Пламъкът на биомасата

Докато в Европа тече спор доколко екологични и ефективни са централите на биомаса и заслужават ли огромните субсидии на фона на рисковете за горите от тяхната експлоатация, в България интересът към сектора расте. Причината е, че преференциалните цени още са високи, за разлика от вече орязаните слънчеви и вятърни централи.

Дотук проектите в този сектор могат да бъдат преброени на пръсти (виж картата). Разликата отпреди една-две години, когато започна изграждането на първите централи на биомаса и когато бяха разписани редица облекчения за инвеститорите в тях, е тази, че вече има официални данни за производството на електроенергия от биомаса, макар и леко разминаващи се според различните източници. А данните за задвижените проекти показват, че интересът към този тип централи нараства. Добрата новина е, че дотук, макар законово разрешена, директната сеч на дървета за тези централи не се случва. Но волята на следващия министър може да е различна.

Масова каша с данните

От общо 3000 мегавата, които произвеждат енергия, едва 6-7 са от централи на биомаса, сочат данните в реално време от сайта на Електроенергийния системен оператор (ЕСО). Преди около половин година ЕСО и Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) изнесоха данни, които бяха публикувани в "Капитал Daily" и според които мощностите на биомаса в страната са 41 мегавата. Тогава това число силно озадачи представителите на бранша, за които бе ясно, че тя е некоректна. Числото някак подозрително се доближаваше до изискванията, които България трябва да постигне според Националния план за действие за енергията от възобновяеми източници - за 2013 г. в страната се предвижда да работят 46 мегавата мощности на биомаса. Новите данни показват, че България е далеч от постигането на тази цел.

"Капитал Daily" поиска справки, които показват, че изградените мощности на биомаса са малко повече от тези, които наистина функционират и много по-малко от официално обявените 41 мегавата. И въпреки че източниците са официални, те се разминават. Например според данните на ЕСО инсталираните мощности в България за производство на енергия от биомаса са 22.6 мегавата, от които 18.5 мегавата са присъединени към мрежата на ЕСО (т.е. към мрежата високо напрежение). Според информацията на трите електроразпределителни дружества мощностите на техните територии са общо 8.655 мегавата.

Отделно има близо 19 мегавата заводски централи за директно изгаряне на биомаса, които обаче не продават електроенергия, а я използват за собствени нужди. Става въпрос за "Монди Стамболийски", където има изградена когенерация общо за 45 мегавата, от които 10 произвеждат електроенергия, а останалите 35 - топлоенергия. Другата подобна инсталация е в "Свилоза", където от общо 28.8 мегавата 8.8 са за електроенергия, а останалите произвеждат топлоенергия. Дори и така обаче, сметките не се припокриват напълно.

Построени, но неработещи

Две от централите, които вече са въведени в експлоатация, всъщност не работят. Едната от тях е 5-мегаватовата мощност в Етрополе. Тя е собственост на "Грийн форест проджект" и за изграждането й активно съдейства бившият депутат от ГЕРБ Емил Димитров, който е и концесионер на няколко ловни стопанства, включително край Етрополе. Въпреки че централата е изградена по една от най-модерните технологии за оползотворяване на биомаса чрез термична газификация и беше въведена в експлоатация още през миналата година, тя не работи. Причината, както "Капитал Daily" писа още преди проектът да бъде финализиран, е, че инвеститорите са избрали китайска технология, която произвежда големи количества катран като остатъчен продукт.

Освен това компанията се сблъскала със сериозни проблеми при монтажа, който не бил поет от фирмата, доставила оборудването. И въпреки че от "Грийн форест" още тогава бяха заявили, че "технологията се определя като най-щадящата природата и произвеждаща зелена енергия", а самият Емил Димитров убеждаваше жителите на Етрополе, че "инсталацията е последна дума на техниката и е възможно най-екологична", се оказва, че тя действително генерира прекомерно количество катрани, което задръства двигателите и газификаторите. Централата бе спряна заради технологични проблеми.

Друга завършена централа, която също не работи, е за 1.5 мегавата край Доспат, изградена от фирмите "Доспат еко 2009" и "Екоенергия Доспат". Причината е почти аналогична с тази в Етрополе, тъй като централата също използва технологията за термична газификация. Според председателя на Българска асоциация за биомаса Андрей Бъчваров тази технология е много по-ефективна от директното изгаряне на биомаса, тъй като за производството на 1 мегаватчас при първия случай са необходими около 700 кг биомаса, а при втория - между тон и тон и половина.

