат потенциал. А във водния сектор по сметки на компетентните министерства той е за поне 10 млрд. евро. Друга реформа във фокус ще бъде, разбира се, административната. Много усилия ще положа и за образованието. Направи се немалко. Законът за предучилищното образование вече е на дневен ред. На мен обаче ми се иска да успеем до средата на годината да влезе за разглеждане от парламента и Законът за средното професионално образование. България трябва да се позиционира по пътя на фабриките, машините и технологиите. За това ни трябват адаптивни хора с добри професии. Трябват ни хора, които могат да хванат нещо с двете си ръце и да го сглобят. За съжаление в момента в производствата в България, които често посещавам, работят по-скоро висшисти. Ние принизяваме труда на висшиста, като го слагаме на една машина седем часа да сглобява нещо. Затова трябва да се върнем към нещо, в което сме били много голяма сила – България е имала и продължава да има своите техникуми, математически и езикови гимназии, своите профилирани образователни институции. И това трябва да бъде подкрепено със закон. Рейтинговата система в университетите е много добро решение -  тя започва вече да следи реализацията на студентите и да дава пари на тези висши учебни заведения, чиито възпитаници отиват в реалната икономика. Ще продължим реформата в отбраната. Ще продължим с реформата в сектор "Сигурност". Нека не забравяме, че това е едно голямо постижение за българската държавност през миналата година. За пръв път от 23 години служби, които работеха на тъмно и на парче, ще работят открито, ще имат закон и орган, който ще ги координира и ще бъдат въведени механизми на парламентарен и граждански контрол.

"В България няма нито един осъден по високите етажи на властта. Тук има проблем." Фотограф : Надежда Чипева