Прогноза поскъпване: Между 6 и 177%

Този път обаче ДКЕВР ще трябва да признае разходите на тецовете за закупуване на квоти за вредни емисии за година напред, което неминуемо означава, че поне в известна степен исканията за увеличение на цените на тези дружества трябва да бъдат признати. Единствената добра новина (поне от гледна точка на плащаната цена за електроенергията) е падащите цени на квотите, които в момента са под 3 евро за тон CO2. Това означава, че натискът за повишение на цените за въглищните централи, поне по това перо, би трябвало да е минимален.

Стряскащи са предложенията

за т.нар. добавки, с които се покриват различни разходи като зелената енергия, тока от топлофикациите и разходите по дългосрочните договори на НЕК с ТЕЦ "Контур Глобал Марица-изток 3" и ТЕЦ AES "Гълъбово".

Надбавката за зелена енергия би трябвало да скочи според предложението на НЕК с цели 177%. Ако се вземе за база на прогнозата, периодът 2012/2013 г. за общо доставена електроенергия на високо и средно напрежение (върху която се налага надбавката) - 42 млн. мВтч, сега държавната електрическа компания прогнозира 1.260 млрд. лева за преференциални цени. Дори ако се имат предвид покриването на евентуалните загуби на НЕК от непредвидения ръст на ВЕИ проектите през миналата година и по-ниското очаквано производство на електроенергия (т.е. надбавката ще се начислява върху по-малки количества), скокът от досегашните около 400 млн. лв. е необясним. Фотоволтаичните централи наистина почти се удвоиха спрямо последните регулаторни сметки (април-май 2012 г.), но при другите ВЕИ-та ръст няма. "За да коментираме това искане, трябва да знаем какво точно стои зад него, няма как да коментираме едни голи числа, които ни дават само отговора, но не и как той се получава", коментира председателят на Българската фотоволтаична асоциация Никола Газдов.  

В същото време НЕК иска скок с 50-60% за електроенергията от заводски и топлофикационни централи и дългосрочните си договори. Това също е странно на фона на падналите цени на газа и твърдението на министъра на икономиката Асен Василев, че с около 50 млн. лв. годишно ще бъде намалено закупуването на ток от заводските ТЕЦ (което после се оказа трудно изпълнимо от законова гледна точка).

Интересно е и искането за увеличаването на добавката за невъзстановяеми разходи, която се плаща за дългосрочните договори на НЕК с двете американски централи на фона на разговорите, които се водят с тези дружества за намаляване на цените им. Именно тук трябваше да се търсят и част от резервите за намаляване макар и с малко на цената. От НЕК обаче не отговориха на поставените въпроси с какви мотиви са поискали увеличението както на тази, така и на останалите добавки.

Другото сериозно нарастване е в ЕСО. С увеличаване на ВЕИ мощностите разходите за разполагаемост (цена, която се плаща на мегаватчас в готовност за работа) на ТЕЦ нарастват (голяма част от тези разходи се покриват от електросистемния оператор), но 60-процентният предлаган ръст също изглежда твърде голям. Още повече че той идва на фона на декларираното желание за провеждането на търгове за студен резерв - т.е. свиване на разходите за него като цяло.

Общо исканото увеличение на цената за пренос заедно с тази за достъп и трите добавки пък достига 47%, което означава, че ако бъде одобрена от ДКЕВР, от юли за всеки мегават пренесена електроенергия ще се плаща не 34 лв., а 67.16 лв. Това обаче едва ли ще се случи, тъй като дори при сегашната цена за пренос износът е напълно блокиран, а индустрията се оплаква от неконкурентните условия, в които е поставена. Такова увеличение би било шоково и за крайните потребители, в чиято цена също ще бъде отразено (виж таблицата). От ЕСО обаче отказаха да коментират предложенията си, преди ДКЕВР да вземе своето решение. Изпълнителният директор на оператора Иван Йотов обаче вече многократно е коментирал, че ЕСО е на загуба. Една от причините, които се изтъква за това, са повишените разходи за балансиране и фактът, че миналата година исканията на ЕСО за по-високи цени бяха напълно отрязани от регулатора.

Нарочените за виновници за скъпия ток

При електоразпределителните дружества (ЕРП) предложенията също никак не са умерени (няма данни за най-малкото - "Златни пясъци"). Понижението на цените от миналия месец бе понесено именно от четирите ЕРП-та, чиито цени за пренос бяха намалени. ЕРП-тата освен това са натоварени и временно да запълват дупката в недостигащите средства за преференциални тарифи за зелена енергия (при ЕВН натрупаната загуба е около 200 млн. лв., при "Енерго-про" - около 25 млн. лв., за ЧЕЗ по данни на ДКЕВР - 10-15 млн. лв.).

На базата на предложенията на енергийните дружества не може да се каже каква би била крайната цена за потребителите, тъй като ДКЕВР не е предоставила данни за предполагаемата средна цена на енергията, която крайните снабдители купуват от НЕК (т.нар. енергиен микс). Освен това увеличенията по едно перо в сметката често водят до намаления при друго (например по-високата зелена надбавка вероятно ще доведе до по-ниски необходими приходи при ЕРП-тата). Въпреки това може да се пресметне какво би било увеличението на сметките, ако бъдат удовлетворени исканията за цените на мрежовите услуги. Така при ЧЕЗ поскъпването за битовите и за най-малките стопански потребители би било 17%. При ЕВН битовите потребители ще получат с 15% по-високи сметки, а при "Енерго-про" – фрапиращите 29%. Ако се прибавят и исканията на НЕК и ЕСО за цена пренос, достъп и добавките, положението става още по-сериозно (виж таблицата).

Със сигурност натискът за повишение на цените е сериозен и голяма част от него е оправдан. За това призна и председателят на ДКЕЕВР Евгения Харитонова в петък, като заяви: "Комисията не иска да увеличава цените в никакъв случай, но сигурно има разходи, които неминуемо трябва да признаем." Предизборно обаче най-вероятно цените ще бъдат задържани. Така че шокът ще бъде отложен за следващата година.

Сравнителна таблица предложени/действащи цени (Източник: ДКЕВР) Преглед на оригинала

Предложение на ЕРП за увеличение на мрежовите цени Преглед на оригинала

Отражение на исканото увеличение в крайните цени на електроенергията Преглед на оригинала