Технологията обаче все още е нова и на практика много малко централи в цяла Европа я използват, като инсталацията в Етрополе според Бъчваров е най-голямата като мощност на континента. Затова по думите му е много важен изборът на доставчик на технологията. Печалният опит на централите в Етрополе и Доспат показва, че предоверяването в тази посока води до технологични проблеми. В момента тече преустройство в централата в Етрополе и Бъчваров прогнозира, че след около 6 месеца инсталацията ще може да заработи отново.

Бумтящ интерес

На фона на вече изградените централи интересът към оползотворяването на биомасата чрез превръщането й в енергия определено е значителен. Справка на "Капитал Daily" показа, че само на територията на ЕВН - Югоизточна България, има сключени договори за присъединяване на общо 65.4 мегавата централи на биомаса. От "Енерго-про" пък коментираха, че общата мощност на централите, които към настоящия момент са в процес на съгласуване и определяне на условията и начините за присъединяване, са малко под 18 мегавата.

Около 730 киловата пък е мощността на централите, за които компанията има сключени окончателни договори за присъединяване и след приключване на изграждането им ще бъдат въведени в експлоатация. Единствено от ЧЕЗ не дадоха информация за сключените предварителни договори за такива централи, но допълниха, че на тяхната територия вече има изградени четири такива.

От асоциацията от своя страна коментираха, че имат информация за около 40 мегавата за централи от по 5 мегавата всяка и още 20 проекта за по-малки инсталации до 1.5 мегавата. От тях обаче не повече от 5-10 мегавата са в процес на изграждане, докато останалите са на ниво инвестиционно предложение

Кои са новите проекти

От години ЧЕЗ заявява интерес към изграждането на проекти за биомаса в България. Сега от компанията уточняват, че продължават да работят по проект за централа на биомаса, като избраната технология е газификация. Според източници на "Капитал Daily" ЧЕЗ проявява интерес към един от проектите на "Грийн форест" в Етрополе за втора 5-мегаватова централа, като в момента се водили финалните преговори между страните. Отделно самата "Грийн форест" работи по още една централа в Пещера и е подала инвестиционни намерения в Момчилград, Габрово, Ямбол, Велинград.

Френската Dalkia, която е собственик на "Топлофикация - Варна", също не крие интереса си към подобни проекти. Наскоро в интервю за "Капитал Daily" главният изпълнителен директор на дружеството Рено Капри заяви, че в момента работят по два проекта - в една промишлена система и в една съществуваща топлофикационна мрежа.

През февруари "Ебиос енерджи", в която акционери са испанската EQTEC и българската "Електра холдинг" (с испански инвеститори) обяви, че ще инвестира 95 млн. евро в изграждането на осем завода за биогаз през следващите пет години в България. Това обаче не е първото инвестиционно намерение на компанията в страната. През 2010 г. тя също обяви мегапроекти в България, които обаче не се случиха.

Според източници американска компания също има интерес да инвестира в изграждането на два проекта от по 5 мегавата. 

Проблеми със суровината

Въпреки гарантираната за 20-годишен период преференциална цена за изкупуване на енергията от централи на биомаса, проблеми не липсват и тук. Един от тях е дългосрочното осигуряване на непрекъсната доставка на суровина, тъй като съществуват малко на брой големи дървопреработвателни предприятия, от които може да се доставя достатъчно голямо количество отпадна дървесина. "Въпреки че в Закона за горите беше дадена възможност собствениците на централи на биомаса да сключват дългосрочни договори за добив и изкупуване на дървесина на преференциални цени с държавните горски предприятия, по наша информация все още няма сключени такива договори", коментира Бъчваров.

Източници на "Капитал Daily" съобщиха, че дни преди оставката на правителството на ГЕРБ бившият земеделски министър Мирослав Найденов е издал две заповеди за откриване на процедури за избор на дългосрочни партньори на горските стопанства в Габрово и Шумен. Заради недоволството на фирми от горския бранш обаче процедурите са били прекратени. Новият министър на земеделието е обещал на компаниите от дърводобивния сектор, че няма да задвижва подобни процедури до изборите. 

Все още няма разработен и модел за доставка на големи количества земеделски отпадъци (слама, стъбла, костилки и т.н.).

Освен това за централа до 5 мегавата (каквито са повечето проекти) е икономически изгодно да се доставя биомаса от район с радиус до 60 км. Ако в този периметър попада голямо предприятие - консуматор на дървесина, ресурсът в региона може да се окаже недостатъчен и централата да понесе извънредни разходи за доставка от големи разстояния.

Този проблем вече се очертава като сериозен в европейски мащаб. Наскоро Economist посвети поредица статии на него, като твърди, че бумът на централи на биомаса в Европа (мотивиран от сериозните субсидии за този тип проекти) силно застрашава ресурсите на Стария континент и не на последно място оказва натиск върху цените на суровината за други промишлени потребители например в  строителството, мебелопроизводството и т.н. Изданието цитира и експерти, които отричат екологичните ползи от този тип централи, и стига до извода, че проектите от биомаса може би трябва да излязат от графата ВЕИ и да спрат да се стимулират със субсидии.

Нулевият капацитет

Бъдещ проблем пред развитието на проектите за биомаса е обявеният нулев капацитет за изграждане на тези мощности  с решение на ДКЕВР от юни 2012 г. Така в регулатора, уплашени от ефекта на зелената вълна върху баланса на електроенергийната система и ценовата й тежест, спряха развитието на тези проекти.

Бъчваров обаче подчертава, че на сектора трябва да се гледа като на проект за утилизация на отпадъците. Затрудненото управление на електроенергийната система поради трудно предвидими колебания в натоварването бе една от основните причини, посочени от ДКЕВР за определянето на нулеви мощности за присъединяване на нови ВЕИ проекти. Нито ЕСО, нито НЕК, нито ЕРП обаче има проблем с проектите за биомаса, защото те играят роля на балансиращи мощности, коментират от сектора. И се надяват ограничението да отпадне поне за проекти над 1.5 мегавата в рамките на предприятия, които произвеждат много отпадна дървесина, тъй като тя трябва да оползотворява с цената на допълнителни разходи.

Бъдещи възможности

Според българската асоциация за биомаса в България има възможност за изграждането на около 100 мегавата централи на биомаса, което е пренебрежимо малко в сравнение с останалите възобновяеми източници. Причината отново е в горския ресурс. Той съвсем не е недостатъчен за държава с малки размери като България - годишно се добива около 5-6 млн. куб. дървесина. Разбира се, по-голямата част от нея отива за промишлени цели, но отпадната дървесина от дървопреработвателните предприятия е около 15 – 20% от общата. Биомаса е и ненужната листна маса и клони, които е редно да се оползотворяват, както и остатъците от по-едри селскостопански култури – царевица, слънчоглед и др. Отделно пък са отпадъците, които също могат да се изгарят.

На практика обаче не всичко влиза в употреба. Собственик на фирма за дърводобив и преработка на дървесина  разказа пред "Kапитал Daily", че като цяло при дърводобива в България не се използва техника, която да позволява отделяне на дървесината, подходяща за биомаса, от останалата. "В Германия например огромни машини издърпват цялото дърво с короната на пътя, където то се обработва – трупите се товарят, а клоните се надробяват на място от машини и се превръщат в биомаса, която се продава за изгаряне", разказва той.

В България обаче дърводобивните фирми са малки и не разполагат с подобни машини. Те обработват дърветата на място в гората – режат клоните и извличат само трупите. "Клоните остават там и си гният. Изваждането им и превръщането им в биомаса е много скъпо за фирмите от бранша", твърди той.

За производството на енергия от биомаса обаче могат да се използват и други суровини. С оглед на задължението на България да изгради до 2013 г. водопречиствателни станции във всички населени места с над 2000 човека население интерес представлява възможността за използването на водоканалната утайка като суровина. Тази отпадъчен продукт, който сам по себе си е токсичен и не може просто да бъде изхвърлен, всъщност притежава калоричността на лигнитните въглища и може да се използва за производство на топлинна и електрическа енергия от централи на биомаса, които могат да бъдат построени до пречиствателните съоръжения. Така драстично ще се намалят разходите по пречиствателния процес, което вече е практика в страни като Австрия и Япония.

*По темата работиха Кирил Хавезов и Ани Коджаиванова

Изградени централи за биомаса в България Преглед на оригинала